Не всички личности, оставили значима следа в развитието на човечеството, са били отличници в детството си. Някои дори са били лузъри.
Детето ви се учи зле в училище? Спокойно, това все още не е повод да го смятате за завършен неудачник и с тревога да мислите за бъдещето му. Далеч не всички гении са могли да се похвалят с успехи в училище. Даже точно обратното.
Бащата на великия Франсоа-Мари Аруе, известен под псевдонима си Волтѐр, френски писател и философ, един от символите на епохата на Просвещението, искал синът му да стане юрист, и го записал да учи в йезуитски колеж. Там обучавали бъдещия гений на „латински и всякакви глупости“. Волтер бил посредствен ученик, а и юридическата кариера не го привличала. Разочарованият баща веднъж казал за него и брат му: „Аз отгледах двама глупаци, единия в проза, другия – в поезия“.
Сравнително зле се учел и Исак Нютън. Мобилизирал се едва след като негов съученик го набил. Исак бил болнаво и слабо дете, но след случая се амбицирал да докаже на какво е способен. Той така силно дръпнал напред с училището, че удивил учителите с необикновените си способности.
Ото фон Бисмарк бил среден ученик. Когато постъпил в университета „Георг Август” в Гьотинген, бъдещият канцлер на Германия предпочитал развлеченията с приятелите пред ученето, иначе казано – държал се като типичната златна младеж по това време и даже се включил в 27 дуела.
От всички училищни предмети на Наполеон му се удавала само математиката.
Лудвиг ван Бетховен през целия си живот пишел с грешки, а колкото до аритметиката – с нея така и не успял да се пребори.
Родителите на създателя на теорията за относителността Алберт Айнщайн, който също не бил отличник, споделяли с познатите си, че не си правят илюзии за бъдещето му, и че се надяват само той да успее да си намери някаква проста работа, с която да си изкарва хляба.
Александър Сергеевич Пушкин буквално плачел на уроците по аритметика, а когато завършвал лицея, бил предпоследен по успех.
Антон Павлович Чехов веднъж повтарял класа в гимназията, но затова пък разказът му “Писмо до учения съсед“ бил публикуван в списание „Стрекоза“ („Водно конче“) още когато бил в първи курс на университета.