Камен Козарев, доктор по астрофизика от института „Харвард Смитсониън“, се отказа от бляскава кариера в САЩ, за да работи за българската космическа наука.
Доктор Камен Козарев е един от най-вдъхновяващите лектори и ментори на програмата „Космически предизвикателства“.
Мираж ли е космическата наука в България?
„Не е мираж, – казва Камен. – Космическата наука е не само възможна, но и реално съществува в България. Просто трябва нашите учени да са по-отворени към света. Ако си седиш някъде скрит в лабораторията и си чоплиш нещо, как очакваш светът да разбере за постиженията ти?“
Камен Козарев, доктор по астрофизика от института „Харвард Смитсониън“ в САЩ и главен асистент в Института по астрофизика към БАН е най-нетипичният учен изследовател, когото съм срещала. Преди година се отказва доброволно от престижната си позиция в световноизвестния център и започва работа в БАН. Говори с увлечение за нещата, които прави, и вярва безрезервно в бъдещето на българската космическа наука. Не се жалва от липсата на средства за изследвания, а се бори и вдъхновява и нахъсва хората около себе си да са по-активни, гъвкави и адаптивни, и да търсят начини за финансиране на проектите си.
Да реализираш детската си мечта
Камен Козарев е пример за това как едно талантливо българче може да завърши с отличие Харвард и да бъде поканено да участва в голямата наука. Кое го отличава от многото други българчета, които мечтаят за същото?
Детството му е като на много други момчета. Като малък прекарва летата си в Хасково при баба си и обича да ходи с приятели на откритите наблюдения на космически обекти в близката обсерватория. После тръгва на летни лагер школи за наблюдения на метеори и астрофотография. Резултатите от наблюденията си представя на младежки конференции по астрономия. Първите му ментори са хелиофизици (наблюдаващи слънцето – бел. авт.) – Йоанна и Димитър Кокотанекови. Те организират експедиция за наблюдение на пълното слънчево затъмнение през 1999 г. на Северното Черноморие, а Камен прави хубави снимки на затъмнението.
Менторите му го подготвят да постъпи в елитен американски колеж и той завършва бакалавърската си степен в „Уилямс Колидж“ в Масачузетс, САЩ. Авантюристичния му дух го запраща в Италия, където живее една година и преподава физика. После се връща в Щатите. Получава докторска степен по астрономия в Бостънския университет и е отличник на випуска. Заради отличните му резултати е поканен да работи в Центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“.
На връчването на докторските дипломи в Бостънския университет отличникът Камен Козарев има честта да поздрави младите доктори с кратка реч.
„Животът в България е страхотен“
След 4 години сериозни научни изследвания в световноизвестния център той решава да се върне в България и да постъпи като асистент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН. Когато с приятелката му, днес негова съпруга Валерия, се връщат, не знаят какво ги очаква, но вярват, че ще успеят. Валерия също загърбва кариера като финансист, но успешно се реализира в София. За Камен не е проблем да живее в София и да продължи с изследванията си за „Харвард-Смитсониън“. Признава, че ако е останал на работа в Щатите, заплатата му би била от 10 до 15 пъти по-висока от тази на асистент в БАН. И днес обаче, година по-късно, твърди, че нито веднъж не е съжалил за избора си.
„Напротив, все повече се радвам, защото животът в България е страхотен, имаме много готини приятели тук, с които се виждаме често. Със съпругата ми сме много щастливи, тя има хубава работа. Реализира се добре по нейната специалност финанси и икономика. Роднините ни са в България. Другото хубаво нещо е, че има много възможности за развитие не само в науката, но и в областта на популяризацията на науката“ – казва го спокойно и уверено, без следа от каквато и да било суетност или фалш.
Камен и Валерия Козареви не съжаляват, че са се върнали в България.
„Не парите са важни, а интересната наука“
Докато е в Харвард, Камен се интересува какво се случва в неговата област в България. Участва дистанционно или наживо в много интересни събития. И днес пътува до САЩ. „Продължавам да работя по американски проекти, и то не толкова заради допълнителния доход, колкото заради интересната наука, която се случва там. В момента се работи по доста интересни космически мисии до слънцето. Това е един шанс за нас като български учени да станем част от колективите по тези мисии“, казва 33-годишният учен.
„Стрес от ниските заплати не съм изпитал, – смее се Камен. – Тук издържах един конкурс и вече съм главен асистент в Института по астрономия към БАН. Заедно с екипа ни продължаваме да кандидатстваме за участие в международни проекти. Одобриха ни за един проект за двустранно сътрудничество с изследователска група от университета в Грац, Австрия. Ще участваме и в проект за колаборация с Белгия. Само така можем да докажем пред европейската космическа наука, че сме добри – като демонстрираме активност, като работим с колегите.
Не че колегите ни от другите страни не знаят колко сме добри, но така, освен че си осигуряваме видимост, бихме могли да участваме и в нови европейски изследователски проекти. В това е смисълът – да сме дейни и да работим. Аз съм абсолютен оптимист и смятам, че мнението, което преобладава в обществото за „банските старци“, които нищо не правят, е напълно погрешно. Хората просто трябва да са по-отворени към обществото и да показват и разказват за това, което вършат, и доколко то е полезно за обществото. Това е пътят към финансиране на науката“.
„В България имам много по-големи възможности да се развивам в науката“, казва световноизвестният астрофизик.
Предимството да си научен да мислиш
Камен се шегува, че дори и нещата да не вървят, като човек, който се занимава с обработка на данни, винаги би могъл да си намери работа и като програмист например. „Нашето предимство е в това, че основно сме се учили да мислим, поне това го умеем“, смее се той.
„Всъщност една от причините да се завърна в България е, че тук имам възможност да се развивам самостоятелно. Имам идеи в научните изследвания, какво точно искам да правя и тук ми се дава тази свобода, което е страхотно“, коментира Козарев. В България амбициите му са да привлече млади, заинтересовани и с хъс студенти докторанти, с които заедно да развиват науката и да сформират силна група от изследователи в областта на хелиофизиката.
Неговата страст: Слънцето
В научната си работа доктор Козарев се занимава с наблюдения на слънчеви изригвания и по-специално на ударните вълни, които се образуват в атмосферата на слънцето и в короната му по време на тези изригвания. Интересува го доколко тези ударни вълни могат да ускоряват йонизирани частици до ултрависоки енергии. Частиците, ускорени близо до слънцето, се разпространяват из цялата слънчева система. Могат да стигнат до земята, до Марс, до други планети или където има хора, астронавти или сателити, и могат да повредят електрониката на сателитите или самите астронавти.
„Те са космическа радиация и когато си взаимодействат с молекулите ни, с нашето ДНК, могат да го повредят и това да доведе до рак, лъчева болест и други. Затова искаме да знаем, когато има слънчево изригване, дали ще се появят тези високоенергетични частици и дали ще стигнат до нас и до околоземното пространство в космоса“, обяснява доктор Козарев.
Влияят ли ни слънчевите изригвания?
Някои хора свързват слънчевите изригвания със здравословни проблеми. Според доктор Козарев обаче засега няма сигурни доказателства, че слънчевите изригвания карат хората да се чувстват зле и кръвното им налягане да „играе“.
„Хората се влияят от много неща и много е трудно да се отдели единият от ефектите. Тезата, че слънчевите изригвания влияят на кръвното налягане, не е доказана. Руските учени имат доста изследвания по въпроса, но и те се сблъскват с този проблем, че е трудно да се докаже доколко е вредно това влияние. При всички случаи, дори и да има влияние, то не е толкова голямо, че да страдат хипертониците или хипотониците“, казва ученият.
„Проектът за 3D планетариума ми лежи на сърцето“
Доктор Козарев е основател на уникалния дигитален 3D планетариум в Природо-научния музей в Пловдив. „Този проект ми лежи на сърцето“, споделя ученият. Идеята му идва още преди няколко години, предлага я на директора на Природонаучния музей в Пловдив Огнян Тодоров и започват.
„Уникалното е, че това е първият от такъв мащаб публичен дигитален планетариум в България, а с ъпгрейдването, или превръщането му в 3D планетариум, той стана уникален и в страната“, казва Козарев. Инсталират хардуер за 3D, закупуват и най-иновативния, най-напредничав и най-нов софтуер от италианска фирма. Той позволява посетителите, слагайки специални очила за 3D изображения, да „летят“ през вселената, да „ходят“ на различни места, да виждат различни звезди, мъглявини, комети, астероиди.
Проектът включва закупуване на шоупрограми, свързани не само с астрономията, а и с природата като цяло. Създателите искат да съберат двете идеи – за планетариума и за музея, така че заедно да работят за по-доброто неформално образование на младите хора. От месец септември 3D планетариумът функционира в завършения му вид. Официално е открит с първото 3D шоу „Космически чудовища“ на National Geographic. То пресъздава как биха могли да изглеждат морските динозаври. „Много е въздействащо, с 3D очилата, и е за хора от всякакви възрасти“, обяснява Камен. Заради проекта за планетариума Камен Козарев е включен в класацията „40 под 40“ на „Дарик“.
Дигиталният планетариум в Пловдив е сред най-любимите проекти на младия учен.
Вдъхновяващ ментор в „Космически предизвикателства“
Доктор Козарев се включва с удоволствие във всички инициативи, свързани с въвеждането на младите българи в света на голямата наука. Още докато е в Харвард, той работи с хъс за образователната програма Space Challenges (или „Космически предизвикателства“, за която „Клуб Z“ вече писа през септември 2014 г.) Програмата, създадена преди 7 години от Райчо Райчев, дава възможност на най-добрите младежи да получат сериозни знания в космическите науки. Участието в нея е безплатно, за да не е пречка пред красивите умове.
Космическа наука в България – мисия възможна
Занятията се провеждат всяка есен от средата на октомври до ноември и в тях се включват ученици от гимназиалните класове и студенти. Обучението е 9 седмици, през които се работи по създаването на екипни проекти от най-различни области – компютърни системи, софтуер, електроника, дизайн, инженерни специалности, икономика, изкуство и дизайн, биология, медицина, физика.
И тази година доктор Козарев е един от менторите на два екипа в програмата. Кадетите се занимават с дистанционни наблюдения на земята чрез сателитни данни. „Изследваме как се променят градовете в България през последните няколко години, как се е подобрило качеството на живот“, казва ученият. Той е един от вдъхновителите на кадетите от самото създаване на „Космически предизвикателства“. Още докато е в „Харвард-Смитсониън“, използва връзките си, за да кани за лектори в програмата световни имена в космическата наука от водещи университети и космически центрове.
На занятия с кадети от „Космически предизвикателства“.
„Да си говорим свободно за Космоса“
Той е постоянен лектор и в младежкия форум „Аз, инженерът“. „Тази година си говорихме за новите екзопланети, открити през пролетта около една единстствена звезда. Изглеждат подобни на земята и коментирахме дали на тях може да има живот“, разказва Камен.
Младият учен се е включил и в световния формат Space up Unconference („Космическа не-конференция“), проведен за пръв път в България. Наречен е „не-конференция“, защото идеята е да се съберат всички, които са активни и се интересуват от космоса под една или друга форма, и на място да се реши какви ще са темите на конференцията. Участниците предлагат теми и с гласуване избират по какво да говорят. Всеки участник може да излезе и да говори по дадена тема за 5 минути.
„Според мен е дошло време всички хора, които се занимават под една или друга форма с космоса, да се съберем и да се запознаем. И да си поговорим за това какво е интересно и накъде вървим, как България смята да се включи по-сериозно в европейската космическа наука. Всичко това звучи доста космическо, защото знаем колко скептици има у нас по темата“, шегува се младият учен.
„Наскоро бях на едно събитие – Skeptics in the Pub на организацията Ratio. В барове и клубове се събират хора на по питие и разискват интересни теми. Аз участвах в едно такова събитие по повод изстрелването на най-новия сателит за наблюдение на земята на Европейската космическа агенция“, разказва Камен.
Камен Козарев участва в различни форуми, за да вдъхне кураж на младите хора да следват космическите си мечти.
„Вдъхновяващо е да вдъхваш кураж на младите“
Той участва и в журито на международния хакатон (двудневен маратон) за изобретения, които биха подобрили живота на хората на земята, създаден от НАСА – NASA Space App Challenge. Хакатонът няколко пъти е печелен от българи.
„За мен е наистина вдъхновяващо да участвам в подобни форуми, – казва ученият. – Така окуражаваме младите хора, че всеки българин може да се занимава с космическа наука, стига да има данни за това и да е достатъчно упорит. Споделяме с тях опита си и преживяванията си, за да разберат, че всъщност нещата не са толкова сложни, колкото изглеждат отстрани, а просто трябва здрава ръка и усърдие.“
Младият учен смята, че е нещо нормално българи, учили в чужбина, да се връщат и да се реализират тук. „Може днес да няма база да се развиват точно в областта, в която са учили, но това не пречи да поставят основите на нещо ново и в България“, казва той. Лайтмотивът на „Поколението Y“ е, че се връща в България, за да промени средата.
„За мен е нещо естествено да се опитвам да направя мястото, където живея, и средата, по-добри. Има много хора в България, които го правят, защото тук има много възможности. И това е другото нещо, заради което ми харесва да живея в България – че има много хора, които мислят като мен, и които ме стимулират да продължа.“
Публикувано в сп. Клуб Z, ноември 2017 г.
