Винаги, когато съм гледала този магически танц, съм си мислила, какво чувства въртящият се човек? Това учи ли се, или е състояние на транс?
Винаги, когато съм гледала този магически танц, съм си мислила, какво ли се случва в главата на танцуващия дервиш? Какво чувства? Това учи ли се, или е състояние на транс? Трябва ли да си смениш вярата, за да си посветен? Васил Тосев ми даде отговор на много въпроси.
Той е единственият българин, посветен за дервиш в най-важния център на суфите – турския град Коня, където от 700 години пребивават танцуващите от ордена Мевлеви. Той е вписан под номер 301 в списъка на посветените или последователите на Руми, наречен още Мевляна. В Коня Тосев е получил дервишкото име Вели, което в превод означава светец.
Някои хора погрешно мислят, че щом си дервиш, трябва да си приел исляма, обяснява Тосев. Той самият е православен християнин. „Нашият духовен учител Руми казва, че суфите имат една единствена религия и това е любовта, любовта към божественото. Призивът му е бил: „Ела, ела, който и да си – мюсюлманин, християнин, евреин, дори да си езичник и на огъня да се кланяш, дори да си пристъпил своите обети стотици пъти, пак ела такъв, какъвто си“, казва дервишът. Затова духовният лидер в Коня пише писмо на Руми и го пита как може да кани християни, евреи, езичници, огнепоклонници, престъпници. „Какъв пример си ти за мюсюлманите, учителю?“, възмущава се духовният лидер. А Руми обръща листа и пише: „И ти ела“.
Когато Руми умира на 17 декември 1273 г., на неговото погребение в Коня се събират хора от всички националности и религии. Мюсюлманите отиват при градоначалника възмутени: „Как може, ние сме ученици, които погребват своя шейх, а тук има не мюсюлмани?“. Тогава един евреин казал: „За нас Мевляна беше като хляба, а кой не е гладен?“. Един християнин казал: „За нас той беше като слънцето и всеки иска да бъде под неговите лъчи“. Така че градоначалникът разрешил и до ден днешен на 17 декември всяка година в Коня се събират над милион негови поклонници.
Васил Тосев става дервиш след като преживява духовна трансформация, за която казва, че е трудно да се обясни. „Реалността или тая пауза, която се получава в мислите в някакъв момент при медитацията – това не е преживяване, обаче пък след него всичко е съвсем ново. Почваш да гледаш на нещата по един тотално различен начин. След това сякаш започваш да живееш за пръв път, ставаш много по-жив, много по-жизнен и енергичен“, споделя Васил.
Към суфизма го насочва неговият учител по йога Шибенду Лахири от Индия. Когато идва в България, той постоянно говори за суфите, пуска суфи музика. Преди десетина години в Пловдив Васил за пръв път вижда танц на автентични посветени дервиши. „Това ме грабна. Просто на момента си казах, че трябва да започна да се въртя“, споделя той. Още на другия ден си купува книги на Руми, започва да чете и веднага започва да се върти.
„Не всеки има заложба да се върти – казва Васил. – Моят учител, шейхът Надир Деде ми сподели, че като погледне един човек в очите, веднага може да каже дали може да се върти или не.“ Когато дервишът се върти, си повтаря само името на Бог и нищо друго. Желанието му е единствено хората да се обичат и да бъдат едно.”
Името на самия ритуал сема идва от значението на думата – „небе“. Човек трябва да е като небето – изпразнен. Минават от време на време облачета – това са мислите. През другото време има усещане за празнота. Сема започва с един призив, с напеви, след това е самото въртене.
Дервишите се въртят 4 пъти, или това са четири селяма („поздрава“). Първият поздрав е към Бог, вторият във Бог, третият със Бог, а четвъртият се нарича „завръщане“. Следват песнопения. Всичко продължава около час и половина – два. Това е автентичният ритуал при посветените дервиши, а не при някои, които танцуват за шоуто и за пари, без да са посветени и да имат право на това, обяснява мъжът.
Той е поканен за ритуала по посвещаването лично от Есин Челеби – водач на ордена на мевлевите в Коня и 22-ро поколение правнучка на Руми – Мевляна. Тя ръководи и фондацията International Mevlana Fondation и идва в Пловдив, където все още е запазено и функционира мевлеви хане (място, където се събират мевлеви) до ресторант „Пълдин“. Есин Челеби кани Тосев в Коня, където го посвещават в ученик и последовател. За самия ритуал не говори, тъй като за дервишите това е нещо много лично и интимно.
Тосев не знае дали има втори посветен българин след него. „Тогава в Коня казаха в официалната програма на Шеб’и Арус, че за пръв път сред тях има българин. „Шеб’и Арус“ означава сватба. При суфите смъртта се празнува, тъй като човек спира да обитава това тяло и се съединява с божественото. Руми казва: „Живот след живот сме живели като скала, после като цвете, като животно и накрая като човек“. И задава въпроса: „Мислиш ли, че това е краят на твоето пътуване? След като умреш, може би ще ти дадат крила и ще станеш ангел“.
Мевлевите са били забранени много години от създателя на светската турска държава Мустафа Кeмал Ататюрк, който обявява, че в Турция има една официална религия – ислямът. Самата водачка на братството на мевлевите Есин Челеби е родена в Дамаск, Сирия, тъй като родителите й са били изгнаници. После братството на мевлевите се възражда под егидата на ЮНЕСКО – за запазване на културното наследство.
Това не е секта, но не всеки може да стане последовател. Единствено децата на мевлеви имат право по наследство, другите трябва да бъдат поканени от учител, казва Тосев. Той самият вече има предложение да стане учител и тогава ще трябва да приеме исляма.
„Дали ще го направя? Не се знае още… Да, някои хора са ме упреквали, че като дервиш съм станал едва ли не отстъпник на вярата. Аз не смятам така – споделя Васил. – За мен християнството и мюсюлманството са една религия. Старият завет целият го има в Корана, с различни имена. Да не говорим, че за суфите единствената религия е тази на любовта между хората. Неслучайно Руми в момента е най-четеният автор в Америка – човек, живял преди 745 години. Няма официална религия, която да отхвърля суфизма.“
Оказва се, че наши бунтовници и възрожденски просветители са били дервиши. „Предполагам, че ги е привличало разбирането в суфизма, който не налага някакви правила, идеи, догми. Човек трябва да е свободен в търсенето на божественото“, разсъждава девишът. Георги Бенковски например е бил последовател на друг дервишки орден – на бешикташите. Има различни ордени според името на духовните учители – мевлеви, бекташи, накшбанди, саари, халвети… Покрай всеки учител, при когото се е случило просветление, се оформя група и орден.
Васил казва, че в живота дервишите са изключително скромни хора, всеки си има някаква професия. През деня си ходят на работа, няколко пъти седмично се събират на събрание, наречено сема мещ, където се изпълнява целият ритуал по дервишкото въртене. Отделно всяка събота също има сема в мевлеви хането.
Животът на Васил Тосев е достоен за роман. Роден е в Пловдив, завършва Средното училище за оператори на металорежещи машини „Антон Иванов“. Няколко години работи като стругар, а 12 години се занимава с оръжие и е управител на оръжеен магазин.
„Преди трансформацията ми, която продължи 5 години, бях обикновен човек, като всички останали. Ходех на работа, в почивните дни на лов“, казва Васил. Новото хилядолетие го заварва в тежко здравословно състояние. Тежи 110 кг и сърцето му постоянно излиза извън ритъм, правят му операция за байпас. Вдига много високо кръвно, и то доста често, след което директно припада. Това го тласка към решението да промени коренно начина си на живот. За 2 месеца от 110 кг сваля теглото си до 65 кг. Казва, че това не става с гладуване, а с цялостна промяна на мисленето и на начина на живот. Сега учи другите.
„Никога не съм искал да се занимавам с нещо духовно, случи се постепенно, след дълги години практики по крия йога. Точно те предизвикаха най-голямата трансформация в тялото ми“, казва Васил. След като изучава крия йога при учителя Шибенду Лахири, той завършва курса за преподаватели към Международната федерация по йога – ISPA. Днес продължава да пъддържа тегло около 65 кг и е преподавател по йога. Твърди, че нито една диета не е ефикасна, ако човек не промени цялостно начина си на живот.
Своята система е описал в книгата си „Поддръжка на човешкото тяло“. Там разказва за собствения си режим. Започва се с дихателни техники и изчистване на тялото. Те са правени от хиляди години, но тогава всичко в окръжаващата среда е било чисто. Затова най-важното нещо е да се започне с изчистване на тялото и след това се добавят дихателни техники, физически упражнения. В книжката има и съвети за храненето, за вдигане имунитета на тялото.
„Моят призив към хората е да не използват лекарства, това е химия, която се наслагва в нашите клетки и пречи на тяхната нормална работа. Мотото на моята книжка е, че всеки може да промени себе си, стига да има достатъчно дисциплина, постоянство и търпение. Дисциплината за мен това е йогата, постоянството е да се прилагат нещата всеки ден, а търпението означава правене без очакване на резултат от това, което правим. Защото има ли очаквания – има и разочарования, винаги. А те предизвикват голям стрес“, казва йога учителят.
С йога дишане се свалят повече килограми, отколкото с диета
Ако някой е решил да нормализира телото си, първото и най-важно нещо е да намали количеството храна, категоричен е Тосев. „Един суфи учител казва така: „Яжте около 500 до 800 г храна на ден“. Учениците го питат това не е ли малко, а той отговаря: „Не, тези 500 до 800 грама ще носят теб. Всичко, което изядеш отгоре, ще го носиш ти“. Един от бащите на медицината пък – Ибн Сина или Авицена казва: „Тяло в движение няма нужда от лечение“, обяснява Тосев. Важно е да изчистваме езика, носа, стомаха, червата. Езикът се е чистил от хората от хилядолетия, а и съвременните учени са го доказали, той абсорбира енергията, която се съдържа в храната.
Той самият яде 2 пъти дневно, около обяд и вечерта. На обяд хапва предимно плодове, ядки и пие чай, вечер – една филийка с нещо. Сега лятото е минал на филийка хляб, домат, сирене и малко чесън.
„Когато бях дебел, минах през доста диети, но ефект никакъв. Сваляш няколко килограма, после качваш двойно с йо-йо ефекта. А и организмът се затлачва все повече и в един момент спираш да сваляш. Много хора са ми се оплаквали, че гладуват по 10-15 дена без никакъв или със съвсем нищожен резултат“, казва Васил. Причината е, че метаболизмът е забавен, а клетките са задръстени с боклуци.
Трябва първо да се изчисти организмът, после да се премине към гладувания и диета. Но тя няма да е ефикасна без да се промени начинът на живот. „То всъщност това е трансформацията. Виждането се случва тогава, когато в тялото се натрупа доста енергия“, обяснява учителят по йога.
Възможно е с йога дишане да се свали килограм за 2 часа, но само ако се практикува специално бавно дишане под ръководството на йога инструктор. Бързото дишане вкарва голям стрес в организма. Най-полезни са бавните дихателни техники, без задържане на въздуха, като основната цел е колкото секунди се вдишва, толкова да се издишва. Това вкарва една хармония в тялото. Суфите също дишат на 7 секунди вдишване и 7 издишване. Шерпите, които изкачват Хималаите, дишат на 4 секунди и така си изравняват крачката.
Империя се побеждава със силата на… ненасилието
Всяка седмица Васил ходи с приятели по балканите, но не за да покорява върхове, а заради движението на чист въздух. „Йогите не изкачват върхове, те почитат върховете. Стигат долу до върха, правят една обиколка и се връщат. Върхът е там от милиони години, и ние искаме да го покоряваме. Това е все едно мравка да се качи на гърба на слон и да каже, че го е покорила“, казва Васил.
Покоряването на върхове е трупане на едно его, стремеж да подчертаеш колко си велик. „За нас, йогите, Аз-ът е нещо нищожно, той е амбиция, а амбицията е алчност“ – обяснява мъжът. – Но когато потискаш егото, не даваш ли възможност на други агресивни хора със силно изразено его да те мачкат? Може ли целият свят да е в една война – его срещу его? По-добре отвръщайте на такива хора с любов. Ако си мерим егото и всеки иска да е отгоре, докъде ще стигнем в това изтребване? Аз вярвам, че любовта може да победи егоцентризма. Как един дребен човек като Махатма Ганди е победил една силна империя като Великобритания? Със силата на ненасилието“, коментира дервишът.
Една от любимите мелодии на въртящия се дервиш Васил Тосев: