Марио Марков и Панчо Цанков отиват при шамана Манко от филма „Яж, моли се и обичай“, ще снимат документална поредица за шаманите.
Марио Марков и Панчо Цанков по време на експедиция.
Боряна Антимова
Шаманът, с когото се среща героинята на Джулия Робъртс във филма „Яж, моли се и обичай“ реално съществува в Бали и се казва Манко. Той е един от обектите на продуцентите и сценаристи Марио Марков и Мария Николаева и на режисьора Панчо Цанков по време на експедицията им при шаманите в Индонезия и Папуа Нова Гвинея. Крайната цел е поредица от документални филми за шаманите по света.
До големите крокодили-чудовища може да се доближиш само когато са в този вид, казват Панчо и Марио.
„Бяхме готови да заминем още преди Коледа, но в края на ноември миналата година изригна вулканът Анунг на остров Бали, така че се наложи да отложим експедицията за пролетта“, каза Марио Марков. Плановете са били да тръгнат от Бали, да минат през Ява и да продължат в Папуа Нова Гвинея, където да снимат втория епизод от документалната им поредица за шаманите. После смятат да се върнат в Европа, да разкажат за екстрасенсите в България и в по-късен етап – да отидат в Африка. Идеята за филми за шаманите е на журналиста Мария Николаева, а Марков и Цанков веднага се навиват, заедно я развиват в сериал и започват да търсят финансиране и логистична подкрепа.
„Шаманът Манко, станал световноизвестен от филма „Яж, моли се и обичай“, не е най-интересният ни обект, защото доста се е комерсиализирал след популярността си от филма, – казва Марков. – Нашият главен герой ще е един друг шаман, който живее в джунглата и е много способен. Прави безкръвни операции, но никой не го е виждал от известно време. Задействахме връзките и контактите си в Бали, за да ни допуснат да снимаме“, казва продуцентът.
Кетут, с когото се среща героинята на Джулия Робъртс, е реално личност и шаман и се казва Манко.
В Папуа Нова Гвинея двамата са били преди няколко години, но този път ще изследват тамошните шамани. „Те са доста по-езически, не ни е известно доколко са способни, но пък са много интересни, защото са цветни, говорят на някакъв абсолютно нечленоразделен език“, обяснява Марков.
Двамата автори са наясно, че шаманизмът е енигма и доста фина материя. „Трябва човек да вярва поне малко в свръхестественото и си даваме сметка, че ще се движим винаги по ръба истина ли е, не е ли истина, – казва Марков. – Шаманите в Индонезия успяват да привлекат и по-интелигентни личности, докато тези в Папуа действат само в рамките на своето племе. Много хора, включително и българи, ходят да медитират при тях и се палят по тези неща. Голяма част ги мислят за шарлатани, но има нещо, за да съществуват толкова години; нещо, което те кара без да искаш, да повярваш. Много хора си казват: „Мошеничество, мошеничество, но може да е истина“.
„Препариран е, иначе нямаш шанс да оживееш покрай разтворената му паст“, казва Марио.
Това няма да е първата експедиция на творческия тандем Марков – Цанков. Преди 6 години в 4 поредни пътувания заснемат живота и хората на остров Папуа. Правят документалния филм „Последният път на крокодила“ с режисьор Цанков и сценарист и продуцент Марков. Посветен е на българина златотърсач Любо Тодоров, който живее на острова.
Любо емигрира преди промените, воден от жаждата за свобода. Минава граница
Домакин и гид на приключенците в Папуа Нова Гвинея ще е златотърсачът Любо Тодоров (на преден план).
та на Калотина и преплува за една нощ Aдриатическо море, въпреки бурятa и опасността от многото кръвожадни акули. След известен престой в лагер в Италия заминава за Австралия, където си изкарва прехраната с доста рисково занимание – лов на крокодили. Книгата “Реката от злато” променя живота му завинаги. Чува за несметните залежи в Папуа Нова Гвинея и заминава за там.
Днес вече е прехвърлил 60-те и не е същата луда глава. Не скита по реките, а се е захванал с бизнес – продава машини за търсене на злато. Разполага с една огромна територия, колкото България по площ, дадена му с лиценз за разработване на злато. Има колекция от над 2000 дървени маски. Вдъхновен от филма, Марио Марков пише книгата „Дългият сън на крокодила“, в която разказва за уникалния живот на Любо, достоен за приключенски роман.
Животът на Марков и Цанков минава в плен на магията на киното и телевизията. Марио започва работа като осветител в БНТ, а после печели конкурс за асистент-оператор в студия „Време“ и постепенно преминава през цялата професионална стълбица. Има късмета да е оператор на Стоян Енев и Милан Огнянов, с които обикаля света и снимат филми за Лигата на червения кръст в Женева.
Тримата са по всички горещи точки на планетата – от Долината на глинените гърнета в Лаос, до Пол Пот в Камбоджа, от пигмеите в Африка до големите земетресения в Турция и Афганистан, от войната в Близкия изток до войната в Индокитай. След промените Марков регистрира филмова агенция “Синис”.
С режисьора Атанас Киряков и съпродуцента Георги Люцканов правят пълнометражния документален филм „Обречените“ за съдбата на последното правителство на Муравиев преди 9 септември 1949 г. Филмът печели „Златна роза“. Страстта по Папуа се заражда у Марио в началото на 90-те, когато снима заедно с колеги 7-сериен филм за Големия подводен риф в Австралия. Там среща за пръв път златотърсача Любо Тодоров.
През пролетта на 2014 г. Марков, заедно с още четирима печени морски вълци подготвя експедиция „България около света“. “Пет сърдити старчета се гмурват в леговището на времето” – така самоиронично наричат своето околосветско пътешествие на яхта четиримата капитани и един “юнга” режисьор. Правят го с мисията да се срещнат с българските общности по света. По данни на БАН на нашата планета живеят над 15 милиона българи.
Екипът начело с Павел Дойчев подготвя мултимедийно представяне за историята, обичаите, народната музика, танците и съвременния облик на България, което да показва и на сънародниците, и на местните жители. Поддържат контакт със 17 български общности. Мисията на „великолепната петорка“ обаче отново е осуетена от нещастен случай: един от участниците, Гаврил Гюров – Гицата, морски вълк, каскадьор и „кинаджия до мозъка на костите“, „отплава по река Лета“.
Панчо със змия около врата по време на пътешествие.
Панчо Цанков е завършил биохимия в Софийския университет, но също е увлечен от млад по магията на киното и телевизията. Бил е асистент-режисьор в Студията за научно-популярни филми. От 1975 до 1991 г. е направил като сценарист и режисьор над 20 документални и научно-популярни филма. Има повече от 20 национални и международни награди. Филмът му „Есенно“ бе включен във формата на предаването „Лачените обувки на българското документално кино“, като един от най-добрите 10 филма преди 1989 г.
Член е на Международната асоциация за научно-популярно кино в Париж, Съюза на българските филмови дейци и Българската филмова академия. Многократно е участвал в национални и международни журита на филмови фестивали. Три години работи като културно аташе в Париж. От 1996 г. е хоноруван преподавател в НБУ. От 1997 г. до 2000 г. е заместник-министър на културата, а след това – председател на Евро-Български културен център.
При знахарите от „Кръга на огъня“
През 1988 г. световноизвестният американски журналист и антрополог Лорънс Блеър заснема в Индонезия филма „Кръгът на огъня“. Това е историята на Джон Чанг – знахар, владеещ телекинеза и запалване на предмети с ръце. След премиерата поклонници от целия свят се стичат с молба да се срещнат с лечителя. През 2013-а той прекъсва всички връзки, оттегля се в джунглата на остров Ява и се отдава на медитация. Оттогава никой го е виждал. „За щастие, ние успяхме да установим контакт и искаме през истината и легендата за него да разкажем част от живота на всички желаещи да се докоснат до духа му и да потърсят изцеление и утеха на другия край на земята“, казва Марков.
„На остров Сулавеси човек онемява, разглеждайки „Гората на мъртвите“, – казва продуцентът. – Докато дойде време за ритуала на погребението, местните ги оставят там и те се мумифицират. Планираме да се срещнем с най-известната духовна учителка, говореща с покойници. Хората я посещават, за да намерят отново път към починалите си близки.“
Папуа: Човекоядци и злато, пазено от крокодили
„Със серията от Папуа Нова Гвинея ще погледнем на шаманството през призмата на двете най-известни неща за папуасите – канибализма и златото“, казва Марков. На острова хората ходят голи, само покриват интимните си части с издълбани дълги тикви. „Девствената природа, заедно с екзотичната фауна и езическите ритуали създават картина, която рядко може да се снима на друго място по света. Европеецът се усеща малко странно в тази атмосфера, изпълнена с влиянието на зли сили, дебнещи от всеки камък, водовъртеж или от непроходимите гори“, споделя продуцентът.
Марио сред племето корогу в Папуа.
Всяко племе по горното течение на Сипик има шаман, живеещ и в този свят, и в отвъдното и правещ неща, несъвместими със здравия разум. Магьосниците твърдят, че могат да поставят диагнози, да лекуват, а често и да наказват и убиват. Уверяват, че могат да контролират времето и природните стихии, да правят предсказания, да тълкуват сънища и да извършват астрални проекции. Изпаднали в транс, те пеят, танцуват и медитират. Духът им напуска тялото и влиза в света на свръхестествените енергии, на които шаманът влияе в полза на общността.
Българи сред племето корогу в Папуа. Клекналият вляво е Любо, вдясно е оператор австралиец, а Марио е със светлозелен тишърт.
Още от праисторически времена най-важните предмети в шаманската практика са барабаните. Племената ги украсяват със собствени символи. По поречието на Сипик в Папуа те се изработват от корубите на огромни дървета и тътенът им звучи на много километри. „Дървените маски, които папуасите правят, са живи и ние, простосмъртните не можем да разберем това. Само шаманът разговаря с тях и те му споделят волята на боговете. Воините ги пазят така, както ние защитаваме знамената си“, разказва Марков.
Във филма ще има отклонение-закачка и за канибалите в Папуа Нова Гвинея. Канибализмът там е забранен със закон от 60-те години, но все още го има сред някои племена високо по планините, където не стъпва човешки крак. Макар последният официален случай на човекоядство да е бил в края на 60-те години, може би все още в отдалечените планини на Папуа има хора, които го практикуват, смята продуцентът. На 17 ноември 1961 г. на острова изчезва най-големият син на губернатора на Ню Йорк и по-късно вицепрезидент на САЩ Нелсън Рокфелер. Независимо дали Майкъл е станал жертва на канибали, на някой огромен крокодил или акула, смъртта му е една от зловещите мистерии в тази страна.
Папуаси ровят за злато в местната река.
„Камерата ни ще се лута в джунглите, ще се качва на високите планини и ще се спуска под водата, – вдъхновява се Марков. – Неминуемо ще се сблъскваме с трудностите, които местните преодоляват, за да оцелеят. Ще изследваме техния многовековен опит в добива на жълтия метал, като вървим по пътя на златото – от дъното на реките до кюлчетата в банките и накитите по тялото. Покрай цялото това разнообразие на заклинания искаме да покажем истинския живот на бедния златен „Човекоядец“ в страната, където духовете са навсякъде и магьосниците могат да правят всякакви чудеса.“
Публикувано в Седмичен Труд, 7 февруари 2018 г.
