Наживо актрисата е още по-хубава, казва за звездата Иван Кутиков – единственият ни сънародник, носител на Златна плоча в САЩ.
Иван Кутиков не за пръв път работи с Мила Йовович.
Магдалена Гигова
Мила Йовович се върна към голямата си страст – пеенето. От няколко дни на iTunes е качена новата й песен „Attention” в дует с младия рапър Ърнест Шалюбин (с украински корени).
Песента, произведена в Ел Ей, е изцяло славянски продукт, защото продуцент и аранжор на парчето е българският композитор Иван Кутиков, който от десетилетия живее в САЩ.
Мила Йовович и Ърнест Шалюбин.
„Бял рапър е рядкост, хареса ми как рапира и видях, че това момче има бъдеще. С Ърнест съм работил върху няколко негови песни преди това, но мисля, тази песен е неговият световен дебют и това е един от малкото пробиви на певец от Източна Европа в САЩ, родината на рап и хип-хоп, както и в света. Първата любов на Мила не е моделството или киното, а музиката и тя веднага прие да се включи в песента.”, сподели композиторът Иван Кутиков, единственият българин със „Златна плоча” в САЩ (дава се за над 500 000 продадени копия и наградата се присъжда от RIAA (Recording Industry Association of America).
Славянският екип записва „Attention” преди снимките на последния филм на актрисата Resident Evil 7, където Мила- дъщеря на рускиня и сърбин, е в главната роля.
„Мила беше 4 пъти в моето студио в Холивуд за по няколко часа. С Ърнест се виждахме много повече, защото той е и автор на текста и правихме доста корекции. Ще снимаме видеоклип през юни, като програмата на Мила позволява. Те и двамата пишат много хубави текстове и имат страхотни музикални идеи. Да се работи с тях е истинско удоволствие, – казва Кутиков и допълва: – Като човек Мила е широко скроена, с голямо сърце, много интелигентна, има мозък като бръснач, бързо импровизира, самодисциплинирана е и некапризна, чудесна майка е (непрекъснато се обаждаше да пита как е дъщеря й) и е стъпила здраво на земята. И нещо интересно, което установих: наживо е много по-хубава, отколкото на екрана!”. Това издаде продуцентът, който смята този експеримент за удачен и се надява Мила да се включи и в нови песни.
Ето и интервю с Иван Кутиков за началото в Америка, за работата с „Манхатън трансфер” и Ал Джеро и още за Мила Йовович.
Иван Кутиков е единственият българин със Златна плоча от САЩ с над половин милион продадени копия.
Иване, ти си първият и единствен засега българин със Златна плоча в Америка която се дава за 500 000 продадени албума. Как и кога я получи?
Получих я през 2009 г. от Hollywood Records/Disney Records, лейбълът, който издаде албума. Тези награди се определят от RIAA (Recording Industry Association of America) всяка година. Това беше пълна изненада за мен и малко не ми се вярваше, докато един ден ми се обади Джей Лендърс, който тогава беше шеф на Disney Records и ме извика при него да си я вема. Джей сега работи в компанията на супер-продуцента Дейвид Фостър.
Ашли Тисдейл, на която си продуцент е звезда на „Дисни” и наистина много популярна в САЩ. Как се свърза с теб?
С мен я свърза приятелят ми Гери Скот, композитор на многобройни телевизионни програми като Beverly Hills 90210, Merose Place, Fame, The Suite Life Of Zack And Cody и много, много други. По това време писахме заедно музиката на известното тогава телевизионно шоу Dance Fever, после много песни и инструментална музика за неговото шоу The Suite Life Of Zack And Cody и работехме непрекъснато заедно. Ашли беше една от главните героини в шоуто и с нея записвахме в студио ми в Холивуд почти всеки ден. Студиото на Гери е далеч, в неговия дом в каньона на Малибу, а моето е много близо до телевизионното студио, където се снимаха епизодите.
След Ашли трябваше да започнем работа и с едно ново шоу – Hanna Montana и да продуцираме 7 песни с неизвестната тогава Майли Сайръс, но баща й, който е известен музикант, предпочете да работи с негов близък приятел и ние с Гери се разминахме с шанса да сме й първи продуценти.
Репутацията на Майли вече е широко известна, но каква е любимката на тийнейджърите Ашли Тисдейл – разглезена или сериозна, точна и трудолюбива?
Ашли е изключително професионална във всяко едно отношение: точна е, винаги идеално подготвена, всички текстове знае наизуст, никога не се оплаква колкото и да я въртиш пред микрофона за дреболии, много е дисциплинирана и умее да работи в екип, което е закон в бизнеса тук.
Има ужасно претоварена програма и я изпълнява като войник без да спори с никого, да се оплаква, или пък да се тревожи прекалено за това, как изглежда. Винаги си изключва телефона в началото на сесията и го включва отново само в паузите. Никога не влиза в кабината за пеене с украшения по себе си.
Композиторът с легендите „Манхатън трансфер“.
Разкажи и за работата си с „Манхатън трансфер”. Наистина ли са ти ръкопляскали?
Това да ми го бяха казали преди да замина от България, никога нямаше да повярвам. С тях направихме нови версии на най-големите им хитове.
Спомням си, че когато за пръв път влязоха в студиото ми, аз се бях притеснил, изпотил, изчервил… като на кандидат-студентски изпит. Сядат на дивана и казват: “Я да видим сега на какво ще пеем, как си ги направил, пусни нещо да чуем!”. Попитах ги кое парче искат и те избраха супер-хита си Birdland на групата Weather Report, написана от кийбордиста, легендарния джаз-фюжън пианист Джо Зоуйнъл (Joe Zawinul).
Спомням си, че когато пуснах плейбека на парчето поисках земята да се разтвори и да потъна в нея. И тъй като това не стана, предпочетох да се престоря, че търся нещо в изолираната стая за пеене и през двойното стъкло скришом наблюдавах тяхната реакция. Такава нямаше, слушаха безизразно и когато парчето свърши си дадох сметка, че все пак трябва да изляза от скривалището си.
Върнах се обратно готов за гилотината. Вместо това, те станаха на крака и започнаха да ръкопляскат! Изчервих се още повече, а те ме прегърнаха и казаха да пускам и другите плейбеци, макар че не бяха напълно завършени.
Следващите няколко дни работихме по 10-12 часа на ден и няма да ги забравя никога. Ултра професионалисти! Отпуснах се и започнах да давам предложения за вокалните им аранжименти и да ги връщам, ако нещо не ми харесваше.
И тези гиганти с по 10 грамита и 17 номинации за „Грами“ всеки, ме слушаха и правеха каквото им кажа…Нямам думи! По-късно „Чанхатън трансфер“ ми дадоха препоръчително писмо със суперлативи, което ме свърза с гениалния Ал Джеро, започнахме 3 песни, но той влезе в болница и не можахме да ги завършим.
Мила с рок бандата си.
Мила Йовович е известна като актриса, но тя има и рок-банда. Работил си с нея каква е тя като човек? А като певица?
Да, Мила е много обичана от американската публика. Първата любов на Мила е всъщност музиката, а не киното или модата. Майка й, Галина е акриса. Още от малка Мила пише песни, и досега го прави като много сериозно хоби. Като човек Йовович е много широко скроена, голямо сърце и душа, много интелигентна, мозък като бръснач, адски бързо импровизира, самодисциплинирана и некапризна, чудесна майка, стъпила здраво на земята.
И най-важното: на живо е много пъти по-хубава, отколкото на екрана!
При отношенията ви имаше ли някакво значение общият славянски корен?
Не мисля, че имаше някакво съществено значение, но помага, да!
Записвал си и с брата на Силвестър Сталоун, имал ли си случай да общуваш и със Слай откакто започна да снима в България?
Записвал съм многократно с Франк, но въпреки, че сме били на едно у също парти 2-3 пъти, не съм работил със Слай. Франк е много добър китарист и композитор, почти няма филм на Силвестър, в който да няма поне една негова песен. Един от големите хитове на Франк е песента Far From Over от филма на Джон Траволта Staying Alive. Много се радвам, че след снимките в България Силвестър говори суперлативно за страната ни, която има крещяща нужда от добър международен имидж.
Преди няколко години участва в голям проект в Китай на многомилионна стойност. Той какво представляваше?
Аз създадох този проект. Представлява онлайн състезание за певци в Китай, като финалните концерти бяха излъчени по CETV от студиата им в Пекин. Преди това доведохме избраните финалисти в Лас Вегас, където бяха обучавани от топ-вокални педагози, учители и продуценти.
Победителката Ута получи наградата – оригинална песен, написана специално за нея от топ-композиторае и продуцент Скот Спок, който създаде кариерата на Ейврил Лавин, работи с Бритни Спиърс, Крстина Агилера, Шакира, Енрике Иглесиас и много, много други. Записахме песента на английски и китайски, бяха поканени влиятелни музикани журналисти от Китай, за да отразят 10-дневното пребиваване и работа в Холивуд. Имаше много работа, но и много забавление.
Финалът на грандиозното музикално риалити в Китай.
Преди 10 ноември 1989 г. името Иван Кутиков бе синоним на модерен и творчески аранжимент. Беше уважаван и ценен. Ти си и първият продуцент на дует „Ритон”. Как се реши да напуснеш България?
Обстановката в България през 1989 година беше вече нетърпима. Не можех повече да стоя и да гледам как хората се променят и се превръщат в нещо, което не можех да понеса. Не беше лесно да се вземе такова решение, особено когато най-голямата ми дъщеря беше с мен. На аерогарата ни конфискуваха паспортите, билетите и валутата, която носех със себе си, около $700. Митничарът се казваше Телев, запомнил съм го. Нареди да ни свалят багажа от самолета и всички пътници, вече седнали в него трябваше да изчакат да ни намерят куфарите. Казаха ми, че мога да подам молба да си получим паспортите след 6 месеца в управлението на милицията на бул. “Георги Димитров” (днес „Мария Луиза“).
Същия ден търсих отчаяно някакви “връзки” и слава Богу един мой приятел, съдия, се оказа дежурен по 6-ти район на столицата, където попада и аерогарата. Той нареди да ми върнат паспортите, валутата и аз извадих невероятен късмет да намеря подобен полет до Виена и от там за Филаделфия. На другия ден си поръчах такси, но то не дойде!
Тогава аз, брат ми и дъщеря ми тичахме с куфарите по реката от НДК надолу към “Графа” с надеждата да спрем такси, но нямаше нито едно. Чак долу до “Синьото кафе” спря един, но имаше жена вътре. Дадох му всичките си български пари и му казах, че изпускам самолет за Америка. Когато влязохме в самолета, закъснелите бяхме само аз, дъщеря ми и един дипломат. Всички ни изгледаха свирепо, защото полетът закъсняваше. Най-накрая излетяхме и аз се заклех никога повече да не стъпя в България…
С Кени Джи.
Разкажи за първите си години в САЩ и как стигна до собствено студио в Холивуд?
Това би бил един много дълъг разказ, но накратко: една година живяхме в Пенсилвения, после се премесихме в Южна Калифорния, Ориндж Каунти, където започнах да търся музикантска работа. Започнах от време на време да пиша музика за телевизионни реклами на испанско говорящия пазар за друг човек от Лима, Перу, който ми плащаше, но излизаха от негово име. Щом дъщеря ми Тони завърши средното си образование се разделихме и с $25 в джоба си и платен наем за 1 месец се преместих в Лос Анджелис, като разчитах, че човекът от Перу е там и ще ми дава работа.
Оказа се, обаче, че е заминал на лятна ваканция в Лима… беше ужасно. С последните си стотинки се обадих на обява от музикален магазин, на филмов композитор, който не знае нотите, но е написал музика и иска да я запише с жив оркестър.
Трябваше му някой да слуша касетката му и да напише партитура. Видяхме се, уговорихме се за $150 и аз взех (без да ме видят) молив от пощата, една шпертплатова дъска, защото нямах никакви мебели и спях върху якето си, начертах си петолиния, защото нямах пари за нотни листа…
Всъщност най-лесно от всичко беше да напиша партитурата с музиката, аз имам много добър слух и “свалям” бързо. Той извика негов приятел, който беше нотно грамотен да я провери и накрая ми плати. Това беше повратен момент за мен. Купих си салам, трябваше ми спешно протеин, не бях ял от доста време, купих си бира и цигари (тогава още пушех) и след първата глътка запалих и се почувствах на върха на света. От тогава всичко започна да става по-лесно, Алонсо се върна от Перу, работите потръгнаха.
С тийн звездата Ашли Тисдейл, като нейн продуцент той печели Златна плоча.
България има добри музиканти, но сякаш (като изключим оперните певци в миналото) те все остават в периферията на световната сцена. Какво, според теб, не им достига?
Не им достигат контакти с останалия свят! В България има брилянтни музиканти, артисти, художници, архитекти, режисьори… но никой не ги знае. Има много причини за това, и аз мога да ги посоча, но България си остава в сянка и е затворена страна, за която много хора по света не знаят абсолютно нищо.
