У нас изразът „богат като султана на Бруней“ е нарицателно. А той наистина е приказно богат и за него се носят какви ли не слухове, но има и много истини.
Автор на текста и снимките: проф. Румен Пенин*
При пристигането на летището в столицата на Бруней разбираш, че таксита в страната практически няма. Необходимо е да направиш предварителна заявка в някоя туристическа агенция или да се договориш директно с хотела, още повече, ако пристигаш късно вечер или през нощта. Но това е само началото на срещата с една далечна и странна държава – султанат.
Цялото ѝ име е Негара Бруней Даруссалам и е разположена на един от най-големите острови на света – Калимантан (Борнео). Състои се от две несвързани помежду си части, разделени от територия на Малайзия. Площта ѝ е едва 5765 кв. км.
Националният флаг на Бруней.
Султанът на Бруней Хасанал Болкиах.
Голямата джамия – символ на столицата…
Из столицата Бандар Сери Бегаван.
Историята ѝ е дълга и започва от първия султан Алак Бетатар преди около 700 години. Държавата е в подем през XV – XVII в. по време на управлението на султан Болкиах, име, което носи и сегашният султан – Хасанал Болкиах. Дори по времето когато става британски протекторат, в Бруней се запазва като форма на управление султанатът. Едва през 1984 г. страната получава независимост.
Държавата е абсолютна монархия, управлявана от султан, и то не кой да е, а един от най-богатите хора на планетата. У нас е станало нарицателно за богат човек да се казва, че е като султана на Бруней”. А той наистина е приказно богат и за него и богатството му се носят какви ли не слухове, но и много истини. Има три жени, но в момента живее само с първата, на свой рожден ден е канил да пеят Майкъл Джексън и Селин Дион, като е заплатил хонорари над 1 млн. долара.
Счита се, че притежава една от най-големите в света колекции на автомобили. Но още по-разточителен е малкият му брат Джефри, който харчи милиони за какви ли не неща… Скъпи и редки автомобили, странно строителство на безсмислени здания, огромни яхти, красиви дами от цял свят и пр.
Султанският дворец с безброй стаи.
Посетителският център във водния град.
Из миналото на водния град.
Училище във водния град.
Посещениията на султан Болкиах във водния град са чести.
Кампонг Айер от въздуха.
Султанският дворец не може да се посети без специална покана. Разполага с 1788 стаи, зала за тържества за 4000 души, повече от 200 тоалетни и пр. За определени празници султанът кани свои поданици на гости в двореца и на тръгване те получават „царски подарък” – златен домашен часовник за спомен от посещението. Цялото това богатство султанът дължи на огромните запаси и добив на нефт и газ, който се изнася в много държави. Наскоро бяха открити нови големи залежи в шелфа на държавата.
В природно отношение страната представлява хълмиста низина, която на юг преминава в платовидна и планинска част. Най-високият връх Букит Пагон (1850 м) се намира в източната част на страната. Средната надморска височина е малко по-голяма от тази на България – 478 м. Има излаз от 190 км на Южнокитайско море.
Климатът на страната е влажен екваториален със средни температури около 26ºC. Това е причината повече от 2/3 от територията да е покрита с влажни гъсти гори, а по крайбрежията да са разпространени мангровите гори. Валежите са около 2000 мм годишно, като максимумът е през местното лято – от юни до септември.
Музей във водното селище.
Понякога се случват пожари във водния град.
Нов жилищен квартал в Кампонг Айер.
Най-пълноводна е р. Белайт, а по-важни реки са и Бруней, Тембуронг и Тутонг. В устието на река Бруней се намира столицата Бендар Сери Бегаван, в пределите на което е разположено най-голямото селище на вода в света – Кампонг Айер (около 10% от населението на страната живее в него – над 35 хил. души).
За мен бе повече от интересно да разгледам този воден град както отстрани, така и вътре из неговите своеобразни улици и булеварди, крепящи се на дървени и бетонни колове. Като начало разгледахме посетителския център на селището, до който от центъра на столицата се стига за минута-две с някое от многобройните сновящи таксита: моторни лодки с местно название „пенамбанг”. В него има интересна туристическа информация за страната, като цяло, но и конкретно за миналото и настоящето на този най-голям воден град в света.
След това повече от 4-5 часа се разхождахме из невероятния дървено-воден свят на селището, където всичко е на вода – къщите, магазините, заведенията, училищата, джамиите, малките галерии и музеи… Случват се и пожари, чиито следи се виждат в някои райони, но обикновено със султанска помощ пострадалото семейство бързо се сдобива с нов дом.
През последните години се строят нови модерни водни жилища, разположени на бетонни колони, но запазващи стила на селището. Вътре в домовете има всичко, което има и в обикновените жилища на сушата – ток, вода, газ. Пред много от тях има малки градинки от саксии, наоколо се припичат на слънце котки и кучета, виждат се клетки с птици и други домашни любимци. Много от жителите на селището имат свои лодки, но и престижни автомобили, които са паркирани в специални паркинги на сушата.
ВИДЕО – Из водния град Кампонг Айер
С един местен жител, работещ като лодкар превозвач, направихме обиколка на Кампонг Айер и след това той ни предложи да отидем на разходка по реката и да видим дългоносите маймуни – един от символите на страната. Направихме го с удоволствие и повече от 2-3 часа обикаляхме нагоре по течението. На едно място видяхме закъсал лодкар, който извика нашия водач, той веднага се притече на помощ и преля бензин в другата лодка – нещо нормално в един свят, в който лодката е по-важна от колата…
Из мангровите гори на Бруней в търсене на дългоносата маймуна…
Маймуните често очакват хората да се погрижат за тях.
Проф. Румен Пенин на Азорските езера.
* Проф. Румен Пенин е български географ, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географски факултет на Софийски университет в периода 2006 – 2014 г. Доктор на Московския държавен университет. Автор на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии. Автор на фотографските изложби „Географията като приключение, Географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Той е председател на организационния комитет на Български географски фестивал.
Източник: Български географски портал Geograf.bg Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Виж още:
