У нас изразът „богат като султана на Бруней“ е нарицателно. А той наистина е приказно богат и за него се носят какви ли не слухове, но има и много истини.
Автор на текста и снимките: проф. Румен Пенин*
(Продължение, виж началото на пътеписа)
Населението на страната е около 400 хил. жители. Над 70% е градско население. Над 97% от него живее в западната част на страната. Обикновено брунейското семейство има 4 – 5 деца. Брунейците са предимно с малайски произход (ок. 65%), местно население от вътрешността на Калимантан – даяки (14%), китайци (19%) и др. Официалните езици са английски и малайски.
Страната е с преобладаващо ислямско вероизповедание (сунити) – ок. 63%, но има будисти, християни, хиндуисти, даоисти, конфуцианци, местни вярвания и др. Образованието, което е напълно безплатно, е на високо ниво и грамотността е над 94%. Учителите са на особена почит – 23 септември е Ден на учителя. Безплатно е здравеопазването и медицинската помощ, а също ползването на спортни съоръжения, културните мероприятия. Има и други привилегии – намалена работна седмица, високи заплати, особено на държавните служители. Малко държави в света могат да се похвалят с такива социални достижения.
Приятни млади дами – даяки, рейнджъри в Национален парк „Тембуронг”.
Из националния парк Тембуронг…
Износът на нефт и газ дава над 95% от финансовите постъпления на страната. Земеделието е слабо развито – отглеждат се ориз, кокосова палма, банани, манго, каучуково дърво, какао, батати, но почти 4/5 от хранителните продукти са вносни.
Бруней притежава територия в Австралия, която по площ е по-голяма от самата държава. Там се отглежда добитък, който се превозва жив до султаната, за да имат хората винаги прясно месо. Султанът е купил и земи в Тайланд, откъдето идват доставките на ориз.
В страната традициите и законите на исляма са в основата на управлението и администрацията. В държавата не е прието да проявяваш агресивност и може за подобно нещо да попаднеш под ударите на закона.
Ако някой от гражданите на държавата реши да се занимава с определен бизнес, изпраща молба, придружена с разчет на финансовите средства, необходими за развитието на този бизнес и в определен срок получава отговор и съответна безвъзмездна помощ от султана.
Но не бива да завиждаме на тези хора, които иначе имат доста скучен живот, не се интересуват много от това, което става по света, гледат една от най-неинтересните телевизии, които съм гледал, заведенията за забава са ограничени, алкохолът е забранен от Корана, пътуват рядко извън страната, но е важно да са лоялни към султана, и тогава всичко е наред.
В един брунейски дом.
Богатството на Бруней се дължи на огромните залежи на нефт и природен газ.
Музеят на нефтодобива и газодобива в Бруней.
Столицата Бендар Сери Бегаван е модерен град, изключително спокоен с много слаб автомобилен трафик. Населението му е ок. 50 хил. жители. Може да се обиколи за един ден, заедно с всички немногобройни музеи. Сред тях най-забележителен е музеят, в който са изложени подаръците на султана, получени при посещенията му в целия свят и от гости на султаната – изключително интересни произведения на изкуството от различни страни.
Най-големите забележителности в града са главната джамия, построена на брега на реката от бащата на султана – Султан Омар Али Саифудин, и новата – построена от настоящия султан. Не са пестени злато и скъпоценни камъни. Джамиите може да се посещават и от немюсюлмани, но вътре не може да се правят снимки.
Белите пясъци край Серие.
Когато пътуваме винаги с интерес посещаваме местните пазари. И този път се насладихме на разнообразието от плодове и зеленчуци и дълго наблюдавахме маймуните, които постоянно се навъртат наоколо, готови да задигнат нещо за хапване. В града има модерни молове и заведения на известни хранителни вериги, които стоят практически празни, но работят.
Особено интересен е нощният пазар за храна, където се събират обслужващите султаната чужденци и човек попада в кулинарната феерия на различни азиатски кухни. Около димящите скари и щандовете, отрупани с морски дарове винаги има хора.
Ученици в Бруней.
Представители на местните въоръжени сили.
Направихме две интересни пътувания – първото в източната част на страната в националния парк “Тембуронг”, разположен в басейна на едноименната река. До там стигнахме с брунейско корабче, което пресича водите на Малайзия. Пътуването до националния парк бе повече от приятно – водачи бяха две много симпатични млади дами, представители на местното население – даяките.
Влязохме навътре в екваториалната гора с бързи лодки по реката и от едно малко пристанище пеша по планинска пътека през гората стигнахме до една въздушна пътека – стоманено съоръжение, позволяващо да се изкачиш на 40 м височина и да се разходиш из короните на гигантските дървета. Движиш се сред океан от зеленина на фона на прекрасните изпълнения на птичи хор. На връщане посетихме и малък водопад, под чиито струи са изкъпаха почти всичките ни спътници.
На следващия ден се отправихме на северозапад към района на добив на нефт – край град Сериа. На брега на океана е издигнат мемориал, посветен на билионния барел нефт, добит в държавата. Паметникът е разположен сред стари действащи и недействащи съоръжения за добив на нефт. Изграден е красив модерен интерактивен музей на историята на откриването и добива на нефт в района от началото на ХХ в. до наши дни. На връщане посетихме местна забележителност – белите пясъци, участък от десетина километра със своеобразна растителност и интересен облик.
Водният град привечер.
Залез над р. Бруней.
Дните в тази страна минаха неусетно. Винаги, когато сме в непознат свят, искаме да вземем максимално от неговата същност и очарование. Бруней и брунейците, с които контактувахме, оставиха у нас чудесни впечатления и си заслужаваше дългото пътуване и отделеното време.
Излитайки от Бендар Сери Бегаван, попаднахме на същия стюард, с който се запознахме по време на полета при пристигането ни от Манила. С младежа се срещнахме и разхождайки се по брега на река Бруней, а сега той ни придружаваше по пътя към следващия обект на географския ни интерес – град Кота Кинабалу – Източна Малайзия, щата Сабах, в търсене на най-голямото цвете на планетата, но това е тема на друг фотопис…
Проф. Румен Пенин на Азорските езера.
* Проф. Румен Пенин е български географ, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географски факултет на Софийски университет в периода 2006 – 2014 г. Доктор на Московския държавен университет. Автор на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии. Автор на фотографските изложби „Географията като приключение, Географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Той е председател на организационния комитет на Български географски фестивал.
Източник: Български географски портал Geograf.bg Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Виж още:
