Защо съвременните отношения в една двойка са толкова мимолетни? 11 причини.
Съвременните отношения започнаха да приличат на приспособяване, при което главен приоритет става комфортът. Можем да сме с някого до момента, в който в отношенията цари хармония и любов. Но щом на мястото на еуфорията се настанят разногласията и караниците, започваме да търсим замяна. Всяка двойка се сблъсква с най-различни проблеми, уточняват специалистите по семейно консултиране. Ето какви може да са те:
Недостатъчно сме подготвени.
Често се оказва, че не сме готови на компромис, да се жертвами и да обичаме просто така, без всякакви условия. Не искаме да чакаме, искаме всичко и веднага. Не даваме възможност на чувствата си да растат, като ги пришпорваме в някакви, поставени от нас самите, времеви рамки.
Бъркаме любовта с други чувства.
Искаме да срещнем човека, който ще отиде с нас на кино или в нощен клуб, а не човека, който ще ни разбере и подкрепи в моменти на дълбока печал. Не обичаме да живеем скучно, затова търсим веселия спътник, който може да превърне живота ни в приключение. Но невинаги сме готови за промените, които неизбежно настъпват след етапа на влюбеност и взаимна симпатия.
Потъваме в битовизми.
С времето ни остава все по-малко пространство за любов, тъй като сме прекалено много заети с трупането на материални блага.
Очакваме мигновен резултат.
Веднага след като се влюбим, вече имаме желанието да видим отношенията си с партньора зрели, макар да знаем, че тази зрялост, както и взаимното разбиране, идват с годините. Повечето съвременни хора смятат, че абсолютно за нищо в този живот не си струва да хабят време и търпение, даже любовта.
Обичаме контактите.
Много от нас по-скоро биха прекарали един час със стотици различни хора, отколкото едно денонощия с един човек. В днешния свят битува схващането, че е много по-добре да се срещаме с хора, отколкото да ги опознаваме. Ние сме алчни и ни се иска всичко и веднага. Ние встъпваме в отношения и ги разбиваме веднага след като се появи по-добър „вариант“. Не отдаваме всичко най-добро на един човек, но искаме той да е идеален. Срещаме се с много хора, но даваме шанс на единици от тях.
Станахме зависими от технологиите.
Технологиите ни завладяха до такава степен, че се задушаваме. Живото общуване е заменено от текстове, гласови съобщения, чатове и видеоразговори. Повече не ни е необходимо да прекарваме време заедно наживо, и така знаем достатъчно много един за друг и няма какво да се обсъжда.
Вече ни е трудно да се заседим на едно място.
Смятаме, че не сме създадени за отношения, и даже единствената мисъл, че си струва да се кротнем на едно място предизвиква страх. Вече не свързваме живота си с един човек и избягваме постоянството.
Станахме „сексуално свободни“.
Стана нормално днес да отделяме секса от любовта. Все по-често казваме и чуваме фразата „Това беше само секс“, дори и на любимия си, без да си даваме сметка, че това го наранява. Първо хората правят секс, а после решават дали си подхождат. Днес сексът извън брака стана норма, а понятието „свободни отношения“, „секс на приятелски начала%, „секс за една нощ“ трайно се настаниха в бита ни.
Започнахме прекалено много да разчитаме на логиката.
Сякаш все по-малко днес стават хората, способни да обичат с цялото си сърце, преодолявайки трудности, свързани с времето и разстоянието.
Боим се от страшно много неща.
Боим се от новите отношения, от разочарованията, от душевните рани и разбитото сърце, затова не позволяваме на много хора да влязат в живота ни, ограждайки е с невидими стени, иззад които понякога ние самите не можем да излезем.
Вече не ценим отношенията.
Нищо не ни струва да оставим любимия човек, защото прекалено много сме разочаровани от околните.
