Хората се намират по вътрешните си кодове. Душите ни имат свои си планове кога, как, какво и с кого, казва актрисата.
“Хората се намират по вътрешните си кодове. Душите ни имат свои си планове кога, как, какво и с кого. За мен Мъжът с главно “М” ме връща към себе си и ме подкрепя.”
Биляна Петринска е родена в София. През 1994 г. завършва Театрален колеж „Любен Гройс“, където 11 години е асистент по актьорско майсторство на проф. Елена Баева.
Играла е на сцените на “Възраждане”, “Българска армия”, “Сълза и смях” и Музикалния театър. В момента е в трупата е на Народния, където играе в десетки запомнящи се роли. Снимала се е в 18 български филми и сериали и в над 10 чужди продукции. Озвучава филми, сериали и анимации.
Номинирана е за наградите “Дионисий“ `95 (за ролята в „Майстори“), наградата на Съюза на артистите в България (за „Михал Мишкоед“) и „Аскеер“ `98 – за „Изгряваща звезда“ в същата пиеса.
Напоследък стана известна с ролята си на безскрупулната новинарка Биляна в сериала “Секс, лъжи и TV: 8 дни в седмицата” по TV 7.
Биляна, на 12 септември беше премиерата на “Жана” в Народния театър. Разкажи за участието си в спектакъла.
Лично моята роля е малка, но темата на пиесата, историята и препратките й в съвременния ни живот са изключителни. В тази история ме грабна темата за “счупените хора”; за “изместените“ хора и за глада им за любов; за опустошението, което липсата на любов причинява; за пътя, по който вървят тези хора и цената, която плащат… За мен работата в театъра е мисия. Занимава ми се с големи теми. Когато приемам една роля – независимо дали е главна или второстепенна – за мен на първо място са каузата и режисьорът. В този случай работя с Явор Гърдев. А aктьорският каст е повече от страхотен.
Преди няколко месеца записа първата си песен “Отрова” – изненада за някои хора…
O, обичам да изненадвам. Пеенето е друг мой начин на себеизразяване. Целият ми род пее и аз самата като малка съм се занимавала с това. Пяла съм при Борис Карадимчев, като студентка съм учила пеене при Йосиф Герджиков и той имаше планове за мен в Италия… Ех, може би трябваше… За съжаление няма много сцени, на които мога да се развивам в тази посока. Но съм сигурна, че ако е писано, ще дойде на точното място в точното време. Просто знам какво мога и доколко, и искам да го развивам. Но нямам амбицията това да е втора кариера. Не се преви лесно, а и сега всеки иска да печели бързо и шумно! Търсех режисьор за клипа, но сигурно не го правя много амбициозно. При мен нещата са на импулс и стават лесно и като че ли “от въздуха”, когато не ги пресираш. Но мисля, че трябва да запиша поне още няколко парчета, за да се втурна към клип.
В сериала “Секс, лъжи и TV: 8 дни в седмицата” игра безскрупулната новинарка Биляна. По-интересна ли ти беше от ролите на мили красавици?
Красавицата не е скучна. Скучно може да е написана от сценариста. В случая идеята на сценаристката Милена Фучеджиева за тази жена беше много провокативна за игра. Пълно е с такива примери около нас на „мили” жени, които, бидейки с “известни и почтени бизнесмени”, смятат, че по default (“подразбиране”) и те стават талантливи и съответно заслужаващи най-доброто. В случая на моята героиня й се отдаваше. Биляна беше жертва, защото, когато разбра, нямаше връщане назад. Ако се намери проблемът и парадоксът в живота на героинята, всяка роля става “вкусна”. Иначе играеш просто секссимвол.
Казваш, че винаги си искала “да бъдеш различна, да играеш злото”. Защо?
Интересуват ме причините, поради които един човек е избрал да бъде „по-лош”, отколкото „по-добър”. Какви са травмите или личните му пропадания, за да избере несъзнателно това. Да си добър не значи, че не си “нахапан” от живота, а че се бориш въпреки това да запазиш добродетелите си. За да бъдеш добър, е нужна много повече вътрешна сила и е много по-трудно, отколкото да си лош. Особено днес, когато да си “кучка” е някаква все по-налагаща се мода.
Снимаш се като жената вамп, с цигара, макар че не пушиш, твърдиш, че харесваш типа силен индивидуалист. Кое преобладава в теб – вамп или детето с очи, широко отворени към света?
Детето с очите… Красотата е в очите на гледащия. Всеки може да види в мен каквото иска. Така че който иска – вижда вамп. Да, иначе съм индивидуалист. Вътре в себе си винаги предпочитам да правя това, което аз смятам, че ще ме обогати. Без лимити и контрол. И то сега, веднага. Това ми е недостатък – нетърпението.
С Деян Донков в “Дневника на Дракула” в Музикалния театър
-Преди 2 години пък игра любимата на Дракула в “Дневникът на Дракула”, където пя и танцува – трудна задача…
Това беше сбъдната мечта. Като с песента. Трудността идваше от това, че трябваше да „рисувам“ образа основно със средствата на тялото си, а гласът трябваше да бъде някак „отстранен“, не психологически описателен. Текстът на Милена Фучеджиева беше достатъчно плътен и обемащ. А работата с хореографа на балет “Арабеск” Мила Искренова за мен е уникален опит, урок… А това, че Мила вплете в образа и част от арията на Хендел “Lashia la Spina”, ме караше всеки път да “летя”… Тя знае как пея и постави такава задача.
Танцовият театър ми е любимо изкуство. Обожавам това, което научих от Мила. Ходила съм на нейни уъркшопове, била съм й студентка… Радвам се, минах през това. Радвам се, че ми се случи. В това намирам смисъла в професията – в преодоляването и научаването на нови неща. Стъпало нагоре. Иначе да си играем на звезди и “красавици” – всеки може.
Учила си банково дело в средното училище. Стана ли по-практична след това, цениш ли повече парите?
Парите са средство, не бива да са цел на живеенето… Не съм много практична. Често живея за мига, а и съм забелязала, че колкото повече даваш, толкова повече се връща към теб. Законът на Вселената.
Като малка си мечтала да станеш балерина. Как избра актьорството пред танца?
Да, танцувах, но не знам… Стана случайно. В актьорската професия видях, че мога да развивам много свои качества – движение, усет за рисуване, пеене, ритъм, работа с гласа… Макар че тогава – само на 17 години, още не си давах сметка колко комплексна е тази професия.
Определят те като една от най-сексапилните актриси, мъжете в салона си губели ума по красивия ти бюст… Дразни ли те това, или те радва?
Не ги съветвам да оглупяват, защото изобщо не харесвам глупави мъже. Зная какво представлявам, зная къде съм и нищо не може да ме главозамае, напротив. Красотата приемам като дар, даден назаем, и човек трябва да се грижи за него. Не се взимам насериозно, но ценя красивото и харесвам женствеността си. Просто не се фокусирам върху нея. А иначе всеки може да си гледа каквото иска. (Смее се)
От “Диор” те избраха да представяш техни гримове, и то заедно с Моника Белучи като лице на марката. Участваш ли още в реклами?
В момента съм посланик на класна френска марка продукти за коса и лице на салона на коафьора Митко Дамов, който от 10 години се грижи за косата ми. За специални събития ме обличат от бутик “Plus Zero”.
С Николай Урумов в “Кълбовидна мълния”, Народен театър
Учиш чужди езици, продължаваш ли?
Английски уча от втори клас, благодарение на родителите ми. Когато пътувах с постановката “Казанова” във Франция, учих френски – адски сложен. Изкарах едно ниво във Френския център. Бях много добра, но нямах време да продължа. Учила съм и италиански – любимият ми език! Това лято записах още един опреснителен курс.
В сериала “Ездачи”
Конете също са ти страст, даже си се снимала на кон в турската продукция “Ездачите”. Свързана ли е ездата със специални емоции за теб?
О, да, конят е едно от най-умните и благородни животни. Снимките на сериала, прекъснат по финансови причини, си бяха страхотно изживяване. Бяха заложени 78 епизода със Сердар Акар, един от известните режисьори на сериала “Долината на вълците”. Беше много интересно да снимаш на няколко езика – български, английски и турски. И доста отговорно всъщност.
Учила си танго, самба, румба, ча-ча, меренге, валс… Какво ти дават танците?
Свобода! Изразителност на жеста, на тялото – извънредно важно за актьора. За мен е непонятно да се занимаваш с тази професия и да нямаш усет за ритъм, пластика, да не ги развиваш; да не се грижиш за физиката си, за гласа… Нашата работа е симбиоза от много неща. Изисква се поливалентност.
Играеш и над 10 народни хора. Откъде тази любов?
За мен освен грижа за тялото и душата, танцът има пречистваща сила, като досега с природата. Един ден просто замених скучния фитнес в зала с народните танци. Колко различни етнографски области има в България… Доста хора не знаят какво богатство имаме, каква музика, какви костюми… Прекрасно е! Душата ми е имала нужда от това.
Спомням си нещо много мило. Когато бях малка, исках да ми купят костюм като на Снежанка. Бях гледала една анимация и си представях точните дрехи. Какво разочарование изживях, когато дядо ми – мир на праха му – ми подари вместо това един костюм за народни танци – целият червен… Та ето – знак! Чак сега…
С Юлиан Вергов в “Идеалният мъж”.
Рисуваш ли още?
Не, за съжаление, но сигурно ще му дойде времето. Замисляла съм се за курсове по живопис – ей така, за разтоварване, за душата. Рисувала съм като малка, ходила съм в Художествената академия, може би пак трябва да посетя някой – от любопитство. Едно време си накупих бои, статив и платна, книга – наръчник на художника, и започнах на балкона. Спомням си началото… не се хранех по цял ден, рисувах от сутрин до вечер. Не зная какво беше това… Мина като тайфун през мен…
Караш ски, минала си през фитнес, таебо, каланетика, пилатес… Сега как поддържаш форма?
Масажи, плуване, каране на колело в парка. Това зарежда с високи вибрации моето енергийно поле. Нужно ми е преди сезона. Уча се да избягвам хора с ниски вибрации, със слаба енергия – те се зареждат от теб, а не ти дават. Аз много усещам това и ми влияе.
Занимавала си се и с аюрведа, с какво още?
Правих си тест за храни и вид конституция на тялото, но смятам, че нищо в крайности не е окей. Взех си полезните неща, понаучих нещо за себе си, промених някои навици… и се чувствам супер. Отразява се веднага на тялото, мисленето, пречистването. Правих скоро един voice test – по гласа се откриват и поправят някои енергийни блокажи, водещи до свръхстрес на определени органи. Просто се грижа за себе си, за духа и физическото си тяло. Това наричам “вътрешна работа”. Имам още. Това са уроци.
С Владимир Карамазов в “Казанова”, Народен театър
Чувства ли се самотна понякога всестранно развитата, красива, секси и талантлива Биляна?
Всеки понякога е самотен. Човек трябва да е добре в собствената си компания, за да бъде полезен и за друг. Да бъдеш щастлив – това се учи. Но се учи и здравословният егоизъм. Да цениш себе си. Да спреш да толерираш и да даваш любов на хора, които не те обичат, не те ценят и те манипулират. Хитруването на дребно, липсата на лоялност, агресията във всичките й разновидности, лъжата, лицемерието и цинизмът са неща, които не искам да допускам в моя свят. Дребните души с претенции за поети.
Не понасям евтината претенция и измятането от дадена иначе “мъжка” дума, и в личния, и в професионалния си живот. Хора, които апелират за човечност в днешно време, а не ценят емоционалния свят на другия. Много е лесно така. Но е низко. Не искам такива хора да имат място в живота ми. Но съм благодарна, че съм имала такива срещи. Така човек израства. Може би съм се страхувала и аз и затова съм привличала такива хора… Но този период свърши.
Какъв мъж заслужава такава необикновена жена?
Много е просто – мъж, който има осъзната потребност от такава жена. Хората се намират по вътрешните си кодове. Душите ни имат свои си планове кога, как, какво и с кого. За мен Мъжът с главно “М” ме връща към себе си и ме подкрепя.
Май не останаха арт сфери, в които не си опитала?
Привличат ме курсове по рисуване и творческо писане. Искам да си купя ролери и да карам в парка. И нещо по-адреналиново – скача ми се с парашут. Имам и една несбъдната потребност – да свиря на пиано.
За какво мечтаеш?
Всичко, което съм инвестирала в собствения си духовен свят, да се материализира. И да съм с хора с високи честоти на мислене и градивна енергия. Понякога чувствам, че кожата ми е тясна, че имам много прекрасни неща, кодирани в мен като способности. Но има някакви ограничения и така те не се превръщат в реални възможности, не могат да намерят своя излаз. Мечтата ми е да разбера кои са правилните действия и това усещане да изчезне. Доста е натоварващо.
Опитвам се да съм в хармония със себе си, да не правя компромиси с душевния си мир. Да има до мен човек, за когото няма да бъда красив трофей, а ще спомогне да “реализирам душата си”. И винаги все така да мога да се радвам на живота.
Снимки: Ангел Цветанов, Станислав Димитров и личен архив
