Едно от правилата за създаването на антигероите и изобщо на злодеите в киното е, че публиката не трябва да ги харесва, но тя трябва да е впечатлена от тях.
Михаил Георгиев Билалов е роден на 19 май 1965 г. в Русе в семейството на актьори, но е израсъл в Бургас. През 1984 г. завършва НГДЕК, а през 1989 г. – актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Николай Люцканов. През 1990-а е назначен с конкурс в Театър „София”.
През 1994 г. получава “Аскеер” за изгряваща звезда за ролята си в постановката “Мадам Бътерфлай”. После заминава за Франция и през 1994-1995-а специализира във Висшата национална консерватория по драматично изкуство в Париж. Остава във Франция и работи като продавач на картини, сервитьор, готвач. През 2001 г. завършва архитектура на ландшафта и открива собствена фирма за проектиране на паркове и градини.
Завръща се на българската сцена през 2009 г. с образа на Мартин в спектакъла на Явор Гърдев „Козата или коя е Силвия?” в Народния театър. За нея през 2010 г. получава “Икар” и номинация за “Аскеер” за най-добра мъжка роля. През настоящия сезон играе и във втора постановка на Явор Гърдев – „Нощна пеперуда”, също в Народния. През септември направи собствена авторска школа за млади актьори, специализирана за кино.
Михаил Билалов става особено популярен след участието си в ролята на мафиота Джаро в “Под прикритие”. Снима се и в сериала “Четвърта власт”. Владее айкидо.
Женен е за японка на име Санае и има две дъщери – Данае-Анна и Олга-Елена.
Господин Билалов, започнаха занятията на собствената ви актьорска школа, специализирана за кино. На какъв етап сте?
На много интересен етап. Вече никой от хората, с които работя от две седмици, няма грешни представи за играта пред камерата. Това са будни и изключително любопитни хора, които почти не са се докосвали професионално до киното. Те имат различен житейски опит, който им помага да бъдат много рефлективни и непосредствени. Играта на всеки от тях е различна, защото всеки носи различна чанта с магии. Мисля, че и те самите започнаха да го осъзнават. Бързо станаха екип и са страшно колегиални и внимателни един към друг.
С какво вашата школа ще се отличава от програмата на НАТФИЗ?
Не съм запознат с програмата за НАТФИЗ, но със сигурност моите млади колеги не се занимават с история на театъра, не танцуват, не пеят, не провеждат обучение по сценичен бой и т.н. Курсът не е четиригодишен, а петседмичен. Работи се по осем часа на ден, а обучението стимулира уменията на бъдещите актьори в киносреда. НАТФИЗ има съвсем други задачи, така че няма смисъл изобщо да се прави паралел.
С Весела Бабинова в постановката “Нощна пеперуда” в Народния театър.
Какво от практиката ви във Франция внасяте в нея? С европейски отпечатък ли ще е, включвате ли и доброто от холивудската школа?
Единственият отпечатък, който мога да внеса, е от собствения си опит. Нямам идея какво разбирате под „холивудска школа“, но Холивуд присъства в този курс с част от сцените, над които работим. Те са продукт на световната кинодраматургия, която естествено не обхваща само американското кино.
Какво бихте искали да промените в представите на бъдещите артисти за професията?
Че не трябва да играят каквото и да било, когато застанат пред камера. Повечето се появиха на прослушването с представата си за персонажите, които си бяха избрали. И падна голяма игра. А в киното е точно обратното. Камерата и звукът са много сензитивни и всяко изкривяване и пресоляване на манджата веднага се усеща.
С Юлиан Вергов (вляво) и Бойка Велкова в постановката “Козата или коя е Силвия?” в Народния театър.
Някакво лично разочарование от киното ли ви амбицира и подтикна да създадете школата?
По-скоро любовта ми към него. Още докато снимах „Под прикритие“, постоянно ме питаха няма ли да направя курс, мога ли да отида в някоя от утвърдените школи, за да проведа семинар… В момента ми остана малко време и реших да си направя този педагогически експеримент.
За него ми помогнаха страшно много приятели и аз съм им безкрайно благодарен. Без тях едва ли щях да имам енергията, която е нужна за подобно нещо. В интерес на истината курсът беше замислен като еднократно издание. Оказа се, обаче, че интересът е по-голям и може би ще се организират дати и за следващ курс. Предпочитам да работя с малки групи, за да мога да обърна внимание на всеки.
Казвали сте, че в живота е така – отказваш се от едно, за да го замениш с друго. От какво ще се наложи да се лишите заради този проект?
За щастие от нищо. Използвах лятната пауза между два снимачни периода. Просто прибавям нещо, което смятам за полезно. Аз уча от хората, с които работя в момента толкова, колкото и те от мен.
С Юлиан Вергов в постановката “Козата или коя е Силвия?” в Народния театър.
Животът на киногилдията ни е съпътстван от скандали, особено по повод на субсидиите, които раздава чрез конкурс Националният филмов център. Как може да се излезе от ситуацията, как да се предотвратяват случаите на корупция и шуробаджанащина? И въобще трябва ли да има такива субсидии?
Навсякъде по света киното с държавни пари води до подобни последствия. Липсата на пазар налага нуждата от дотации. Проблемът е в размера на сумите. Когато има само милион и половина за игрален филм, всеки би продал и майка си, за да вземе парите. Проблемите са заложени още в началото, което не означава, че трябва да се отнасяме с разбиране и примирение към тях.
Но е факт, че няма контрол и отчетност на продукциите с държавно финансиране, на никой не му пука дали филмът ще докара зрители в залите, съответно в българското кино цари пълен социализъм. Може би трябва да има определени условия в задачата, наречена „български филм“. Например, ако филмът за ценители и разбирачи Х не докара N брой зрители в кината, продуцентът У да върне държавните пари, които е похарчил.
С Бойка Велкова са партньори в “Под прикритие” (на снимката в 4-и сезон) и в Народния (в “Козата или коя е Силвия?”).
Бихте ли посъветвали младите си бъдещи колеги да се снимат в нискобюджетни продукции?
В България дори високобюджетните продукции са нискобюджетни откъдето и да ги погледнете, така че, да, съветвам ги. И не само тях. В Америка има филми и филми. Затова Джордж Клуни избира да играе в „Батман и Робин“, облечен в латексов чорапогащник, без да е преценил, че ще изглежда супер нелепо. Филмът на Джоуел Шумахер беше обявен за най-лошия филм на всички времена според някаква класация. Но Клуни после се поправи с участието си в „О, братко, къде си“ на братя Коен.
Е, с три филма на година българските актьори нямат възможност нито да избират, нито да се поправят. Затова не мога да обвинявам никого къде се снима и в какво се снима. При всички положения това е опит.
Малкият Михаил в ролята на Нептун на празник в Бургас, 1972 г.
Докъде стигнаха снимките на сериала “Връзки”, който вероятно няма да е по ТВ 7, а по друга телевизия? Партньорката ви Лилия Маравиля сподели, че всички много харесвате сценария, снимате го с удоволствие. Там сте в ролята на брачен консултант, харесва ли ви?
Ами ако трябва да се направи сериал за сериала, той ще е не по-малко интересен. Обаче както се казва – на дълъг път трябва да тръгваш с добра компания. Така че имам голям късмет заради екипа, с който работя. Образът ми във „Връзки“ е много различен от всичко, което съм играл досега. И освен това е в жанра комедия-драма, което е трудно за игра, но се надявам да е забавно за зрителите.
Вие сте един от най-високо ценените актьори у нас, но така или иначе ви свързват с образа на Джаро. Дразни ли ви, че не ви позволяват да излезете от кожата му?
Напротив, „Връзки“ ми дава прекрасната възможност да скъсам с Джаро. От друга страна това, че публиката ме свързва с един мафиот, не е чак такъв проблем. Предполагам, че Васил Михайлов и Георги Черкелов са имали същия проблем с капитан Петко Войвода и Богдан Велински от „На всеки километър“. Стефан Данаилов дълги години беше майор Деянов. Самият аз като дете си мислех, че Григор Вачков си е Митко Бомбата и в живота. Проблем за актьора става, когато започнат да го викат за едни и същи роли – на мафиот, на лошо момче или на селския фелдшер.
Галерия “Джаро”
Когато ви отъждествяват с Джаро, сигурно казвате: “Аз не съм такъв човек”? Имате ли свое обяснение защо толкова го харесват и с какво ви е симпатичен все пак?
Едно от правилата за създаването на анти-героите и изобщо на злодеите в киното е, че публиката не трябва да ги харесва, но тя трябва да е впечатлена от тях. Както казва Хичкок, колкото е по-лош злодеят, толкова е по-хубав филмът.
Затова в този тип персонажи трябва да има нещо специално. Може да са изключително добри в работата си – както е героят на Били Боб Торнтън – наемният убиец Лорн Малво в сериала „Фарго“ или Уолтър Уайт в Breaking Bad. Един брилянтен учител по химия, който, след като се разболява от рак, започва да „готви“ амфети. Джаро направи много неща, които в живота нито аз, нито вие можем да направим. Това е за мен единственото обяснение защо публиката се забавляваше с този персонаж. Аз лично харесвах черното му чувство за хумор.
С Койна Русева на премиерата на “Под прикритие” 3, където актрисата е в ролята на Бояна Василева, адвокатката на Джаро.
Снимахте се и в “Четвърта власт”. Как гледате на сериалите, за които някои казват, че са “по-ниска топка кино”?
Гледам като на работа, за която не се интересувам кой какво казва.
Театралната сцена и образът на духа на краля в “Хамлет”, за който мечтаехте, сякаш остават на втори план. Ролята на учител, ментор и режисьор на млади таланти няма ли да ви лиши от удоволствието от чистата актьорска игра?
Вие почти ми написахте професионалния некролог. Аз не съм Рада Госпожина и никога не съм мечтал да бъда. В момента обучавам група млади хора как да навлязат по-бързо в спецификата на играта пред камера. Иначе продължавам да играя в театъра.
С майка си, актрисата Анна Костова, като абитуриент в НГДЕК, 1984 г.
Пишете поезия, взискателен сте, и с право, към сценаристите на сериалите. Пише ли ви се пиеси, сценарии за филми, друга проза?
Вярвам, че всеки трябва да работи това, за което става. Още не съм узрял да пиша и слава Богу. Има достатъчно хора, които да го правят. Може да е малко старомодно, но продължавам само да чета.
Хазартна личност ли сте?
Да кажем, че обичам да експериментирам. И не винаги премислям последствията, което вероятно ме прави малко хазартен. В прекия смисъл на думата – губил съм пари в казино. И не винаги знам кога да стана от масата. Затова избягвам да играя.
Младият Билалов с първия си “Аскеер” за изгряваща звезда в спектакъла “Мадам Бътерфлай”, заедно с майка си, актрисата Анна Костова, 1994 г.
Създавате впечатление на самоуверен човек и мъжкар, какво може да ви срине?
Лошата храна.
Преживели сте тежки моменти във Франция, имате ли все още кошмари от безпаричието тогава?
Емигрантството развива имунитет към такива неща. Човек се научава да живее с две, двеста и две хиляди. Наскоро четох едно интервю на бразилския архитект Оскар Ниймайер преди да почине. На сто и три години той дава следната рецепта за добър живот: по една чаша хубаво вино на ден и задължителен следобеден сън. Не споменава нищо за пари, обаче.
С дъщерите си Данае-Анна и Олга-Елена у дома.
По-дружелюбна ли е средата тук за работа и живот, отколкото във Франция?
По-дружелюбна не бих казал. Но ако имаш здрава нервна система, тук можеш да направиш за кратко време неща, които навън ще ти струват години.
Сега, когато школата ви е готова, коя е следващата ви смела мечта?
Нямам мечти. През следващата година ми предстои много сериозен театрален и филмов проект. Но на този етап не желая да говоря за това.
