С романа в писма „Любов и его” Нели Беширова е приета в Международния ПЕН клуб.
Нели Беширова е известна като ключов фактор в продажбата на ток, но Желязната лейди има неподозирано нежна страна – тя е автор на две книги с диаметрално противоположен сюжет. Общото между творбите е, че са създадени в… самолет.
Работата на Нели я принуждава да пътува, при това предимно до далечни страни. Дългите полети имат предимството да изострят възприятията и чувствителността. Докато е във въздуха, Беширова измисля сюжети, води си записки.
Идеята за първата й творба, детската книжка „Умно дете си ти, Тино” също се ражда в полет. Буквално. „По онова време много пътувах и нямах достатъчно време, което да отделя на дъщеря си и да споделяме качествено, затова си записвах разни неща – да не забравя да я науча на нещо – припомня си авторката. – През цялото време записвах в една тетрадка мисли и случки, които исках да оставя на дъщеря ми като житейски уроци. Веднъж летях с мой много близък приятел и той ми каза: „Нели, защо не ги издадеш тези неща?“ – „О, ама за не съм писател, много те моля. Още повече, че детска книга се пише много трудно. Не, не”.
След три месеца обаче пак летяхме заедно и той помоли: „Мога ли да погледна какво пишеш?”. Аз бях описала схематично изводи, коментари, събития. Минаха 6 месеца и моят приятел каза: „Виж какво, имам една идея. Тръгвай си от офиса в пет часа вместо в шест и този едни час отделяй, за да напишеш книгата”. Аз като седнах и за три дена я написах. Дори нямаше нужда да го мисля – всичко ми беше в главата. Когато седнах всичко се изля все едно пишех писмо”, признава Нели Беширова.
Резултатът е поучителна, но по забавен начин детска книжка, преведена на английски и арабски език, която от УНИЦЕФ раздават на дечица от социални домове или бедни семейства.
Корица на книгата “Любов и его”.
С втората си книга, епистоларния роман „Любов и его”, авторката е приета в Международния ПЕН клуб, което е нещо като световен съюз на писателите. В него има доста разголващи душата признания, разсъждения за баланса между чувствата и желанието за емоционално надмощие при две силни личности, дълбоки философски прозрения. Някои читатели дори могат да съзрат известен психотерапевтичен момент лично за Нели Беширова. И тя не го отрича: „Всеки автор оставя частица от себе си в написаното. Себеосъзнаването е най-дългият процес”.
Любителите на щастливия край обаче ще останат разочаровани – главната героиня загива в самолетна катастрофа преди да потъне в мечтаните обятия на своята любов, след като е разкрила душата си до откровена голота в писмата си.
На въпроса „Защо убихте главната героиня, вместо да опишете един щастлив любовен край”, авторката отговаря: „Защото вярвам, че смъртта невинаги е лоша. Смятам, че когато човек еволюира достатъчно в това си прераждане, той стига до един момент, в който е дал всичко и тогава отива да трепти с по-високи честоти в някаква друга вселена. И самият факт, че който си е отишъл от този свят не се е върнал да ни каже (освен Акашовите хроники) какво се случва там, значи, че ние отиваме на едно по-високо място, където еволюираме с времето и после пак се връщаме под друга форма и учим нови уроци.
Ако човек тръгне да се пести към живота, да не го живее 100 процента, да не се раздава 100 процента, смятам, че е загуба на време. Затова аз никога не се пестя. Любовта е всичко – към детето, към работата, към природата, към хората…. Ако си потребил достатъчно любов в това си прераждане и си постигнал своите цели е редно да минеш на по-висок етап.
В човешките взаимоотношения не всичко е идеално. Обичаш тогава, когато си готов да възприемеш човека с всичките му недостатъци”, разсъждава Нели Беширова.
Кориците на книгата “Умно дете си, Тино” на български и арабски.
Но коя всъщност е дамата, която вместо да пие шампанско в бизнескласата, предпочита да пише? За нея работят повече от 1000 души, 250 от които инженери. Въпреки отговорностите си за нея е закон всяка вечер да бъде в 19 часа у дома, за да сготви сама вечеря на 13-годишната си дъщеря Виолета, кръстена на майка й. „Тя е добричко и сладко дете, подкрепя ме безусловно. Аз сигурно съм най-щастливата майка на света, защото имам много разбиращо момиче. Колкото беше палава в детството, щом стана тийнейджърка, все едно ми смениха детето. Стана спокойно, лежерно, с него можеш да си разговаряш като с възрастен”, щастлива е Нели.
И въпреки спокойствието у дома, въпросът как сколасва да управлява толкова много хора, да се справя с всичките си отговорности и… да спи по 8-9 часа, безспорно гложди.
„За всичко има време. Просто трябва да осъзнаем, че денонощието е от 24 часа и човек трябва да е много фокусиран. В часовете, когато е на работа да бъде 100% там. Правила съм грешката в миналото да се трудя по 15 часа, да не оставям днешната работа за утре… Колкото по-бързо човек се научи да възлага задължения, толкова повече екипът му се старае. Не е сигурно, че ако ти свършиш нещо, ще го сториш по-добре. Научих се да възлагам задачи и само да проверявам резултата. Ако обичаш и уважаваш хората, е много лесно да им се довериш. Когато оценяваш, че в определена област някой знае повече от теб, това не бива да те обижда, напротив. За мен е чест, че за мен работят такива хора. Това е смисълът да имаме експерти”, разсъждава Беширова.
И понеже е убедена, че няма смисъл да се печелят пари, ако нямат правилно приложение, във фирмата й има цял отдел, който проучва къде да насочи даренията си.
“Смятам, че първо е нужно да оправя средата около себе си. Хората около мен винаги са с приоритет. Човек трябва да си зададе въпроса какво е направил той за обществото, а не какво обществото му дължи. Вярвам в това. Както и че дори да си наследил парите си, трябва да направиш нещо за това общество.
Финансовите възможности не са самоцел, а средство. И когато човек може да си го позволи, защо да не помогне?! Затова плащам стипендии, такси в университети на децата на мои служители… Това е изключително важно за мен. Всеки български родител иска детето му да потребява възможно най-много интелект и когато не може да си го позволи, той се чувства омерзен и тъжен. А щастлив човек не прави лошотии. По-добре е да се помага”. Това е веруюто на Нели Беширова.
