История на инициативата “Ако си дал” – хладилни витрини, от които хората в затруднено положение да си вземат храна, дарена от тези, на които е в повече.
Мино Караджов пред една от хладилните витрини, в които хора даряват храна на други хора в затруднено положение. © Веселин Боришев.
„Госпожо, мога ли да ви подаря един безплатен обяд?“
Няколко пъти гледах този клип. Трогателен е. Едно 15-годишно момче обикаля бездомните хора и с възможно най-учтив тон им казва: „Здравейте, госпожо (господине), мога ли да отнема малко от времето ви? Участвам в благотворителна акция и ще се радвам, ако приемете този безплатен обяд“. А после се обръща към камерата и кани хората да се включат в благотворителната инициатива „Ако си дал“ за събиране на храна на бедните.
„Запомнете този адрес www.akosidal.ga, ако искате да направите добро, като дарите храна. Тази храна, която за нас не е нищо, за бедните и бездомните хора е един огромен дар. Най-голямата ми награда, докато раздавам храната, е усмивката на тези хора, а те не се усмихват толкова често“, споделя Мино.
Мино Караджов пред една от хладилните витрини, в които хора даряват храна на други хора в затруднено положение. © Веселин Боришев.
Идеята е да се помогне на хората в затруднено положение, като на различни места се поставят хладилни витрини, от които те да си вземат храна, дарена от тези, на които тя не е нужна: от хора, заминаващи на почивка или в командировка; от ресторанти, които са сготвили повече, отколкото са сервирали; от магазини, разполагащи с продукти, чийто срок на годност изтича след ден-два… Всеки би могъл да остави храна във витрината, вместо да я изхвърля.
Ако си дал на гладния…
Името на Мино Караджов е широко известно в IT средите. Детето-чудо, започнало да програмира от най-ранна възраст, е постоянно присъствие на всякакви събития, свързани с информатика, високи технологии, инженерни науки. И макар да е сред най-младите IT таланти, симпатичният 15-годишен дългокоско с неизменния си бретон, покриващ очите, се прочу не толкова с уникалните си проекти, колкото с участието си в инициативата „Ако си дал“, която създаде заедно с ресторантьора Стефан Чолаков.
Двамата се запознават във Facebook. Мино прочита един пост на Стефан Чолаков, който тогава работи във вече несъществуващото бистро „Хемингуей“ в кв. Иван Вазов, с призив да не се изхвърля оставащата храна от заведенията, а да се дава на бедните. „На срещата Стефан се изненада, като видя едно момче, вероятно очакваше да съм поне на 20 години. Изуми се, като му казах, че съм на 15“, спомня си Мино.
Ако си дал на гладния…
Ефектът на доминото
„Цялата идея тръгна от там аз и Стефан всяка неделя да събираме средства, да раздаваме храна и да снимаме акцията си в youtube, като с видеата каним и други хора да се присъединят. И от едно просто раздаване тръгна ефектът на доминото и се получи нещо голямо…“
Мино предлага на Стефан да направи интернет платформа, която да свързва хората, желаещи да участват в инициативата. Кръщават я на името на легендарната песен на Емил Димитров „Ако си дал“. Мино заснема първата си акция и качва клипа в youtube.
„В началото беше трудно, – спомня си тийнейджърът. – Първото раздаване на храна беше инвестирано от нас, първата хладилна витрина беше закупена от нас. Но за мен е истинска гордост, че когато напишеш в „Гугъл“ „ако си дал“, първите два линка са на песента, а третият – на нашия сайт. Никога не съм предполагал, че нещо, с което се занимавам, ще стане толкова известно. Вече имаме страшно много привърженици. Има ни в 70 % от големите градове, от около два месеца слагаме хладилници и в Сърбия, Румъния и Македония. Представи си колко ги е впечатлило…
Биха могли да си организират своя инициатива, но те искат да са част от нашата общност! Всекидневно ни пишат хора от платформата и искат да се присъединят, да дарят нещо. Производители на хладилни витрини от Германия се свързаха с нас и ни казаха, че няма проблем да ни спонсорират, колкото витрини искаме, толкова ще бъдат доставени. И без да ги споменаваме като спонсори. Което е страхотно“, вълнува се Мино.
Мино като вдъхновяващ лектор на форума „Аз, ученикът“.
Където няма държава, има хора!
„Интересът ми към тази кауза започна отдавна. Като малък живеех в Пловдив, имаше едно заведение близо до блока, в който живеехме – „Маринела“. Там мина моето детство по пързалките. Дядо ми и баба ми живееха в София и винаги, когато идваха в Пловдив и минавахме покрай това заведение, срещахме просяци, на които дядо ми даваше левчета за хапване“, спомня си Мино.
„Възмутен съм от политиката на държавата да облага даренията с данъци. Но където няма държава, има хора, – коментира Мино. – Аз се включвам повече с доброволен труд, отколкото със средства, тъй като съм още ученик. Участвам със създаването и поддържането на платформата и с популяризирането на инициативата в медиите. Наистина, лишил съм се от доста неща, за да помогна на тези хора. Казал съм на родителите ми изобщо да не ме подпомагат в това мое начинание, тъй като ми е ясно, че нито на мен, нито на тях им е лесно. Те правят всичко възможно аз и брат ми да живеем един съвсем нормален живот.“
Заради участието си в успешната инициатива тази година Мино Караджов е включен в класацията на Дарик „40 до 40“ за млади българи, които променят България към по-добро.
Мино пред портрета на своя кумир Стив Джобс, с вдъхновяваща лекция на форума “Аз, ученикът”.
Дете чудо
Осемгодишният Мино мечтае да се занимава с компютри. Отначало го привличат само за сърфиране и уеб игри.
„Написах първата си програма на 11 години, беше на много стар език – BATH, – разказва той. – Наричаше се Zaktara и представляваше Quiz игра с въпроси подобна на Traviador. Няколко въпроса, при които избираш отговора, и ако ти е верен, минаваш на по-горно ниво. Бях написал около 12 нива на тази игра. Тогава нямах достъп до компютър, написах ги в часа по информацинни технологии, вместо да правя презентация.
Видях обаче, че в този й вид и с този дизайн никой няма да я пусне. Трябваше да я направя по-привлекателна и започнах ученето на други програмни езици. Така заради играта тръгна и интересът ми към програмирането.“
На форума „Аз, инженерът“ Мино разказва за проекта „Детска площадка на бъдещето“.
Детска площадка на бъдещето
Това е един от най-успешните проекти на Мино, колективна идея на клуб Kirov Engineering, в който той членува. „Представи си как едно дете играе на дама и, скачайки върху числата, произвежда енергия. Това забавление му донася точки, с които може да отиде на кино или в библиотека. Концепцията е да научи децата да пестят електрическата енергия и да знаят колко струва физически тя. И дали следващия път ще забравят крушката включена вкъщи“, обяснява Мино, който разработва софтуера на съоръжението.
Проектът, изработен за половин година само с 400 лв. бюджет, през 2014 г. се класира втори в Европа на състезание, организирано от Hanze University в Грьонингер, Холандия. Същата година учениците завоюват и златен медал на националното изложение „Изобретения, Иновации, Технологии“ и купа за първо място на състезанието за приложни програми “Джон Атанасов”.
Около Мино винаги е интересно.
Като в science fiction филм
Идеите и разработките на младия изобретател са смели и дръзки като в научно-фантастичен филм. „Проекта си за система за отглеждане на цветя на Марс мисля да изпратя тази година на международното състезание NASA Spase Apps Challenge“, споделя тийнейджърът.
Има и проект за бързоход, четири пъти по-оптимизиран от този, който е в момента на Луната. Третият проект е на дрон с термална камера и може да спасява човешки живот по ски курортите, като открива лавини, пистите се затварят и така се избягват нещастни случаи.
Типичен български абсурд: един от най-талантливите екипи от млади иноватори – този на Мино, има проблем с намирането на помещение за работилница. „Търсим си гаражче, може някой от читателите ви да ни приюти“, казва Мино. В екипа са четирима ученика, всичките изобретатели, като Мино и друг ученик работят с програмни кодове, а другите двама с разработката на хардуер за тях.
„След 3-4 години излитам от България“
Тъжно е да чуеш подобни думи от едно 15-годишно талантливо момче. „Самата обстановка в България не ме кефи, – коментира Мино. – Не ме кефи шуробаджанащината, не ме кефи отношението на България към различните, към хората с идеи. Не ме кефят и някои останали от миналото чертички в манталитета на българина, като например, че все гледа да мине на аванта.“
Мино е разочарован от политическата класа, от отношението към изобретателите и учените в БАН, от това, че не се дава шанс на достатъчно млади хора в управлението на страната… Говори зряло като 30-годишен мъж.
От около месец Мино е ученик в IX клас на Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов”, посещава и лекции в Софтуерния университет и през януари ще се явява на приемни изпити. Ходи на всички възможни високотехнологични събития. „Оттам черпя вдъхновение за идеите, хрумват ми някои доста добри идеи. С много от хората, с които съм се срещал там, след това сме правили някакви общи проекти“, споделя Мино.
Снимката на тази най-обикновена хладилна витрина беше най-споделяната във фейсбук през август тази година заради инициативата „Ако си дал“.
По стъпките на кумира
Във фейсбук профила си Мино на шега е написал, че е софтуерен инженер в „Епъл“ и че е завършил Харвард.
„Всъщност съм написал мечтите си. Наистина мечтая да уча в Харвард и да работя в „Епъл“. Стив Джобс ми е кумир, имам един огромен негов плакат в стаята си. Прочел съм повече от 4000 страници за него, как от една гаражна компания е успял да направи такава, която днес има повече пари от целия бюджет на САЩ“, – вдъхновява се Мино. – Обмених няколко имейла със служители в компанията и са доста позитивно настроени, но трябва първо да завърша средното си образование. Ако можех, още утре щях да замина, но ми е много рано, трябва малко да посърбам супата на живота и да разбера какъв ще е най-добрият избор. Лошото е, че моите интереси не съвпадат с тези на родителите ми. Според тях най-добре е да си остана тук, но и те все повече се убеждават, че тук нямам бъдеще.“
Публикувано в сп. Клуб Z, рубриката Поколението Y, декември 2015 г.
