Да живееш тук и да си нон-стоп недоволен е като да си омъжена за човек, който спи всяка вечер с любовницата си в съседната стая. И да им правиш закуска.

Обичам разговорите в софийските таксита…

Нона Ней

Ах, тази ужасна София, ах, колко я мразите! Ах, колко пари дават хората, за да отидат до някоя екзотична, далечна дестинация, за да видят как там човеците са щастливи със своето нищо, как греят, защото са живи, как танцуват, как се усмихват на непознати. Там е чудесно, а тук е най-дълбока мизерия. Голям парадокс… Сигурно това се дължи на осемзвездното образование там и на хеликоптерите, вместо градски транспорт (например в Куба).

Защо хората се радват на тези, които танцуват пред къщите си с най-широките усмивки, чиито отворени прозорци разкриват дори липса на столове (по разкази на очевидци), а тук в София, седнали на своите столове, изпадат в дупката на безнадеждността?

По-гадно нещо от София не съм виждала, много ми е мъчно за хора, които живеят на място, което ненавиждат…

Не, София не е това, което трябва да бъде, защото много хора още не могат да се отучат да бъдат нещастни. А щастието не се учи, то се преживява.

Обожавам срещите с приятели в софийските кафенета.

Един много мъдър човек ми беше казал, че недоволството е най-силната отрицателна емоция. По-силна от омразата. Омразата е временна и често породена от други позитивни емоции. А постоянното недоволство постоянно разсейва честотите. На главите, делата и природата.

Дайте им по един стол на тези кубинци, за да има къде да седнат и да потънат в депресия.

А на Бали да ги бяхте видяли – това не са хора, това са слънца. Нищо, че 30 км се взимат за два часа с тяхната инфраструктура. Ако знаеха за вашата инфраструктура, щяха и те да изпаднат в депресия. Ама са безкрайно щастливи. Парадокс.

Не, София е много неперфектна, затова пък има и доста позитиви, но няма да разваляме сега вълната от недоволство.

Размишлявам си просто, защото пак ми се ходи на Бали. И защото обичам София. Много. И знам, че толкова много мразите таксиметровите шофьори, колкото аз обичам да си говоря с тях.

Да живееш тук и да си нон-стоп недоволен, всеки ден, от всичко, е като да си омъжена и да живееш доброволно с мъж, които спи всяка вечер с любовницата си в съседната стая. И ти да им правиш закуска. Не ги разбирам аз тези работи.

Още ФБ етюди

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>