Във фейсбук групата си „Клуб на червените обувки“ дамата събира интересни българки от цял свят с историите им за „изкуството на живота“.
„Винаги мога да си събера куфарите и да си тръгна от Франция – казва Анета. – И няма да се чудя, какво ще правя в България. Непрекъснато имам нови идеи, даже понякога си слагам спирачки, защото и това изморява. Неспокоен ум… Моят съпруг ми казва сутрин: „Моля те, преди да ми споделиш новата си идея, може ли да си изпия спокойно кафето?“ – Анета се залива в бурен смях.
„Никак не стоя мирно на едно място, с две думи – луда глава – допълва тя. – Когато нещата започнат много да се уталожват, да стават рутинни, нещо ме дръпва, казвам си: „Не може така, трябва нещо ново да се случи“.
Да се наложиш като успешен и уважаван експерт и преподавател сред французите, скептично настроени към източноевропейците, е направо чудо. Но Анета Недялкова е успяла. Пред хората от град Тур в долината на Лоара тя се представя с перфектния си френски, със знанията си за културата, историята, литературата на Франция, които познава по-добре от много от тях. „Дори една французойка ми каза, че съм по французойка от много французи“, смее се Анета.
Ето какво каза тя пред мен за BG VOICE:
Пред французите тя се представя и със самочувствието на няколкото си експертизи – като създател на най-успешната пиар агенция за корпоративния свят във Варна, и като образован и добре подготвен специалист по търговия и маркетинг. Даже в началото не й се налага да премине през културен шок или безработица – заминава за Франция с одобрена оферта за работа.
Тия дни Анета е особено развълнувана от празненствата по случай откриването на възстановената катедрала „Нотр Дам“ в Париж, след пожара през 2019-а. Реставрирана е за рекордно кратък срок – 5 години, вместо 20 – за колкото определят специалистите, с дарения от 340, 000 души и с участието на близо 2,000 работници и занаятчии, казва Анета.
„Морско момиче съм, което живя 44 години във Варна, преди да реши да замине в чужбина“, казва тя. Франция още от детството й е като втора Родина. Шесто поколение франкофон е в семейство от аристократи на духа.
Майка й е преподавател по френски, баща й също учи езика в младостта си, баба й е художничка и говори френски. Анета пази кореспонденция между прабаба си и прадядо си, които са си писали картички на френски. Наследява от майка си огромна библиотека с френски книги в оригинал.
“Френският дух е определящ за целия ми живот и аз не бих била това, което съм без шанса да израсна с досега до френския език и култура от най-ранните си години”, споделя Анета. Ходи на френска детска градина, завършва френската гимназия във Варна. Следва по специалността „Търговия“ в Икономическия университет във Варна. На 18 години среща любимия си Юлиян Недялков. Когато е на 21, се женят, ражда им се син Асен, който днес е на 30 години.
“Дори да прозвучи банално, това е голямата истина – за мен най-важно е семейството! Безрезервна подкрепа, опит, споделени мигове, безгранична любов, то е всичко” – споделя Анета.
Тя става член, а по-късно и директор за 4 години на Сдружение „Алианс Франсез – Варна“ – ядрото на франкофонията в България. Работи с френски фирми и с посолството на Франция. Провеждат консултации, организират празненства, много българи учат френски при тях. После Анета става маркетинг директор на френско-българската фирма за хлебни изделия „Лагард“.
През 2007-ма тя създава първата пиар агенция в родния си град. „Всички ми казваха: „Ти си луда, кой дава пари за пиар във Варна“. Рискувах, и то със сериозни кредити, и не сгреших, напротив, работих прекрасно десетина години.
Имах много големи клиенти, включително и чужденци с бизнес в България, работих и с почти всички френски фирми, а също и за посолството и почетното консулство на Франция във Варна“, разказва тя.
През 2011-а агенцията й печели първо място за корпоративен пиар. На десетата година вижда, че много чужди компании и предприемачи са си тръгнали от Варна. Тогава синът Асен отива да следва в чужбина и със съпруга й също решават да опитат нещо ново – не по икономически причини, а по-скоро като авантюра. „Да заминеш, когато детето ти поема по свой път, винаги е по-лесно“, допълва Анета.
През 2014-а заминават за Дубай. Тя е на 44, той на 46 години. Там тя работи като маркетинг директор в голяма комуникационна агенция, профилирана в денталната индустрия и обслужваща най-големите фирми производители в сектора. Трупа ценен опит в работата си в гигантски мащаби. Например как се организира конгрес за 5-6 хиляди човека, като само цветята струват 200 хиляди долара…
След близо 2 години заминават за Испания, Балеарските острови, където тяхна позната планира бизнес с натурални продукти. Анета й помага с маркетинга и една година живее на остров Менорка.
Когато проектът приключва, със съпруга й решават, че им е време за Франция. Тя изпраща CV-то си в компании в областта на комуникациите и маркетинга и през 2016-а заминават за град Тур – много красиво място на 200 км от Париж и център на всички замъци в долината на река Лоара.
Красотата на долината я омагьосва. „В Европа наричат Лоара „последната дива река“, защото е дълга 1000 км и нито една част от нея не е използвана за индустриални цели – девствена природа“, казва тя. Градът Тур също й харесва – с „човешки“ размери е, като родният Варна. Има над 100 замъка наоколо, отворени за посещения, и хората се прехранват от туризма и от виното, защото е един от 9-те големи винени региона на Франция.
Анета пристига в Тур с мрежата си от контакти с французи, от работата си с посолството и „Алианс Франсез“. Работи в голяма рекламна агенция с клонове в цяла Франция, която обслужва основно общини. Работата й е по-скоро рутинна и тя решава да работи за себе си. Регистрира собствена консултантска фирма в помощ на компании – френски и чуждестранни.
Става и гост преподавател в най-големия държавен университет в Тур и в един частен университет. Преподава маркетинг, социални мрежи и комуникации, екологичен маркетинг. С помощта на студентите по комуникации, които учат и книгоиздаване, излиза и книгата й „Една долина, хиляди погледи“.
Тя се ражда като идея, когато през 2019-а Анета става член на нетуърк обществото „Амбасадорите на Турен“. Създадено е с цел неговите членове да допринесат за развитието на областта Турен.
Анета решава нейният принос да е книга с интересни истории на част от „амбасадорите“ („посланиците“), сред които са хора от бизнеса, изкуството, собственици на замъци. Тя я написва, а студентите поемат графичния дизайн и излиза в издателството към университета.
Сега замисля втора книга, този път на български, защото другата й страст освен писането, е кулинарията. Решила е рецептите, които е наследила от майка си, плюс свои, събирани от цял свят, да придружи с красиви истории.
Страстта й по писането я подтиква, заедно с братовчедката й Паола Минеков, художничка от Лондон, да създаде една от най-оригиналните групи в българската фейсбук секция – „Клуб на червените обувки“. Започнала е с фокус мода и с друго име. Нейна приятелка написва: “Светът се дели на хора, които имат червени обувки и на такива, които нищо не разбират”. Тогава решават да променят всичко. Така по време на пандемията се ражда новият атрактивен облик на групата и новото име – „Клуб на червените обувки“.
„Това далеч не е само страница за мода – казва Анета. – Това е по-скоро някакъв символ на l’art de vivre („изкуството на живота“), с всичките неща, които харесваме – хобита, пътешествия, хубава храна, хубаво вино, букет цветя, интересна книга, филм, спектакъл. Или всички неща, които ни доставят удоволствие, без политика, религии и Covid-19“. С голям успех се чете нейната рубрика „Малки истории на Анета“, написана на чист литературен български.
По време на пандемията тя учи във Франция за бакалавър, специалност „Шеф дигитални проекти“. През 2021-ва започва работа като лектор в една от 4-те областни управи в Тур – „Долината на Индр“ (река, която се влива в Лоара – б.а.), където обучава хора от 22 общини на всичко, свързано с компютри и информационни технологии.
След 2 години решава да не поднови договора си. Иска да работи с млади хора, това й харесва още от Варна, където 3 години преподава като асистент в Икономическия университет.
От септември 2023-а е преподавател в специализирана учебна институция към Министерството на земеделието, продоволствията и горите на Франция. Обучението е на 3 нива – колеж до X клас, лицей до XII клас и полувисш 2-годишен институт. Анета преподава мениджмънт и управление на компания и маркетинг на младежите от средно специално и полувисше образование.
Там се подготвят бъдещи винопроизводители и търговци на вино, бира и спиртни напитки, като обучението е почти изцяло практическо. Около института има десетки хектари лозя и студентите правят вино, което се продава в местен бутик. А Анета Недялкова ги обучава как да си създадат фирма, как да я управляват, да търгуват, да наемат персонал. Учат през казуси, ситуации, посещения на фирми, срещи със собствениците.
“Имам една мечта… Тук в района се продават много частни замъци. Казах си, ако спечеля от тотото – макар че, в интерес на истината, не играя – искам да купя един такъв замък и да го превърна в училище за талантливи деца сираци от цял свят”, споделя тя.
„Не се възприемам като емигрант, с мъжа ми заминахме късно, в някаква степен дори – авантюристично. Дали ще останем тук до края на дните си, или ще се върнем в България – и двата варианта са възможни”, казва Анета.
“На този етап живеем тук, интересно ни е. От България най-много ми липсват моят невероятен татко Асен, когото обичам с цялото си сърце, родното море и шепа стари незаменими приятели“, споделя българката.
