Геният е направо непоносим в отношенията с нежния пол. Двете му съпруги са принудени да търпят всякакви странности и чудатости в поведението му.
Много е писано за гениалния учен Алберт Айнщайн, но сравнително малко се знае за жените в живота му. Както повечето гении и той е бил чудак, а в отношенията с жените до него направо е непоносим. Ученият се жени два пъти, и двете жени се оказват заложници на своите чувства, вместо музи. Налага им се да се примирят с плашещата претенциозност на съпруга си, с унижения и измени. Но независимо от всичко те са безрезервно предани на мъжа си.
Айнщайн и Милева.
С първата си жена Айнщайн се запознава докато учи в Политехниката на Цюрих. Милева Марич е на 21 г., а той – на 17. По свидетелства на съвременниците Милева е лишена от всякакво обаяние, куца с единия крак, болезнено ревнива е и склонна към депресии.
Милева Марич като млада.
Очевидно този типаж е по вкуса на Алберт. Макар родителите му да са категорично против брака със сръбската емигрантка, младият учен твърдо решава да се ожени. Писмата му до Милева са пълни с пламтяща страст: „Аз полудявам, умирам, горя от любов и желание. Възглавницата, на която спиш, е сто пъти по-щастлива от моето сърце!»
Но още преди да се венчае, Айнщайн започва да се държи меко казано странно. Когато през 1902 г. Милева ражда момиченце, женихът настоява тя да го даде под попечителството на буздетни негови роднини, тъй като е материално затруднен. За това, че Айнщайн има дъщеря Лизерл, става известно едва през 1997 г., когато неговите правнуци продават на търг личните писма на физика.
Тонът на писмата до Милева също е променен. В едно от тях тя открива нещо като инструкции за „длъжността“ негова съпруга:
Ако искаш да се омъжиш, трябва да приемеш моите условия, ето какви са те:
— първо, ще се грижиш за моето облекло и постелята;
— второ, ще ми носиш три пъти дневно храна в кабинета;
— трето, ще се откажеш от всички лични контакти с мен, с изключение на тези, които са необходими за спазване на благоприличие в обществото;
— четвърто, винаги, когато те помоля, ще напускаш моята спалня и кабинета ми;
— пето, без думичка протест ще правиш за мен научни изчисления;
— шесто, няма да очакваш от мен никакви проявления на чувства.
Самата Милева е толкова влюбена в Алберт (а той е бил доста атрактивна личност), че се съгласява да приеме този „манифест“. Скоро след сватбата в семейството на Айнщайн се появява синът Ханс, а след още 6 години – Едуард. Той се ражда с психични отклонения и завършва дните си в психиатрична клиника. Към тези деца ученият се отнася вече с топлота и внимание.
Отношенията с жена му обаче са пълен абсурд. Физикът се оказва доста склонен към изневери, а претенциите към него по този повод приема като оскърбления. Той има навик да се заключва в кабинета, а понякога съпрузите не си говорят по няколко дни. Последната капка става писмо, в което Айнщайн настоява Милева да се откаже от всякаква интимна близост с него. През лятото на 1914 г. жената взема децата със себе си и се премества от Берлин в Цюрих.
Бракът впрочем просъществува още 3 години. Милева дава съгласието си за развод само след като мъжът ѝ обещава да ѝ даде парите, полагащи му се като лауреат на Нобелова награда. За това, че геният ще я получи заради Теорията на относителността, и двамата нямат никакви съмнения. За негова чест, Айнщайн спазва обещанието си и през 1921 г. изпраща на бившата си жена получените 32 хиляди долара.
Три месеца след развода Алберт се жени отново за братовчедката си Елза Льовентал, която малко преди това се грижи майчински за него, докато е болен. Айнщайн се съгласява да осинови двете момичета от предишния брак на Елза и в първите години след брака в дома цари идилия.
Чарли Чаплин, който им ходи на гости, казва за Елза: „От тази жена с квадратна фигура просто искри сила за живот. Тя откровено се наслаждава на величието на съпруга си и съвсем не скрива това, нейният ентусиазъм даже е заразителен“.
Но Айнщайн не може дълго да запази верността си към традиционните семейни ценности. Неговата любвеобилна съпруга непрекъснато го тласка към нови приключения. Елза е принудена за изслушва оплакванията на съпруга си за това, че жените не го отавят на мира. Понякога дори води своите любовници на семейна вечеря.
Колкото и да е странно, Елза намира сили да усмири ревността в себе си ревността. Любовта е страшна сила.
Здравето на жената е сериозно разклатено след смъртта на по-голямата ѝ дъщеря. През 1936 г. Елза умира в ръцете на мъжа си. По това време той вече не е в първа младост и не намира сили (а може би и желание) за нова женитба.
