Група млади ентусиасти създават сдружение, което насърчава и подкрепя талантливите деца и ги вдъхновява да не изоставят мечтите си.
Основният екип на „Азбукари“: Цвета Кирилова (председател), Яна Трендафилова (главен координатор) и Антон Кирилов (координатор).
Нашата мисия е да правим добро за България
„Гордеем се, че сме българи и че вдъхновяваме децата да се гордеят, че са българи“, казва Яна Трендафилова, главен координатор на сдружение „Азбукари“. Има вид на човек, който някак е успял да спре за миг, след като цял ден е тичала насам-натам по задачи. Докато включва за зареждане батерията на смартфона, която пак е паднала от много разговори в движение, казва през смях, че работният ѝ ден често продължава до полунощ. Бързо и задъхано ме уверява, че това изобщо не ѝ тежи, защото не гледа на участието си в „Азбукари“ като на работа.
Казва, че тя и съмишлениците ѝ черпят енергия и вдъхновение от председателката на сдружението – Цвета Кирилова. „Госпожа Кирилова е много харизматичен човек. В моменти на големи разочарования тя е човекът, който успява да ни нахъса да продължим напред. Тя има принос аз да се превърна в толкова всеотдаен човек. Тук се шегуваме, че ако аз работя 12 часа в денонощието, тя посвещава на каузата 24 часа“, споделя Яна.
Сдружение „Азбукари“ е сформирано през 2012 г. по идея на Цвета Кирилова като неправителствена организация с основната идея да работи по нов начин с деца и младежи. Същността на работата му е да развива социалната интеграция, да насърчава и подкрепя талантливите деца и да ги вдъхновява да не изоставят мечтите си. „Мотивите ни са патриотични, разбира се – допълва Яна. – Искаме да бъдем в полза на обществото, създавайки иновативни проекти. Живеем в модерни времена, в които децата се развиват бързо заедно с технологиите. Затова и проектите ни са модерни.“
Мисия: по-добра среда за всички българчета
Първата среща на Яна с „Азбукари“ е през 2012 г., на първата инициатива на сдружението – детски фестивал на интеграцията „Вярвам в теб“ в Южния парк в столицата. Цвета Кирилова събира около себе си няколко надъхани и инициативни млади хора, сред които е и Яна. Запалва ги за идеята да променят средата – да стане по-добра за децата на България.
Екипът организира изграждането на 3 големи площадки за деца със специфични потребности в София, Велико Търново и Бургас. Няколко от модулите и люлките в тях например са пригодени за деца, които не могат да виждат, и са изградени на базата на опипване. И на трите площадки има съоръжения, пригодени за деца в инвалидни колички.
Площадката за деца със специфични потребности в София, изградена от „Азбукари“.
Сдружението работи много и в сферата на образованието и всяка година българските училища получават от „Азбукари“ дарение по един проект, който са осъществили. Един от тях е детската карта на България „Обичай Родината“. Тя съдържа над 500 цветни илюстрации, обхващащи 11 различни теми: животните, птиците, рибите, плодовете и зеленчуците, църквите и манастирите, фолклорът, дърветата, цветята, гъбите, архитектурно-историческите забележителности и древните съкровища на нашата страна.
Целта на проекта е да се насърчи любознателността на децата в основните училища с модерен образователен подход. „Всички илюстрации в картата са рисувани ръчно от семейство млади художници и децата много им се радват, – казва Яна. – Тя е много полезна за работа с малките деца до IV клас, имаме чудесна обратна връзка от всички педагози, които я ползват. Разпечатана е с размери 220 на 110 см, стои си закачена в класните стаи и си работят по нея.“
Площадката за деца със специфични потребности във Велико Търново, изградена от „Азбукари“.
Площадката за деца със специфични потребности в Бургас, изградена от „Азбукари“.
„Букварино“ – еволюция в образованието
Образователната игра „Букварино“ съдържа 60 карти за игра с образите на български исторически личности, които са играли важна роля в нашата история. Отпечатани са и годините на на тяхното раждане и смърт. На всяка карта има буква от българската азбука, като са разделени по цвят – червени за гласните и зелени за съгласните. Играе се от четирима човека, а принципът е с изтеглените карти всеки да образува колкото е възможно повече думи. Колкото повече букви съдържа една дума, толкова повече точки носи на участника.
„В основата си играта служи за обогатяване на речника и правописа на малките ученици. Освен това се запознават с най-важните ни исторически личности, свикват с образите им и научават повече за историята ни. Затова казваме, че „Букварино“ е еволюция в образованието, различен начин за запознаване на децата с българската история и език. Играта вдъхновява децата да се гордеят, че са българи“, коментира Яна.
Образователна игра „Букварино“.
През 2016 г. сдружението е реализирало проекта „Чиста и свята“ – портрети на Васил Левски и Христо Ботев. Първият е дело на Ставри Калинов, а вторият – на младия 3D дизайнер Георги Врабчев. И трите продукта на сдружението – картата, играта и портретите са разпратени в над 1000 български училища. „В някои от тях сме пратили по 4-5 комплекта, в други по-малко, според броя на учениците“, пояснява Яна.
Прект „Чиста и свята“ – портрети на Васил Левски и Христо Ботев.
Средище на съвременното Просвещение
Любимият проект на Яна и екипа е реализираната в ОУ „Димитър Благоев“ във Велико Търново стая „Креативни мислители“. В нея са съчетани българската история с новите технологии. В изцяло модернизираната класна стая учениците и учителите разполагат с лаптопи, а старата дъска е заменена с интерактивна. Тя действа като компютърен екран, като едновременно с това запазва основната си роля и на нея може да се пише. С помощта на дъската се правят презентации на уроците и учителят си води бележки или може да маркира отделни теми и пасажи по екрана.
„Идеята на тази стая за извънкласни занимания е там да се провеждат лекции от малко по-различен тип – успешни хора от която и да е област да разказват на децата за своя живот, за начина, по който са успели, или деца да правят презентации пред възрастните. Не случайно Цвета нарече проекта „съвременен център на Възраждането“, разказва Яна.
Проектът „Креативни мислители“ в ОУ „Димитър Благоев“ във Велико Търново.
Освен тези проекти сдружението има в актива си над 200 инициативи – работилници за деца със специфични потребности, посещения на домове за деца в неравностойно положение.
Екипът на „Азбукари“ е разработил ефективен начин за набиране на дарения. Освен от частни дарители, всеки нов продукт се разпространява срещу дарение. На сайта на сдружението например е написано: „Искам детска карта на България и ще даря 10 лв.“ или „Искам „Букварино“ и ще даря 25 лв.“. „С набраните дарения от разпространението на картата след това осъществихме проекта „Букварино“, а даренията от играта вложихме в проекта „Креативни мислители“. Изградили сме голямо доверие сред българите и много леко общуваме с тях. Хората знаят, че всеки наш проект е успешен, и че като си вземат един от нашите продукти, помагат за реализацията на следващия проект. Така всеки българин може да стане дарител и да подпомогне мисията на „Азбукари“, обяснява Яна.
Детска карта на България „Обичай родината“.
„Азбукари“ – едно голямо семейство
Ядрото на сдружението е от няколко човека, които работят активно по проектите. „Ние сме едно семейство, работим с удоволствие и усещането е друго – не приемаме това за работа, защото го правим с любов. „Азбукари“ сме голяма общност. Привлекли сме много специалисти в различни области, които във всеки момент са готови да ни съдействат – педагози, лекари, юристи. Има и много доброволци, привлечени от каузата. Образователното министерство още не се е изказало за проектите ни, но знаете, че с администрацията се работи бавно и трудно. Така че общуваме директно с учителите, които ни съветват по проектите“, обяснява Яна.
Тази година новаторският екип беше забелязан и от класацията на „Дарик“ „40 до 40” за младите българи, които променят средата и обществото. Номинирани бяха трима от екипа – Яна Трендафилова, Антон Кирилов и Велислав Петров.
Председателят на „Азбукари“ Цвета Кирилова (горе в червено) и главният координатор Яна Трендафилова (долу в бяло и черно) със съмишленици на сдружението.
Градското момиче Яна
Тя е на 34 години, завършила е история на културата в Нов български университет. Няколко години работи в търговска фирма. Когато през 2012 г. среща Цвета Кирилова, е запалена от каузата на „Азбукари“, отдава ѝ се изцяло и там намира призванието си. Казва, че за нея понятието „работа от 9 до 17“ не съществува. Денят ѝ започва в 10 и завършва в късните часове – 11-12 през нощта. Когато се наложи, се работи и в почивните дни.
„Никога не съм гледала на участието си в „Азбукари“ като на работа, а като на любимо занимание“, казва главният координатор Яна Трендафилова.
„Всекидневието ни е много интензивно, но успявам да съчетавам всичко – смее се Яна. – Не страдам от липса на време за приятелите и семейството. Всички в „Азбукари“ сме много динамични хора. Откъде черпя толкова енергия? От самото сдружение и лично от Цвета, която не знае умора. Днес например едно детенце си беше взело картата и бяха изпратили поздравления. Бяха написали как детето се забавлява с картата и колко ѝ се радва. Цвета препрати писмото на мен. Като видиш детските усмивки, това толкова много зарежда, че ти минава всякаква умора.“
В свободното си време Яна обожава да гледа филми: „Голям маниак съм, гледам всичко, което излезе, а после коментирам с приятелите режисьори, филми. Обичам много да ходя пеша. Обратно на повечето хора, ме зарежда не природата, а градската среда. Мога да прекарам часове в разходки в един град и това да ми носи огромно удовлетворение и спокойствие. Обичам страшно много изкуството, дори като малка исках да имам собствена галерия, но сега вече съм сигурна, че искам да се занимавам с „Азбукари“.“
Яна Трендафилова.
„Мечтая хората повече да се усмихват“
„Аз също съм от хората, които са останали в България, за да променят средата, и не мисля за реализация в чужбина – категорична е Яна. – Все още ни крепи надеждата, че може да направим нещо тук. Вместо да се налага да се изнасяме в някаква чужда среда, в която сме далече от семейство, близки, приятели, е по-добре тук да си създадем подходяща среда, в която да живеем нормално. И това ми е мотивацията да работя в сдружението.
Мразя определения от рода на „В България е трудно, българите сме такива“. Не е трудно, стига човек да има достатъчна амбиция, стига да стои над нещата – че не е най-важно да имаш последна марка телефон например. Повечето хора заминават в чужбина заради материални придобивки. При мен те не са толкова важни и работата ми за „Азбукари“ все повече ме убеждава в това. Ако успееш да надраснеш тия неща и да се съсредоточиш в работата си, независимо в каква сфера, в България има достатъчно място за реализацията на всеки.
Лична кауза нямам. За мен всеки проект на сдружението става личен. А мечтата ми е хората да започнат повече да се усмихват. Знам, че живеем във времена, в които всички имаме някакви битови проблеми, включително и аз. Но когато хората започнат да гледат малко по-позитивно на живота си, нещата ще тръгнат.“
Публикувано в сп. “Клуб Z”, февруари 2017 г.
