Да си на ръба е най-креативното нещо, казва най-перспективният млад диригент в света, сравняван с Джони Деп, Роналдо и Тосканини.

© Добрин Кашавелов

Боряна Антимова

Какво виждате тук?” – Йордан Камджалов ми показва снимка в телефона си. Нямам представа. Някакви букви, цифри, формули… Прилича ми на дъска, изписана със сложна математическа формула.

Да, това е формула. Това е числовият код на Петата симфония на Густав Малер. Това е моят свръх инструмент, благодарение на който аз работя и дирижирам. Общият знаменател на всички музикални партитури в концерта, една комбинация от интелектуална и музикална памет. Иначе казано – прагматична система за меморизация, наизустяване на партитурите на всички инструменти в оркестъра.”

Yordan_Kamdjalov2-sn_Florian_Merdes

© Флориан Мердес.

Цялата музикална памет – в един числов код?

Потресена съм. “И аз съм потресен, – изненадва ме Камджалов. – Не знам как става. Ще прозвучи нескромно, но все още не мога да повярвам, че пиша подобни кодове и, че дирижирам всичко наизуст. Човекът използва максимум 4 процента от паметта си. Притеснявам се дали ще мога да съхранявам всичко в бъдеще… Разработвам този код от 2007-ма. Имам индивидуален код за всяка музикална творба.”

Нова изненада: Камджалов е запомнил не само Малеровата симфония. Той помни наизуст партитурите на абсолютно всички инструменти в оркестъра, на всяка творба, която дирижира. Десетки инструменти, стотици страници, хиляди символи… Не съм чувала да го прави друг диригент. “И аз не съм чувал”, казва той. Не позволява да се публикува снимката на тайнствения числов код, по който безпогрешно е запаметил симфонията на Малер – по него вече се пише дисертация.

И без това е непристъпно за другите хора, не означава нищо за тях. Даже съм се опитвал да го обясня на приятели, но никой не може да го приложи”, допълва диригентът.

На 20 февруари 2015 г. при голям успех в зала “България” премина концертът на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Йордан Камджалов и солисти – клавирно дуо Аглика Генова и Любен Димитров. © Михаела Аройо.

Yordan_Kamdjalov15-sn_Mihaela_Arojo

Yordan_Kamdjalov16-sn_Mihaela_Arojo

Музика, която те води до ръба

Не е задължително да се знае всяка партитура наизуст, но това е моята цел. Свръхподготовката и знаенето на всеки детайл е една от гаранциите за отиване на ръба. Аз не призовавам хората, аз ги заставям заедно да отидем там, на ръба, – споделя диригентът. – Дали е авторитарно? Да, но пътят към супер резултатите не е авторитарност. Това е любовен акт. Власт? Когато си супер подготвен, ти имаш абсолютната власт…

Никога не съм искал да правя просто музика. За мен тя е инструмент, служи за транспорт на идеи. Затова и никога не съм искал да правя изкуство, което радва. Няма смисъл, няма полза от радване. Искам да шокираме, да трансформираме, да разбиваме клишета. Искам да събаряме пречките пред разгръщането на самия Човек!” – докато обяснява това, кафявите му очи почти ме парализират. Със силата си.

Сн. Добрин Кашавелов.

© Добрин Кашавелов.

Силата е вътре в нас

Тя идва от човека. Музиката трябва да въздейства и да има силата да споделя лично. Несподеленото изкуство е просто един музеен експонат. Аз споделям Малер, Вагнер или Бетовен както един голям актьор се идентифицира с герой на Достоевски, Чехов или Пушкин. Ако не представяме нашата си философия, ще бъдем като папагали”, коментира диригентът.

Класическата музика не бива да се определя като елитарна. Достъпността и разбираемостта идва от силата на интерпретацията. Когато просто “сложиш” всичко докрай в ума си, в сърцето си, тези “елитарни” бариери падат. Силата на музиката се определя от силата на нейните послания. Густав Малер например призовава към драматичен сблъсък с границите на самия човек – интелектуални, емоционални, и физически.

Привлича ме точно този призив към ръба. Защото там се раждат сили, емоции, мисли, които никога друг път не се явяват. Да си на ръба е най-креативното нещо, там се случват най-голямата скръб и най-голямата радост. Абсолютната скръб може да докара до генерална промяна в живота ти, абсолютната радост – също. Средните състояния са некреативни.”

© Добрин Кашавелов.

Джони Деп на музиката

Когато българинът печели наградата на критиката на 24-ия Музикален фестивал на Централна Европа, го определят като “най-перспективния млад диригент в света”. По сила на въздействието го сравняват с Джони Деп в киното (на когото прилича и визуално) и на Роналдо във футбола. “Камджалов притежава силата и устойчивостта да държи нещата под контрол, както Роналдо на терена”, пише немската преса.

Той самият повече се радва на сравнението с гениалния диригент от края на XIX век Артуро Тосканини, прочут със своя перфекционизъм, музикален слух, внимание към детайлите и фотографска памет.

© Флориан Мердес.

Не съм музикант и никога няма да бъда

Всъщност аз не съм музикант. Аз съм човек, който търси инструменти, пътища, за да може да сподели нещо максимално красиво, велико, дълбоко, силно, разтърсващо. Съжалявам, че не бяхте на концерта на Петата симфония на Густав Малер на 20 февруари в зала “България”. Хората плакаха, видях сълзите и на музикантите в оркестъра. Заради тези сълзи работя, – споделя диригентът. – Аз съм един интерпретатор, преводач на послания. И целият зор и патос в нашата работа е как да направим тези универсални послания максимално, планетарно докосващи всяко човешко сърце.

Разделението на публиката на хора обикновени и необикновени е безнадеждно остаряло и отминало. Всеки човек има нещо безкрайно ценно и недостижимо в себе си, свой безкраен потенциал, своя бездна и свое небе едновременно. Вярвам, че всеки е способен на нещо абсолютно извънредно. Стимулирането и търсенето на това трябва да е основна задача на всяко образование и на всяко общество.”

Yordan_Kamdjalov10

Детството: 3 пиана и куп енциклопедии

Роденият на 16 октомври 1980 г. в Търговище Йордан израства с баща инженер и майка – преподавател по музика. “С времето все повече се убеждавам, че съм резултат на възпитанието в моето семейство, където на най-голяма почит бяха образованието и знанието. Дължа огромната си любознателност на родителите ми.”
Детството му минава между трите пиана на майка му и детските енциклопедии, които непрекъснато му носи баща му.

Четях в захлас интересни неща по история, археология, астрономия, за религии, климат, за чудесата на света… Още от тогава у мен беше заложена тази симетричност към музиката и науката едновременно. Тогава се опитвах и да композирам, сега нямам време, но ще започна пак”, споделя диригентът.

Yordan_Kamdjalov5-sn_Amit_Katzir

© Амит Казир.

На везните: музика или физика

Камджалов завършва гимназия в родния си град. Когато е на 14-15 години, в него се борят две идеи – да бъде музикант или учен. Той слага на везните музиката и физиката.

Симетричността между интересите към музиката и науката е толкова естествена! Тя е в резонанс с древните универсални личности като Леонардо и Питагор. Тази брутална разделителна линия между науката, изкуството и философията е толкова неестествена, безперспективна, безхарактерна! Но аз тръгнах по пътя на изкуството, а не на науката, защото бях убеден, че от сцената може по-добре да споделям с хората, отколкото от лабораторията. И днес виждам, че решението ми е било правилно.”

© Амит Казир.

Мисия: да си полезен на хората

От малък Йордан Камджалов силно се вълнува от идеята да е полезен на хората. “Останалото ми се виждаше загуба на време. Какъв ще е този живот, в който искаш да си полезен само на себе си и на близките? Това просто е неестествено. Абсолютно анормално е ти да си щастлив, а съседът ти – нещастен.”

Камджалов все още съжалява, че денонощието е само от 24 часа: “И сега продължавам да мечтая да съм физик, математик, астроном, геолог, алпинист, археолог… От дете искам да лекувам хората, но по свръхестествен начин, моментално, екстрасензорно. Дали имам опасни способности да хипнотизирам?… Странно, никога не съм мислил за това. Не мога изобщо да допусна, че музиката може да влияе по друг начин, освен позитивно – да повдига духа, да възпитава и развива. Вълнува ме всичко, което изважда човека от неговия комфорт и го кара да надмине всекидневието си.”

Йордан Камджалов дирижира Баварската държавна филхармония, 2010 г.

Диригентството – недостижим връх

Маестро Камджалов е пълен с изненади: “Никога не съм искал да ставам диригент, защото никога не съм подозирал, че имам качества за това. За мен диригентството винаги е било нещо недостижимо. В Музикалната академия “Панчо Владигеров” ме окуражиха. Казаха ми, че имам качества и талант, и аз тръгнах”.

Следват обучение в Музикална академия “Ханс Айслер” в Берлин и 18 майсторски класа в Цюрих, Лондон, Хелзинки, Виена. Учители са му най-големите диригенти на нашето време като Пиер Булез, Зубин Мета, Даниел Хардинг, Сейджи Озава, Курт Мазур, Йорма Панула, Даниел Баренбойм. Отдава се само на диригентството и признава, че макар от години да свири на пиано, не е перфектен в това.

През 2011 г. безпрецедентно става първия чужденец, спечелил конкурса за генерален музикален директор и главен диригент на Оперния театър, Филхармоничния оркестър и фестивала Heidelberg Schloss Festival на забележителния културен център Хайделберг (Германия).

Преборва 150 кандидата за мястото. Избран е абсолютно единодушно при решаващото финално гласуване на специалното жури, цялата филхармония, целия състав на операта (оркестър, солисти, хор) и 41 видни представители на хайделбергската общественост.

Първа награда за Йордан Камджалов на международния конкурс за диригенти “Йорма Панула”, 2009 г.

Първа награда за Йордан Камджалов на международния конкурс за диригенти “Йорма Панула”, 2009 г.

Как едно момче от Търговище успява там?

С извънредно много работа, с изключителна воля и с изключително много мечти в много посоки, а също и с много копнеж за принос към хората”, признава Камджалов.

В Хайделберг той има пълната артистична свобода да съставя концертните програми. За един концептуалист и визионер като него това е истински шанс да прокарва своите идеи. Например един цял концертен сезон е под наслов „Еволюция” и е открит съвместно с Института по астрономия към университета в Хайделберг.

“През миналата година реших да напусна този пост, носещ и голяма административна отговорност, за да имам повече време и енергия да се посветя на всички каузи, които смятам за неотложни, – казва Камджалов. – От няколко месеца съм постоянен гост диригент в Хайделберг. Така мога повече да пътувам, да стартирам други проекти, които няма как да правиш, ако си 80 на сто ангажиран с едно място.”

На Камджалов е посветена и книга, публикувана от престижното издателство “Kubon & Sagner” – “Klangwelten. Der Dirigent Yordan Kamdzhalov” („Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов”), с автори доц. д-р Спартак Паскалевски и доц. дфн Румяна Златанова. Тя проследява творческото разгръщане на талантливия българин чрез разбирането му за единението между музика, философия и наука. Издадена е на немски с резюме на 7 езика.

© Добрин Кашавелов.

Гениалността не се купува и продава

Йордан Камджалов е обожаван и един от най-желаните диригенти на 4 континента, и навсякъде е придружаван със суперлативи – “гениален”, “извънземен”, “разтърсващ”, “магьосник”. Под вълшебната му палка са свирили над 60 оркестъра в повече от 20 страни. Работи на 5 езика – английски, немски, италиански, руски и български.

От години обира овациите на световните сцени в Лондон, Цюрих, Люцерн, Бон, Берлин, Париж, Тоскана, Бостън, Ню Йорк, Хамбург, Хелзинки, Базел, Сингапур, Токио… Има десетки международни награди и отличия.

Едно от най-авторитетните издания в света - The Guardian сравнява Йордан Камджалов с легендарния Чибидаке.

Едно от най-авторитетните издания в света – The Guardian сравнява Йордан Камджалов с легендарния Чибидаке.

Не броя концертите. Работя всеки ден. Уча всички мои програми наизуст, за всички концерти. Както споменах, наизустявам и партитурите. Така си представям абсолютната подготовка. Никакъв компромис!

Хонорарите?! Това изобщо не ме интересува! Смешно е! Ако искаш да достигнеш извънредност в това, което правиш, парите не могат да ти бъдат тема. Имаш съвсем друга мотивация. Постиженията биват добри, много добри, изключителни, феноменални, гениални и неповторими. При първите три категории парите може и да са двигател, но при последните три това е невъзможно. Гениалността, изключителността и неповторимостта нито се купуват, нито се продават. Но и при тях се работи. Да си свръхнадарен и ленив – за мен това е абсолютна безотговорност!”, коментира разпалено диригентът.

Маестро Камджалов хваща всяка невярно изсвирена нотичка, но никога не се кара на музикантите: “Репетициите ни понякога са много трудни, защото хората не носят в себе си идеала за достигане до края. Те обичат стандартната среда на изпълнението, а аз бягам панически от нея”.

Репетиция в студиото преди запис.

Репетиция в студиото преди запис.

Музикална лаборатория за човека

Камджалов не е изневерил на страстта си към физиката и е свободен студент по астрономия в университета в Хайделберг. “Там е най-големият институт по астрономия в Германия. Опитвам се да “карам” двете мои мечти паралелно. Любовта към физиката е любов към вселената, към всяко нещо в нея, към цялото сътворение”, споделя диригентът.

Последният вълнуващ проект на Йордан Камджалов е „Музикална лаборатория за Човека”. Нарича го „лаборатория за изследване на вътрешното акустично пространство на човека”. Целта е да се създаде нов звуков апарат, който да премине отвъд традиционната изпълнителска парадигма чрез изместване на фокуса от музикалната материя върху интерпретатора.

Основах лабораторията тук, защото смятам, че именно нашата страна е подходящото място за това. Не Америка, а България е страната на неограничените възможности и аз тотално вярвам в това”, споделя Камджалов.

Астероид на негово име…

Това пък изобщо не го знаех, не го очаквах… Бях във Виена на летището, чета една страница на Уикипедия на френски и съвсем случайно попадам на информация, че са нарекли астероид на мое име. После излезе официално в пресата”, разказва Камджалов.

Инициативата е на проф. Йоахим Вамбсганс от катедрата по физика и астрономия на университета в Хайделберг. От миналата година космическият обект 52292 вече носи името “52292 Kamdzhalov”. В информацията за малката планета пише: “Със страстта си към астрономията диригентът Камджалов свързва света на музиката с очарованието на вселената”.

Астероидът е открит през 1990 г. през октомври, 10 години след моето раждане. Намира се в астероидния пояс между Марс и Юпитер, на 520 млн. км оттук. Доста близо е до нас, бих казал. Обикаля Слънцето за около 4, 5 години. Наскоро професорът, който го кръсти така, се пошегува, че ако някой път ми стане скучно на Земята, мога да отида на моята планета. На мен обаче засега ми харесва на Земята. Има още толкова неразкрити неща тук…”, споделя диригентът планета.

НАСА и Международният астрономически съюз кръстиха Aстероид 52292 на българския диригент и визионер Йордан Камджалов през 2014. http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=52292

НАСА и Международният астрономически съюз кръстиха Aстероид 52292 на българския диригент и визионер Йордан Камджалов през 2014.

Йордан Камджалов със сертификата за неговата планета “52292 Kamdzhalov”, с д-р Луц Шмадел, откривател на планетата (отляво) и проф. д-р Йоахим Вамбсганс от Центъра по астрономия на Хайделбергския университет (вдясно).

Йордан Камджалов със сертификата за неговата планета “52292 Kamdzhalov”, с д-р Луц Шмадел, откривател на планетата (отляво) и проф. д-р Йоахим Вамбсганс от Центъра по астрономия на Хайделбергския университет (вдясно).

… и три слънца у дома

Поредната изненада: Йордан Камджалов има три деца, и на всичките е дал хубави български имена. Кубрат е на 7, Рада на 5, а Зора на 3 години.

Децата са най-изключителното нещо в моя живот. Те са единственото нещо, което надминава цялата ми фантазия, цялата ми креативност. Да, наистина е невероятно, че ги имам, и съм благодарен на съдбата, на всичко, на всеки за тяхната поява. Уча се да съм благодарен за всичко, до което се докосвам, и за трудните неща също. Силата и успехът не са подразбиращи се, за тях трябва да благодариш непрекъснато. И най-много за децата.”

Що за невероятна жена трябва да е неговата Наталия, за да понесе нелеката участ да е до човек, толкова вглъбен в своите неща? “Не бих искал да съм на мястото на човека, който живее с мен, – признава Камджалов. – В живота съм безкомпромисен освен към себе си, и към близките. Мисля, че е ужасно да се живее около мен…”

С децата си Кубрат и Рада.

С децата си Кубрат и Рада.

Помощ за младите тук и сега

През 2010 г. диригентът става ко-инициатор и президент на Фондация „Йордан Камджалов”, създадена с цел да подпомага талантливи млади български музиканти. Всяка година провежда конкурс за инструменталисти, певци, композитори и диригенти и подпомага с финансиране техни участия в международни конкурси, майсторски класове, академии, фестивали и концертни изяви. Камджалов без колебание влага собствени средства в нея.

Кандидатурите тази година се събираха до 15 април, а на 14 юни ще е концертът на лауреатите на фондацията с Плевенската филхармония.

Всяка година подпомагаме между 5 и 10 човека, толкова можем. Подпомагаме развитието на човека, това са най-важните неща, защото само когато се развива, той живее. Фондацията е един друг конкретен, социален израз на моя стремеж за съпричастност и принос към колосалната и специална българска култура.

Вярвам, че там има много, ама страшно много! И то не е достатъчно добре обгрижвано от държавата. Недопустимо е да виждаме как хора, които сега, веднага трябва да бъдат подкрепени, да не получат шанс, подадена ръка. Живот, който не бива споделен с другите, не е пълноценен.”

Yordan_Kamdjalov17

Логото на фондация “Йордан Камджалов”.

Мистерията на българските таланти

Няма никакво рационално обяснение как тази малка страна има такива извънредни успехи в произволни области като химия, математика, шахмат, спортна гимнастика, музика, физика и много други – казва Камджалов в обръщение към студентите по повод Климентовите дни в СУ. – Няма никакво основание за това – нито на ниво брой на населението, нито на ниво бюджет и образование. Това означава, че причините за тези изключителни постижения са някъде много дълбоко в човека, в неговите корени, в неговото подсъзнание и свръхсъзнание. И тук бих искал да призова всички нас да бъдeм автентични, да бъдeм абсолютно смели, абсолютно експериментиращи, да повярвaме в себе си и в другия. Защото само в зоната на доверие ще имаме дързостта да се проявим тотално, цялостно и истински – а това е единственият път към щастието, успеха и творчеството.”

Публикувано в сп. “Клуб Z”, април 2015 г.

p style=”text-align: justify;”“

Comments
Harvey Specter
Posted at 9:03 am May 27, 2015
Dima
Reply
Author

Izumena sym! Raztyrsvashto chetivo!

Harvey Specter
Posted at 9:28 pm July 20, 2015
LILQNA
Reply
Author

УНИКАЛЕН

Harvey Specter
Posted at 7:00 pm July 22, 2015
валя
Reply
Author

Изключително вдъхновяваща личност, респект!

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>