Интервю за ценностите, “белите” каузи и оцеляването във време на меркантилност, гняв и противопоставяне. За силата да останеш жив като физика и психика.

Срещата ми с тази жена беше “животопроменяща”, както каза един мой събеседник. Радвам се, че вече може да я гледаме в по-нормално време във вторник и четвъртък в “Преди обед” по bTV. Присъствието й в ефира не прилича на никоя друга от здравните рубрики, с които щедро са наситени тв програмите. И заглавието е различно – “Духът на здравето”. Уникална жена е д-р Щонова – като “извънземно”, но в оня хубав смисъл на човек с възвишени и хуманни идеали, толкова редки във все по-комерсиализираното ни общество.

1-2

Д-р Неделя Щонова е специалист невролог и се занимава с аналитична и когнитивна психотерапия. Специализирала е във Weill Cornell Medical College, Ню Йорк и Hôpital Européen Georges-Pompidou, Париж.  Член е на Европейското дружество по клинична невромузикология и на италианската фондация Giorgio Brunelli,  занимаваща се с изследване на гръбначния стълб.

NedelyaShtonova17

Родена е на 9 юли в Пловдив. До V клас живее с родителите си в Мапуто, Мозамбик. Завършва  Медицински университет – Пловдив, специалност медицина, работи в клиниката по неврология към УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив.

Носител е на множество журналистически награди у нас и по света, сред които златна статуетка от Стокхолм, в конкуренция с 22 страни, за предаване на тема захарен диабет.


Преди “Духът на здравето” в продължение на 10 години д-р Щонова е автор и водещ на образователното предаване за здраве и проактивна здравна култура – “Преди лекарствата”. Съавтор е на в две книги: “Болката и нейното лечение” и  ръководството за брачно консултиране – “Аз и ти заедно възможно ли е това” –  заедно с проф. Румен Стаматов. Има дъщеря Лилия Сапфира на 7 години. Интервюто й е уникално, затова го публикуваме без съкращения.

NedelyaShtonova4-2

 -Нели, защо реши да наречеш предаването си “Духът на здравето”?

-Ето един невероятен факт – Бог ни е дал великия дар на духа си, който живее в сърцата ни, а ние понякога се държим така, сякаш него го няма там. Днес имаме диктата на кредитните карти и високите токчета, консуматорският нагон е мобилизиран до край,  всичко е визия, силиконът се рее като балон с хелий в увеселителен парк, успехът, властта и лъскавият лайфстайл са основни ерогенни зони, парвенютата се кипрят като сицилиански атове…

Днес сякаш всичко  се „оттича по ледените води на егоистичната пресметливост”. Казват, че сме склонни да идеализираме нещата, които най-много ни липсват… Е, на мен, днес духът ми липсва, затова и предаването  се казва така. Защото духът на здравето не е само холестеролът да ти е 5 mmol/l и  кръвното налягане 120/80  mmHg…

NedelyaShtonova29

В нас живее сила, далеч  по-мощна от плътта и всичко видимо… И аз бих искала да поканя тази невидима, вътрешна, понякога забравена сила – духът, да влезе, да заповяда, да възкръсне във всеки дом и в душата на всеки човек и наш зрител.

Духът като семейни ценности, духът – като традиция, като приемственост между поколенията, като култура на общуване, като хубава, истинска, домашно приготвена храна, като естетична и като етична норма, ако щете… Днес е едно друго време, с едни други мотивации…с  една друга динамика…

Но вижте какво става – нацията ни, хората, децата… Губят кондиция и всички ставаме все по-болни… И все по- тъжни… Духът е  най-важното, най-крехкото, той е главният символ на вярата. И без него всичко е нищо.  Живеем го тоя  напрегнат, високотехнологичен живот, но мисля, че тоталната експанзия на материалното, не подхранва здравето…

NedelyaShtonova16

Във Франция например е имало периоди, когато културата е била религия, сега сме свидетели как шоубизнесът и хиперконсумирането триумфират в общественото пространство. Като лекар мисля, че тази бездуховност ни разболява. Правословната духовност и тя говори за Святия дух, говори за това, да бъдем изпълнени с духа, да имаме дарбите на духа, утехата на духа…

Духовността обаче, не е абстрактен религиозен живот, а е извор на чисто познание. И  ние  го дължим на децата си – защото те са бъдещето, обичта, смехът и уроците ни. И ние им дължим тази  любов, доброта, силен дух, личен пример и труд.

От 2000 година се наблюдава осезаемо влошаване на здравословното състояние при 51% от децата у нас. Наднормено тегло, проблеми с психиката, поведенчески проблеми, агресия. Шумно рекламираното здравословно хранене в детските градини и училища не работи, децата се тъпчат с долнопробни храни, родителският контрол върху чипс, кола, боядисани сокове е доста занижен. Всяко второ-трето дете живее при разделени родители…

Този род всекидневни спектакли разболяват и ограбват. Отношението към здравето е въпрос първо на семейно възпитание. Когато нещо се прави постфактум, тогава вече имаме мисията невъзможна или трудноизпълнима. А това възпитание  – да бъдеш мъдър, благоразумен, търпелив, кротък, щедър, правилен, смиреномъдър – се движи от Духа… И точно това постигане на  вътрешен благодат възражда и има дълбоко оздравителен ефект. Затова сме „Духът на здравето”.

NedelyaShtonova11

-А ти лично как поддържаш духа си здрав, докторе?

-С обич. Работа. И прошка. Някъде между 20 и 30 години, когато имах 10 години, посветени на учене – 6 медицина и 4 неврология,  разбрах, че психиката и тялото са кибернетична система, че между емоциите и здравето има връзка.

Естествено, като всеки човек, съм имала моменти, когато съдбата ме е притискала и аз съм реагирала деструктивно спрямо себе си и духа си. После разбрах, че  сълзите, гневът, тъгата, страхът, нуждата от контрол, конфликтите, доминацията..  са  една неправилна интерпретация и реакция на случващото се.

Бързо ми се натрупваха свидетелства в болницата, с пациентите, с приятели, изобщо от целия личен и споделен опит, започнах и  да преглеждам публикациите как  болестите са директно свързани с типа конфликт, който ние преживяваме. И така за себе си, още тогава, съвсем съзнателно и с много труд,  избрах друг път – да поддържам духа си здрав с обич, смисъл, простителност,  добронамереност и работа. С развитие на дарби и умения. С отдаденост към смислени каузи.

NedelyaShtonova8-2

-Как изглежда всичко това във всекидневието ти?

-Общувам активно с дъщеря си, изследваме света заедно с нея, рисуваме, свирим  на пиано, пиша статии, композирам музика на пианото, имам записан диск (пея), спортувам много – ски, тенис, плуване, балет, йога. Творя, всяко едно предаване за мен си е моето произведение на изкуството. Всеки излекуван пациент също.

В арт терапията на  това му се казва сублимация – възможност за активен израз на емоцията и  възможност за себеосъзнаване чрез творчество. С две думи поддържам духа си здрав с повече артистичност, творчески подход,  смисъл и креативност и по-малко невротичност. Аз затова и  станах невролог. За да зная как се държат под контрол тайните механизми на емоционалния интелект.

NedelyaShtonova7

-Как да поддържаме духа си здрав в това болно време? Виж какво става около нас – криза, протести, безработица, безпаричие…

-Човекът няма да оцелее ако не научи, че е гостенин на битието според великолепната формулировка на Хайдегер. Дългът на гостенина е да остави дома на домакина по-красив, по-богат и по-хуманен, отколкото го е заварил. И понеже нищо не е вечно на този свят, дори и болното време, когато си тръгваш отнякъде – било то от политиката, от телевизията, от любовта, от работата… остави късчето земя след себе си по-облагородено.

Нека краят на всеки път е белязан с това, да сме оставили нещо красиво и смислено. Това може и да е едно прекрасно възпитано и изградено дете или дори една човешка, нравствена изключителност. Няма нужда от големи гръмкости и светещи реклами. Защото това е кардиналния въпрос според мен – какво оставих след себе си…

Дълбоко вярвам в предаването на обич, култура, дух и красота между хората, в любовта, в семейството, от екрана, между поколенията и когато отдаваш дължимото по тази линия, духът остава здрав. Крещящият от алчност свят ме ужасява.

NedelyaShtonova10-2Какво имаше в живота ти преди това предаване?

-Винаги я е имало мечтата всяка сутрин  да събуждаме децата си с целувка и после след години да се разхождаме по дълъг безлюден плаж и внуците ни да тичат наоколо. Иначе – много учене, дисциплина,  много изпити, конгреси,  книги, винаги е имало един неутолим интерес към мозъчните неврони  и към мистиката на това как работи мозъкът. Благодаря на съдбата, в живота ми е имало и има уникални хора – като ум, достойнство,  и светоусещане.

Имало е 6 години високите вълни на Индийския океан, живяла съм в Мозамбик, 20 години пиано, имало е 6 години медицина, 4 години специализация неврология, 6 години балет, 10 години тенис, 10 години здравното предаване – „Преди лекарствата”, което правих в друга телевизия, 15 години брак, 8 години най-приказното нещо на света – това да бъда майка, куп клубни принадлежности, много спорт,  работа.. изобщо аз съм по дългите проекти… и се надявам и занапред да има още много хубави вълни по които да сърфирам

Какво беше детството ти? Като малка играеше ли на “чичо доктор”?

-Детството ми… От него помня едно космическо синьо море, което понякога го докарват с фотошоп  в туристическите реклами за тропически дестинации – всъщност говоря за Индийския океан. И тъй като водата му е доста по-солена от това на черно море например, като се гмурнеш и след това изплуваш на повърхността, поемаш дъх, лягаш по гръб и просто можеш да се разтвориш върху почти неподвижната вода.

NedelyaShtonova24

Това  ще го помня цял живот, изобщо  Мозамбик е един от най-прекрасните периоди в моя живот. Бяхме заедно и неразделни с брат ми, майка и татко, всяка неделя се разхождахме по крайбрежната ивица,бяхме безумно единни като фамилия,  после плувахме в Индийския океан, след като отлива освободеше голяма част от брега събирахме малки морски животинки, червени звезди, още помня невероятните пазари с екзотични плодове, манго, папая, банани, ананаси, кокосови орехи, дрехи с африкански мотиви, африканското изкуство.

В Мозамбик 50 % от населението е необразовано, а 60 % от държавния бюджет се покрива от международни помощи. Но този период ми помогна с това   – видях на практика, как   по-малко консуматорски настроените  общества, хора, души… са много по-щастливи.

-Мечтала ли си и за друга професия като малка?

-Като малка имах три мечти – да стана лекар, пианистка и балерина. Играех си и на трите по много. А и моят баща, много обича медицината, когато е кандидатствал медицина, не го приемат за малко, той е бил първият след чертата. И понеже аз много обичам родителите си, за мен бе въпрос на чест да сбъдна една мечта на татко.

А майка, като всяка предана загрижена майка смяташе, че е твъъъърде тежка специалност за нейната малка синеока балеринка, но аз винаги съм следвала личната си легенда. Не си падам по лесните и повърхностни роли.

NedelyaShtonova6-2

-Защо избра да специализираш точно неврология?

-Винаги съм искала да разбирам геометрията на мозъка, високите характеристики на съзнанието, наличието на духа, природата на духа, висшата енергия на човека.. и как всичко това бива впрегнато за растежа на един човек или пък за неговия провал…За да разбереш това, е  необходимото ниво на познание.

Че аз като се явявах на изпита за специалност по неврология, знаех всичките ядра, структури и проводници в мозъка, на срезове през два милиметра. Мисля, че за да разбираш и анализираш чувствата и душата, трябва да си много наясно с анатомията на мозъка и централната нервна система.

NedelyaShtonova15

Една от най-трайните мистерии в науката е как е създадено нашето уникално чувство за себе си, от къде извира нашата идентичност – от анатомичния мозък или??? Кое дава основание за нашите емоции? В продължение на векове това си остава един от най-неуловимите въпроси – как работи умът?

През последните десетилетия има експлозия на интерес не само от езотеричните  царства и философи, но и от  научните изследователи  и невролозите по цял свят.  Всички се пробват да демистифицират личния живот на мозъка. И за мен е щастие да бъда част от тази „научна”екскурзия дълбоко вътре в дебрите на човешкия мозък, в плетеницата от клетки, електрически импулси, молекули и невротрансмитери. Мисля, че неврологията е уникална специалност.

NedelyaShtonova12

-Липсва ли ти лекарската практика в “центрофугата” на телевизията?

-Мисля, че още преди да дойдем на тази Земя, ние поемаме нещо като обет към Създателя, какво ще свършим, докато сме в това ни земно въплъщение. И тук не става дума нито за привилегия, нито за тежък жребий. Всеки си  има мисия.

Ако погледнем в контекста на смисъла на нашето съществуване – духовното  усъвършенстване – то тогава служенето на „бели каузи” е един от много преките пътища към целта. За мен и медицината, и здравното предаване , са „бели каузи”. Моите „ бели каузи”. И в този кръговрат, дали ще прегледам 10 души на нощно дежурство или ще направя интервю, с откривателя на тумор-супресорния ген p53 например – проф. Джузепе Пеличи, което интервю и послания ще стигнат до 100 000 души, са просто две страни на една монета – тази да помагаш на хората.

NedelyaShtonova14

Зрителите на „Духът на здравето” са гледали материали от Милано, Бергамо, Рим, Бреша, Монако, Виена, Кьолн. Аз бях там и отразявах за тях. И са били в контакт с новостите от света на медицината, докладвани от водещи и качествени специалисти – нови открития било то за рисковите фактори, за  страничните  ефекти на лекарства, или за нови лекарствени молекули, или нови теории за възникване на заболяванията…

В моята глава схемата се движи така: Медицината –  от грижите в реанимацията до загрижеността още на ниво профилактика, тоест лентата се връща, кълбото се развива към началото, към съзнанието, че грам профилактика струва повече от килограм лечение. Все повече пациенти търсят по-хуманни медицински грижи, а такива днес няма много. Според мен това да разпръскваш знания и да развиваш съзнанието в посока превантивно мислене, е също част от хуманизма на лекарската професия.

Когато направих първата си лумбална пункция, оказа се окървавен ликвор, пациентът имаше субарахноидна хеморагия, а това е състояние, при което голям процент от болните завършват с летален изход независимо от проведеното лечение. Но моят пациент оживя. Тогава си помислих, че това е нещо  чудно… Бях много щастлива.

Когато друга моя пациентка, бременна жена излезе от кома след инсулт и ме погледна в очите, пак си помислих, че това е абсолютната истина за живота – да помагаш на хората да не умират и да се бориш в реанимацията за всеки живот.

NedelyaShtonova28-2

Спомням си, че тогава това ми се струваше велико. И сега се възхищавам на колегите, който се борят там за всеки живот… Няма друга професия като лекарската… Това е велико изкуство…

После, 10 години по-късно, на един абитуриенстки бал в Търново, идва при мен  непозната  жена, на около 50 години, заедно с нейния съпруг и сина им и ми носят едно парче кекс. Заповядайте – ми казва тя, това е нещо много малко, а вие ни давате толкова много, заповядайте – малко е, но от сърце. И дава една малка салфетка с пухкав жълт домашен кекс…Един мекичък беше, ухаеше на портокал…

NedelyaShtonova25

А какво ви давам аз – попитах. А тя ме погледна с едни големи, пълни с любознателност очи и каза – Знания. Давате ни знания как да живеем преди лекарствата и да не се разболяваме. Всяка неделя сядаме с едно тефтерче пред екрана, и аз и мъжът ми и синът и си записваме полезните неща от предаването. Получаваме отговори на много въпроси, които няма на кого да зададем, а искаме да знаем как да преодоляваме болестите и  тревогите.

И тогава отново  изпитах същото онова  чувство, както в реанимацията. Да поставяш хората в контакт с познанието, с профилактичната медицина и новите подходи за лечение, да насърчаваш здравословните избори, сега днес ми се струва точно толкова хуманно и ценно.

Така че лекарската професия, упражнявана в традиционния и вариант, към момента не ми липсва. Усещането, че моята мисия продължава е живо, това е част,  друга част от приложната магия в тази най-велика на света професия – лекарската.

nedelya_shtonova_nagrada

На 18 март 2014 г. д-р Неделя Щонова получи наградата на Фондация “Св. Иван Рилски” за най-добро здравно предаване

-Как се отнасяш към алтернативните методи за лечение – хомеопатия, фитотерапия, ароматерапия, източна медицина?

-Аз съм привърженик на официалната, академична медицина, както и на медицината базирана на доказателства. На науката, която се докладва в списания с импакт фактор.  Но… вярвам, че внушението, убеждението и вярата могат да правят чудеса. Защото е факт – има много неща, които официалната медицина все още  не може да обясни…

И тук е уговорката – Ако алтернативните методи стимулират вярата и мобилизират вътрешния изцелителен потенциал на тялото, нека хората ги ползват. Но това е доста крехко като съвет, защото понякога хората залитат по алтернативни решения, а подлежащото заболяване си прогресира, без да се овладява официално  както трябва.

NedelyaShtonova23

Групата на шарлатаните се развива в едно естествено кресчендо, има наистина освежаващо абсурдни примери – например да лекуваш рак, само със сода бикарбонат или вярването че сокът от нар и антиоксидантната мечта  добавят 3 години към продължителността на живот и че куркумата има силно защитно действие срещу много видове рак, особено на простатата.

Всички ние имаме право на своите клинични догадки, но днес има много измами.. на козметичната индустрия, нутриционизма, детоксикационните програми и т.н. Та само в САЩ, стойността на диетичната индустрия за една година е 100 милиарда долара. А вие виждали ли сте дъвка за отслабване, пластир за не-пушене или  рингтоун за ерекция, които действително да работят ?! Аз не съм …(Смее се)

NedelyaShtonova-11

-“Здрав дух в здраво тяло”, гласи максимата, но не се ли получава обратното – когато е болен духът, се разболява и тялото?

-Да, склонна съм да се съглася. И учителят Петър Дънов го е казал – Болестите се дължат на духовни причини. Емоциите имат клинично значение. Хроничната тревожност, както и хората, затъващи в дълги периоди на тъга и песимизъм, непримиримо враждебните и мнителните обикновено имат 3 пъти по–висок риск от заболяване.

И в това е въпросът – как да не е болен духът??? Мисля че егото, “купонът” на егото прави доста бели… Колкото повече животът е хармонизиран с добродетелите, толкова по-малка е контролиращата роля на безкомпромисното его. Ако разгледаме извиненията, които доминират в живота ни, ще видим, че голяма част от тях са фокусирани върху егото – “Аз не мога да направя това, онова”…”Ох, аз съм твърде заета”, “Ей… никой няма да ми помогне”… “Аз съм твърде уморен”…. “Аз съм велик” … Живот на извинения …

Хайде обаче да се замислим – да изместим вниманието от себе си и да го насочим към универсалната истина. Навикът да си съсредоточен единствено върху себе си и собствените доводи разболява. В акта на даване и разбиране има много повече утеха, радост и здраве. И най-голямата радост за духа според мен идва от даването. Защото да взема,  да разрушава и да бъде лош – това го може всеки.

NedelyaShtonova18

-А когато се злоупотребява с получаването?

-Естествено, трябва да те бива в тоя живот и да има какво да дадеш, което си иска само едно  – работа, работа и пак работа. Дали ще дадеш емоционален интелект и ще умиротвориш критична ситуация, или ще изсвириш вълшебното ноктюрно на Шопен в до диез мажор и ще завладееш публиката с любов и красота, или ще направиш уникална сърдечна операция, без спиране на сърцето и ще спасиш живот… всичко това изисква не само талант, но и всекидневен, целенасочен труд. А Това е страхотен щит за здравия дух!

И още – да почиташ другите, да живееш с естествена искреност, да практикуваш нежност, да бъдеш в служба на другите. Нежно да затвориш вратата, нежно да натиснеш педала на газта, нежно да превключиш скоростите… Това е реверанс към духа за цял живот –  да виждаш себе си по един любящ начин и да се отнасяш и с другите така – с  доброта, внимание  и чувствителност… към тяхната духовна истина или различност.

Нежността означава да приемаме  хората такива, каквито са, вместо да настояваме те да бъдат като нас. И да не говорим излишно – освен ако не можем да подобрим тишината. Но като цяло, за духа на здравето – да живеем  с лекота… нищо не е чак толкова важно. Да бъдем мъдри… това осигурява десетилетия спокоен живот…

NedelyaShtonova2-2

С дъщеря си Лилия Сапфира

-Как да запазим здравето си, когато ни изостави половинката?

-Краят на всяка любовна  връзка е трудно нещо и е разбираем процес на естествен  „траур”. Но дори и да се чувстваме слаби и с усещането сякаш никога отново няма да намерим  радост, покой и любов в живота, е хубаво да знаем, че въпреки кризите и след подобен „разпад”, с течение на времето нашият ум отново се връща към по-щастливата и стабилна версия за себе си… Със или без професионален терапевт.

Това е един вид еволюционен невропластичен инстинкт за самосъхранение.  Хубаво е да влезем във форма,  да спортуваме активно  и да избягваме саморазрушителните тенденции, които могат да възникнат след разпадането – алкохол, емоционално хранене, безразборни гастроли със съмнителни и незадоволителни заместители  и т.н.

Отдаването на малките удоволствия също помага. По принцип малките неща правят човека щастлив, големите го заробват  – музика, социализация, педикюр, масаж, релаксиращи вани, вдъхновяващи книги, изложби, концерти, всякакви форми на душевен оргазъм, дори … Накарайте някого да се смее, просто пробвайте да разсмеете някого, вместо да му  разтоварите един самосвал с печал и самосъжаление.

NedelyaShtonova-rd

Д-р Щонова танцува на рождения си ден, юли 2013 г.

И още нещо – бъдете феноменално добри със себе си. Въпреки сърцераздирателния момент… е изключително важно да се научим да бъдем добри към себе си. Пазете вярата, че нещата ще се оправят с течение на времето и както се казва в любимата ми мъдрост –  Дори когато всичко е загубено, остава само едно – бъдещето! Сега е моментът и да почистим – от пода до тавана, всяко чекмедженце, всяко ъгълче… Почистването и излъскването на мястото, макар и символично, може да направи чудеса за духа.

Ние винаги можем да имаме нашите глави, сърца и умове, движещи се в нова посока, към нови хоризонти, а и… понякога… някои подаръци на съдбата идват опаковани в „ шкурка”… и действително човек когато губи, просто си няма идея колко много печели… Това, последното, го казвам от личен опит.

NedelyaShtonova9

-Вдъхновението може ли да лекува?

-Абсолютно. Според мен, най-големият подарък, който един човек може да направи  на друг, е вдъхновението – във всеки един план – оздравителен, любовен, социален, градивен… Каквото и да правите с вдъхновението си, не го губете! Това е уникален допинг…

-Напоследък е много модерен позитивизмът, но някои специалисти го отричат, защото ни държи нонстоп на педя над земята и ни пречи да бъдем реалисти… Какво мислите по въпроса?

-Позитивизъм не означава да се литкаш с арфичка и да пърхаш с крилца 5 метра над земята, да си фалшиво приповдигнат,  да плуваш в захарни памуци от розови облаци или да наденеш маската на пресилената доброжелателност…

Да, модата за позитивно мислене е бизнес за милиарди днес и това е бон-тонът на цивилизования консуматор. Но  както се казва – старая се да мисля позитивно в духа на нормативния оптимизъм. Това е. Позитивизъм = толерантност …. Равно на  приемане, равно на усмихнат „кръстоносец”.

Това не е обреченост… Това е позитивизъм – изкуството на житейската мъдрост да  проявяваш  емоционално изискан вкус и овладяна подготвеност, че съдбата може да бъде и сурова, че в живота има и разочарования.

С Джон Кехоу

Да приемем спокойно и благоразумно, че в картите на съдбата има от всичко – както тежки моменти, така  и вълшебни такива …Да сме подготвени.  И с достатъчен запас от подобен позитивен реализъм човек не става жертва на капризите на съдбата. Ударите идват… вълната минава …да,  това е неминуемо, ала важното е след всяка промяна и след всяко бойно поле вкусът да става по-изискан и по-благороден.

За мен позитивизъм е дори и  в супер инфарктна ситуация  да реагираш великодушно и благородно. Да останеш сдържан, дори и когато съдбата не е учтива … Да събереш сили, да се изправиш  и да продължиш напред. Няма безизходни ситуации. Ама на думи е лесно, нали?! (Усмихва се)

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>