Историята на легендарния 17-кратен победител в „Минута е много“ Димо Падалски.

Dimo_Padalski32

Боряна Антимова

„Система за запаметяване? Нямам такава. Да, знам, че някой би казал: “Той има добра памет“. Но не е само това. Човек трябва да има силен интерес поне към една тема. И когато му е интересно, запомня. При мен е така“, казва Димо Падалски. Името на 17-кратния победител на легендата „Минута е много“ и два пъти – трикратен шампион (в три поредни предавания) е синоним за знания и за „ходеща енциклопедия“.

А когато учиш в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“ и по география и икономика ти преподава самият Димо Падалски – това си е шестица от тотото. Така мислят всичките му ученици през годините, които десетилетия, след като са завършили, продължават да го търсят и да се срещат с него.

Dimo_Padalski6

Едно дете пред картата на света

Роденият на 9 януари 1958 г. в София Димо Кирилов Падалски не помни кога точно за пръв у него се заражда този интерес и свръхлюбознателност към географията. Бил на около 5, когато брат му, със 7 години по-голям от него, го показва на приятелите си заради феноменалната му способност – знае всичките столици на държавите по света и дори може да ги покаже на картата. „Даже ми казаха да ходя в политиката, защото още от малък се интересувах какво става по света“, казва Падалски.

Как едно малко дете, което никъде не е пътувало, разпознава безпогрешно държавите? „Не знам. Почнах да се ориентирам, да чета всичко по вестници, книги. Винаги ми е било интересно как живеят хората по света, по какво се различават едни от други, защо едни държави са се развили, а други не. И днес в уроците разяснявам спецификата на развитието на една страна, а не както пише в учебниците – като телефонен указател само къде какво има.

Ако трябва просто да наизустяваш нещо, това може да откаже всяко дете да учи. Учебникът по география на България за горен курс е като телефонен указател. Няма развитие на отрасъла преди и сега, или причини да намалее производството. После – защо на учениците им било скучно…В учебниците липсва развитие на отраслите и фактори защо са разположени именно там, където са. Затова изисквам всички ученици  да изработват определени контурни карти, за да придобият зрителна представа.

Снимка с любимия учител в училищния двор.

Снимка с любимия учител в училищния двор.

Руският език – прозорец към знанието

Малкият Димо расте в семейството на граничен офицер и служителка в личен състав на БНР. Родителите стимулират любознателността на сина си, като непрекъснато му купуват карти, глобуси, атласи, енциклопедии.

Димо завършва руско училище и владеенето на езика му отваря прозорец към огромната съкровищница на знанието. Тогава 20-томното издание „Страни и народи“, със статия за всяка държава – географско положение, история, икономика, население, райони, традиции, обичаи, носии, ястия може да се купи за няколко лева тома.

„Родителите ми не жалеха средства за такива издания. Днес един „Учебный атлас мира“ струва луди пари, – коментира Падалски. – Много карти съм си купувал, те са втората природа на географията. Затова сега давам задача на новите си ученици първо да изработят определен брой контурни карти на света и България. Казвам им, че да учиш география без карта е все едно да говориш за литературното произведение, без да си го прочел. Другото е просто наизустяване.“

Всички искат да се снимат с учителя Падалски в училище.

Всички искат да се снимат с учителя Падалски в училище.

География или история?

Гимназистът Падалски е сериозно раздвоен по коя специалност да кандидатства, тъй като се увлича еднакво силно от географията и историята. В Софийския университет тогава за специалността география се кандидатства с втори изпит по история, а за история – с втори изпит по литература. Силата на Димо не е в писането на теми и това слага край на вътрешния спор в него. Завършва география в СУ.

Страстта към историята обаче му остава и до днес. „Интересът ми към политиката и към това, какво става по света, е неизменен от детството ми до днес“, казва Падалски и допълва, че не е броил колко книги, справочници и енциклопедии е прочел през живота си. Със сигурност са хиляди, но не това е важното за него: „Географията, и особено икономическата част от нея, и историята се пишат всеки миг, всеки час, защото непрекъснато нещо се случва по света. Важно е не просто количеството знания, а да си адекватен във всеки момент. Скоро с приятел спорихме за Тайланд, че е кралство. Казва: „Ама кралства има само в католическите страни“, а аз: „Не, има и в много мюсюлмански страни“. Някои кралства в резултат на революции стават републики. Трябва да се следи непрекъснато къде какво се случва“.

„Честит рожден ден, г-н Падалски“ – такава нетрадиционна картичка-колаж получава учителят от бившия си ученик Симеон Георгиев.

„Честит рожден ден, г-н Падалски“ – такава нетрадиционна картичка-колаж получава учителят от бившия си ученик Симеон Георгиев.

Как се събужда любопитството у едно дете?

Падалски не знае формулата за това, но признава, че е въпрос на творчество: „Ако караш все по учебника, какъв смисъл има от такова обучение? Тогава по-добре децата да си ходят вкъщи и да четат учебника. И не мога да разбера коментарите на някои защо съм им казал нещо повече от това, което пише в учебника… То това е магията – да ги заинтригуваш с нещо интересно. Например задаваш им въпроса защо Германия и Япония са се развили добре след войната, и кое отличава Германия от САЩ например? Има толкова интересни факти за човешкия фактор в Германия и Япония…“

В паралелката по география и икономика в НПМГ ходят основно деца, мотивирани да учат точно това. Но не при всички е така. Падалски преподава и на другите специалности и му доставя най-голямо удоволствие, когато деца, които не са били географи по нагласа, изберат този предмет и дори кандидатстват с него. Гордост на учителя е например редакторът на сп. Economy Стилиян Гребеничарски, който е постъпил с биология, а после под влияние на Падалски кандидатства икономика с география. Даяна Петрова пък е била в химическа паралелка и е участвала в състезания и олимпиади по география, а сега учи туризъм в СУ.

Аплодисменти за учителя Падалски от абитуриентите в последния им ден в училище.

Аплодисменти за учителя Падалски от абитуриентите в последния им ден в училище.

Дискриминация на природните науки?

Ученици на Падалски многократно са се явявали на олимпиади по география. Той се възмущава от дискриминационното решение на националния кръг да се допускат по трима участници от София, а от останалите области по един, ако са постигнали определен брой точки – условие, което го няма в олимпиадите по другите предмети.

„София е с население милион и 200 хиляди, с над 100 училища и имаме право да пратим само трима ученика във всяка възрастова група. Това е важно, защото училищата получават финансиране по програма за подготовка на ученици за олимпиади и състезания според броя ученици, явили се на национални олимпиади и успехите им там. И се оказва, че колегите по биология и химия пращат много ученици, а ние не можем да пратим повече от трима във всяка възрастова група“, възмущава се учителят.

На прага на новата учебна година учителят е сериозно разтревожен от готвените промени в Закона за просветата, които според него няма да доведат до подобрение, а напротив. Предвижда се задължителната подготовка по всички предмети да завърши в X клас, а не в XII, както е досега. С това ще бъдат съкратени много часове и учители по природните и социалните науки. А се отчита непрекъснато спадане на резултатите ни в международните изследвания по природни науки и математика. Трябва да се увеличат часовете с практическа насоченост и приложение на знанията, като това важи с особена сила за професионалното образование, категоричен е Падалски.

Със свои ученици на среща на випуска след 20 години.

Със свои ученици на среща на випуска след 20 години.

Да се радваш, когато ти задават въпроси

Учителят споделя, че най-много се радва на учениците, които му задават въпроси, и с удоволствие остава след часа да им разяснява някои неща. „Щом ученикът пита, значи мисли и проявява интерес, значи е слушал внимателно. Скоро прочетох една мисъл, която много ми хареса – „Умният научава всичко в час, а глупавият учи вкъщи“. Много е вярно.“

Когато учениците са разсеяни, учителят ги заковава с… един виц. Хубав, интелигентен, а не просташки, свързан с историята например, и много смешен. „Вниманието не може да се поддържа непрекъснато. Известен руски писател беше казал, че трудните понятия, за да се запомнят, трябва да се повтарят неколкократно. Не става. Всяко нещо трябва да бъде обяснено, и аз им повтарям, че който иска, ще остана след часа“, споделя учителят.

На излет с учениците.

На излет с учениците.

Двойка след три прошки

С учителя Падалски говорим за колегата му Теодосий Теодосиев от Казанлък, срещу когото наскоро се надигна вълна от възмущение заради прекалената му (според някои родители) взискателност. Падалски си спомня как миналата година едно момиче му признава: „Вие ми писахте 6, но аз не знаех за шестица“.

„Много мои колеги не пишат двойки, нито отсъствия, за да не си създават главоболия. Но ако поставим всички деца под един знаменател и има уравниловка, как да стимулираме тези, които учат и редовно идват на училище? Това просто не е справедливо! Децата много обичат строгия, но справедлив учител“, коментира Падалски.

Колкото до двойките, той си е изградил много добре работеща система: дава възможност на децата да се поправят.

„Някои ученици, особено момичетата, много се притесняват. Трябва да си добър психолог и да разбереш кога някой се притеснява и кога не знае. Задавам помощни въпроси, от които разбирам дали е учил или не, или просто не е във форма, и казвам: „Седни си, спокойно“. Отлагам писането на двойката три пъти. А когато някой се опита да се извини за четвърти път, казвам: „Съжалявам, дотук беше, ще ти пиша двойка“. Това им дава възможността и надеждата, ако си научат и се поправят, да избегнат травмиращата двойка в бележника си.

“Култово: биолозите след час по география“, са написали негови ученици под тази снимка.

“Култово: биолозите след час по география“, са написали негови ученици под тази снимка.

Наричайте ме „учителю“

„Учителят трябва да бъде преди всичко човек! Винаги казвам, че искам да ме запомнят като умен и добър човек, а не само като учител, който знаел нещо си. Просто е задължително да работиш със сърце и душа. Освен това трябва да ги научиш и на точност. Казвам им: „Вижте как аз винаги влизам навреме в час. Ако аз не ви науча на точност, после в живота няма кой да ви търпи“. Наскоро чух за ученик, който бил уволнен от голяма фирма, защото закъснявал по половин час за работа. Викам, ми той беше същият в училище…“

Към учителя Падалски няма нито един упрек от възпитаниците му в социалните мрежи и форуми. Негови бивши и настоящи ученици продължават да го търсят и извън училище, ходят в някое заведение да гледат мач, събират се на кафе, на рождени дни и дори заедно почиват на море. Бившите ученици го канят на сватби, рождени дни. И при срещите говорят на всякакви теми, като продължават да му задават въпроси, а той с удоволствие им отговаря.

Признава, че не харесва обръщението „господине“: „Повтарям, че нито съм Господ, нито съм господар, нито пък съм им другар. „Наричайте ме „учителю“ – така им казвам“.

С деца на море – заедно с учениците и през ваканцията.

“Завинаги заедно“ – са написали негови бивши ученици под тази снимка от среща на випуска.

“Завинаги заедно“ – са написали негови бивши ученици под тази снимка от среща на випуска.

„Минута е много“: примерът на учителя

Димо Падалски твърди, че не се е замислял над това, колко е важно учителят ти по география да е шампион по знания в „Минута е много“. Участвал е в състезанието, провокиран единствено от истинския си, неподправен интерес към знанията.

„Някои казваха: „Той Падалски е учител по география, затова побеждава“. Отвръщам, че сигурно има много други учители по география, които едва ли знаят толкова. А човек, когато не е воден от истински, неподправен интерес, а не, защото това му е професия, едва ли би успял. Интересът води до търсене на нови факти, нови неща, до истината. И учениците си уча така – да тълкуват фактите, а не само да ги запомнят и казват. Само фактите – това не е география“.

Падалски признава, че не е никак лесно да си 17 пъти победител и два пъти трикратен в „Минута е много“. Най-тежък му е бил периодът, когато се отговаря от двете области на противниците с „да” и “не”. Твърди, че единствено тогава му се е случвало да налучква отговорите.

С водещия Петър Вучков се виждат от време на време и продължават да недоумяват как и защо е отпаднало предаването от програмата. „Като кажат хората, ми той народът е такъв, не ще предаване със знания, телевизията се движи според желанията. Не е вярно, има много хора, които биха го гледали с удоволствие. Не може да правим големи обобщения – че народът е прост и не иска такива предавания. Големите обобщения водят и до големи грешки“, коментира Падалски.

Димо Падалски и водещият на „Минута е много“ Петър Вучков на честването на юбилея на един от най-успешните участници в предаването Тодор Николов.

Димо Падалски и водещият на „Минута е много“ Петър Вучков на честването на юбилея на един от най-успешните участници в предаването Тодор Николов.

„Ами сега?…“

Няколко пъти се е случвало на шампиона Падалски да коригира и да спори за неправилно формулирани въпроси в предаването. „Един път завършваме с мой конкурент с равен брой точки и стигаме до дузпи – допълнителен въпрос от зрител. Пада ми се: „Коя е тази напитка, за чиято полезност или вреда се спори от векове, но е била забранена от Корана?“ Отначало помислих, че е кафе, но като чух „забранена от Корана“, казах „Виното“. Поправят ме, че е кафето. Казвам: „За турско и арабско кафе чули ли сте?“ Занесох им книга от френски изследовател, който пише защо кафето и цигарите не са били забранени от Корана – защото не са били познати. Оказа се, че през XVII-XVIII век имало султани фундаменталисти, които забранили кафето, но въпреки това не ми признаха отговора“, спомня си Падалски.

Той си спомня и за друг случай с дузпи. Въпросът е: „Коя е фактическата грешка в понятието дузпа? „Мислих, мислих и казах, че няма такава. Според зрителя, изпратил въпроса, грешката е, че дузпа означава 12 стъпки в превод, а е 11-метров наказателен удар. Казах им, че това не е грешка, а съответствие, равенство – 12 стъпки по 1 ярд, равен на 0,91 м, правят 11 м. Пак не ми признаха обяснението“, ядосва се Падалски.

Димо Падалски вече е герой и на комикси в мрежата.

Мистър Гугъл на випуска

За Падалски са еднакво важни както успехите на учениците му в олимпиади, така и добрата им реализация във вузове и в живота. Особено днес, когато икономическата и финансова култура на българина е на много ниско равнище. Споделя, че най-ценната му награда е статуетката „Мистър Гугъл на випуска“, която му връчват в края на учебната 2013-а. В НПМГ е традиция абитуриентите да награждават най-добрите си учители. „Много се гордея с тази награда, защото това е достатъчно признание“, споделя Падалски.

В негова чест на 9 януари – рождения му ден, Симеон Георгиев, негов бивш ученик, го поздравява с оригинална картичка – колаж с лика му върху логото на „Гугъл България“.

Наградата „Мистър Гугъл“ събира като във фокус минало и съвремие, традициите, които Падалски носи като представител на поколението на родителите, и съвременните начини за генериране на знания.

Учителят Падалски е в крак с времето. Ползва компютър и всеки ден сърфира в купища информационни сайтове, от които се осведомява какво се случва по света и у нас. Приема интернет като още по-голяма съкровищница на знанието, но и коментира, че има много невярна и неточна информация, която трябва да се коригира. Чете и електронни книги. Дискусиите с негово участие във фейсбук са винаги интересни.

Изборът на дъщеря му Стефка – политология, всъщност не е никак далече от неговите интереси.

Човекът прави името, а не обратното

Днес, години след спирането на „Минута е много“, името Падалски продължава да е синоним на знания, а хората все още го разпознават по улиците, казват по някоя добра дума, задават въпроси. „Петър Вучков се шегува, че е имало и други успешни участници в „Минута е много“, но съм толкова популярен и заради името. Казвам, че не е така, че човек прави името, а не името прави човека“, коментира Падалски.

„Радвам се, че пишете за Димо Падалски, с него свързвам едни от най-светлите спомени от предаването. Един изключително ерудиран и възпитан човек, – сподели пред Клуб Z Петър Вучков. – Името му продължава да е символ, енигма и нарицателно за знания. Нещо повече, преподава в НПМГ – една от най-елитните гимназии, учениците му го обожават и има много свои последователи. Той не само стана многократен победител в предаването, но и доведе за участници много от най-добрите си ученици.“

Рядката му фамилия идва от Падала, най-близкото село до Рилския манастир, където е роден неговият баща, думата е от старославянски и значи „място за почивка“.

Днес Димо Падалски живее скромно в жилище от 85 квадрата, със съпругата и дъщеря си Стефка, която е кръстил на майка си, и която тази година е била абитуриентка в НПМГ и е приета да следва политилогия в СУ.

Извън географията и историята големите страсти в живота на Падалски са филмите и музиката (слуша всичко – класика и съвременно, без рап и чалга). Освен това е запален левскар, обичал е да ходи на мачове и следи спорта по телевизията.

Мечтаното пътешествие

Трябва ли човек да е в мисълта си авантюрист, пътешественик, за да поддържа непрекъснат интерес към географията? „О, не, просто трябва да е любопитен“, казва Падалски и признава, че ако имаше възможност, би посетил Австралия, Индия, Китай, Бразилия, Япония… Нещо, което трудно може да си позволи със скромната си учителска заплата.

Досега обаче никой от бившите му ученици, на които е дал основи в икономиката и благодарение на това са развили успешен бизнес, не се е сетил да подари на своя любим учител… едно пътешествие. „Да ми подарят пътешествие?… Никога не ми е идвало наум. За мен е достатъчно, че години след това се сещат за мен и ме уважават. Ето, наскоро ми се обади Константин Иванов, който сега учи магистратура в Кеймбридж, а преди това беше успешен участник в олимпиади.“

Никой досега не се е сетил също да предложи на „ходещата енциклопедия“ Падалски друга работа, а и той не е търсил, защото го вдъхновява възможността да предава знанията си на децата.

15 май 2015 г. Учителят в опразнената стая след като абитуриентите са отлетели всеки по своя път. „За пояснение: бутилката с вино е от абитуриентите след почерпката“, добавя Падалски.

15 май 2015 г. Учителят в опразнената стая след като абитуриентите са отлетели всеки по своя път. „За пояснение: бутилката с вино е от абитуриентите след почерпката“, добавя Падалски.

„Не съветвам учениците си, вече студенти, да напускат България, – споделя Падалски. – Точно обратното, винаги се радвам, когато те се върнат след следването си. Повтарям им, че България се нуждае от млади умни хора.“

Източник: сп. “Клуб Z”, септември 2015 г.

Comments
Harvey Specter
Posted at 7:36 am October 11, 2015
Film Fan Factory
Reply
Author

Един голям човек, един велик учител!…..

F
F
F

Harvey Specter
Posted at 5:38 pm March 2, 2016
Христо Щерев
Reply
Author

Много готин човек!

Harvey Specter
Posted at 12:05 pm May 24, 2016
Велимир Л. Георгиев
Reply
Author

Един от любимите ми учители(всички са ми дали много), които са ми дали възможността да разсъждавам, да мечтая и да се старая да реализирам себе си по начин, който считам за правилен. Благодаря ти, Димо.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>