Вкусът на Твоето тяло – така провокативно е озаглавила втората си книга хореографът на балет “Арабеск”. Тя съдържа дневници, водени от Мила 30 години.

“Винаги съм използвала славата си за добро – за да просветлявам умовете”, казва известният хореограф. © Мина Анхела Игнатова.

Боряна Антимова

“Вкусът на Твоето тяло” – така провокативно е озаглавила втората си книга хореографът на балет “Арабеск” Мила Искренова. В ексклузивното си интервю, публикувано вчера, тя разказа за епизоди от живота си, не включени във втората книга. Днес продължава разказът за италианския период в живота й.

В Италия Мила работи от 1996-а до 2000-та. Преподава в частна академия за класически и модерен танц – “Академия “Филармоника ди Месина”, най-старата в Сицилия, основана от композитора Белини. Има над сто ученика. “Италия и особено Сицилия е като резерват не само на екзотика, но и на хора с много силни инстинкти. Сицилианецът може да те обича до края на живота си, но ако го разочароваш, да те намрази също завинаги”, коментира дамата.

Портрет на Пина Бауш, масло върху платно, Мила Искренова.

Мила Искренова, “Портрет на Пина Бауш”, масло върху платно.

Имаше белези за това, че мафия съществува

Но те бяха много по-силно изразени в Палермо и Катания, а Месина, където аз работех, беше университетски град. Там има масонска ложа, която развива просвещението, изкуството, културата.

Шефът на моята академия – Джузепе Учело беше и импресарио. Членуваше в местното аристократично общество с идеална цел, което ме направи почетен член на третата година заради моята “себеотрицателна работа в Академията”. На награждаването ми дойдоха възрастни, над 70-годишни и много достолепни дами и господа. Дамите бяха с диамантени обеци, перли и всичко беше много изискано”, спомня си Мила.

Приятелските й връзки с това общество продължават и днес. “Не съм разказала за това в книгата, но имам цял дневник от Сицилия и той е много мистичен. Там просто бях в едни други нива. Вътрешни. Много рисунки имам също от тогава”, казва загадъчно дамата.

Мила Искренова, Портрет в синьо-зелено.

Мила Искренова, “Портрет в синьо-зелено”.

“Мила е пастор!”, възкликва сицилиански свещеник

“Сицилианецът те слага на скенер и започва да те изучава. Но не повърхностно, а иска да разбере точно che razza di uomo sei (“каква раса човек си”). За да знае как да процедира с теб”, споделя Мила.
Веднъж нейни ученички занасят на eдин свещеник, който се занимава и с астрология, данните й, за да я проучат. Когато се връщат, споделят: “Мила, ама свещеникът ни каза, че ти не си светска личност. Той каза: “Questa donna è un prete” (“Тази жена е пастор”). Тя няма никакъв афинитет към светското. Тя е един отшелник”.
Мисля, че това ме изразява в много голяма степен, защото винаги съм била много затворена. За съжаление, или може би за хубаво – за да развия личността си, особено последните 10-15 години, непрекъснато ми се налага да имам и светски изяви. Професията ми е колективно изкуство и развих способността си да комуникирам. Но и досега не ходя на светски места, излишно ми е, даже натоварващо. Може би някои хора ми се обиждат, но не ми е интересно”, споделя чистосърдечно дамата.

Да “употребиш” славата за добро

Винаги съм се опитвала да бъда полезна, да просветлявам умовете. Може да звучи претенциозно, но мисля, че има много голям мрак около нас. Много лъжа, лицемерие, злоба, интриги, много евтина боза, която тече по всякакви информационни канали.

Рисунка-схема на спектакъла “Хладна пепел” от личния архив на Мила Искренова.

Рисунка-схема на спектакъла “Хладна пепел” от личния архив на Мила Искренова.

За щастие, във фейсбук, където основно коментирам, установих, е, че много хора просто чакат някой да им подаде един лъч на доброта, светлина, да им вдъхне вяра; да им каже, че не е необходимо да си страшен мръсник и негодник, за да преуспееш; че има и други начини да успееш, и че те са възможни. Смея да твърдя, че не съм употребявала никога, под каквато и да било форма, недостойни средства.

Започнах да рисувам изведнъж

Първо – като всички деца. А после на периоди, с много големи прекъсвания. В Италия например рисувах акварели с водни бои и моливи – пейзажи предимно и някакви особени композиции, като детски рисунки. Невероятна чистота някаква. А след това в България изведнъж започнах да рисувам с маслени бои, и то портрети. Много женски портрети – лица, а също и мъжки.
Всички ме питат за малката графика-автопортрет. Рисувана е с молив, внезапно, от една моя снимка, когато съм била на 28 години. Абсолютно инцидентно… За съжаление не мога да намеря снимката…
След премиерата ми предстои много работа. Ще се заема с още едно поредно систематизиране на материалите, които съм запазила, защото те са памет и са важни. Искам младите да знаят, че преди тях са работили хора, които са утъпквали определени трасета, най-малкото – да не повтарят техните грешки.

Мила Искренова, “Дневници”, Италия - България.

Мила Искренова, “Дневници”, Италия – България.

За прегрупирането в обществото

Това, което усещам в момента, е, че става едно много категорично преразпределение, прегрупиране на хората в зависимост от тяхната нагласа, интереси, културно ниво, манталитет и изобщо, бих казала, личностно развитие. Това е понякога свързано с политически убеждения, понякога не. Но в крайна сметка мисля, че най-интелектуално извисената, за да не кажа духовно развитата част от хората се стремят както винаги към свобода, справедливост и човешко достойнство.

© Мина Анхела Игнатова.

Мила Искренова, "Дневници".

Мила Искренова, “Дневници”.

Един Водолей за Ерата на Водолея

“Не бива да се залъгваме, тази ера ще трае повече от хиляда години. Така че ако ние сме в някакво нейно преддверие в момента, нищо няма да ни се случи за два дни. Това за Вселената може да е миг, но за нас е дълъг процес. От нашата свръхдребна позиция ние имаме право да се самоопределяме, да избираме да имаме или да нямаме чиста съвест.”

Цената не е ли много висока, не е ли обратно пропорционална на ценностите? “Не само в България, навсякъде има определени категории

творци, които не се поддават на мейнстрийма

Не избират на всяка цена да бъдат широко продавани и разбирани. Това е съзнателен избор. Така попадат в категорията на аутсайдерите. Но именно аутсайдерите са тези, които правят най-съществените корекции в общественото мислене.
На тях хората всъщност трябва да са най-благодарни, че ги връщат в правия път. Защото самозабравата настъпва много лесно. Самозабравата, продиктувана от трите основни демона на съвремието – алчност, суета, властолюбие… Да, вярно е, че хората на изкуството са едни от най-суетните. Но зависи кой говори през тях. Понякога е Бог.

Корицата на книгата “Вкусът на Твоето тяло”.

Корицата на книгата “Вкусът на Твоето тяло”.

Оптимистка съм за културните процеси у нас

И винаги е било така при мен. Причината да съм тук, а не в чужбина, не е някакъв сляп ентусиазъм и сантименталност. Правейки сравнение между чужденците и българите, съм стигала винаги до извода, че тук има много “живи” хора, които мислят будно, активно, отворени са и любопитни.
От друга страна – тук има много какво да се прави. Има много възможности и младите хора виждат какво поле има тук за развитие на всичко – наука, техника, изкуство. Убедена съм, че България в следващите години ще е една голяма изненада за света. Това ми подсказва моята силна водолейска интуиция.

Не сме само “бъклица и дрян”

Никога не съм се притеснявала от това, което България може да изнесе навън като културен продукт. Липсата на самочувствие се дължи до голяма степен на дългогодишната ни затвореност, и на това, че непрекъснато са ни отъждествявали единствено с кавал, гайда, с “бъклица и дрян”. Ние не сме само “бъклица и дрян”, има една линия в българската култура, която е абсолютно европейска.
Много от предците ми са образовани в Европа. По майчина линия съм

потомка на известната старозагорска фамилия Фетфаджиеви

Дядо ми Борис Фетфаджиев е музикант и основател на Старозагорската опера. Неговите братя са учили в Германия и Швейцария.

© Мина Анхела Игнатова.

© Мина Анхела Игнатова.

Дядо ми по бащина линия Асен Искренов е учил финанси във Виена. Вуйчото на майка ми, който създава първата електроцентрала в Стара Загора, е завършил инженерство в Германия. Неговият брат доктор е завършил в Швейцария. Самата аз съм учила в “Лабан данс” в Лондон, в Кьолн и Дрезден.Това е толкова насъщно за нас! Какво има да се чудим къде сме!

Ниските доходи не може да са повод за ниско самочувствие на един творец. Аз не се срамувам пред един мой западноевропейски колега, като му кажа колко е бюджетът на спектакъла ми, или колко вземам за една постановка. Точно обратното, тези хора се възхищават и не могат да повярват, че с толкова малко пари правим такива чудеса!”, казва дамата, чието име е енигма в арт средите.

Източник: Клуб Z

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>