Вярвам в магията на усмивката, вярвам в това, че хората се променят и стават по-добри… когато му дойде времето, казва артистичната дама.

Една публикация за малките радости в живота провокира читателите на „Икар прес“, а новата рубрика „Малките радости на…“ открива Валя Брадшоу – една изключителна дама, от която много българи се възхищават.

Валя е една от любимките във фейсбук с прекрасните си художествени фотографии и бижута от кристали Сваровски. Преди – една от красавиците манекенки по страниците на луксозните женски издания, сега – отново модел, доказваща, че възрастта е единствено състояние на духа. Една от най-красивите и чаровни носителки на титлата „Мис Баба“… Сякаш всяка фибра от нея е изтъкана от любов към красотата – в света наоколо и в отношенията между хората.

Ето какво пише тя:

Провокирахте ме с тези малки радости, да знаете!!! Мога да изброявам до утре, но ето двадесетина от тях… Прегръщам ви, а това е също една от радостите ми…

Питате ме коя съм аз?

Как да отговоря! Аз съм от тези, които вярват, че хората се променят, макар и бавно… Но само, когато му дойде времето, няма как да го пропуснат, защото ще се учудят от самите себе си…

Баща ми, Бог да го прости, беше военен лекар. Вечно се местеше по военните поделения из цяла България, а с него и ние с брат ми и майка ми. Следвахме го неотлъчно, винаги заедно…Сменях градове, квартири, училища, учители, съученици…Към старите приятели прибавях нови, не страдах, а се наслаждавах на промените. Където и да отидех, при каквито и условия и да живеех, винаги намирах съмишленици и начин да правя това, което обичам, без да се замислям защо и как става така.

На 12-13-годишна възраст, когато семейството ни живя няколко години в Алжир и родителите ми работеха като лекари в една болница в един неголям град, започнах с първокласниците в едно френско училище (беше времето точно след излизането на французите от там) и завърших с децата на възрастта ми, научих френски и бях подхванала и арабския. Когато учителят по арабски излизаше, оставяше мен да го замествам.

“Много обичам тази снимка с мама”.

Директорката на училището, французойка, нашата учителка по френски, ми повери списването, графичното оформяне и печатането на училищния вестник, който пълнех главно с мои есета… Тогава не си давах сметка, но сега разбирам какво голямо доверие е било това и съм щастлива, пост фактум, че винаги съм го оправдавала.

И така, едно от качествата си, които най-много ценя е точно това, способността си да изпълнявам поетите от мен ангажименти и да оправдая доверието на другия. И другото е да се приспособявам, към нови места, към хора, към изисквания. Не ми тежи да заживея тук или там, да сменя София с Брюксел, Европа с Америка…

Валя като модел на корицата на сп. “Лада”.

Нещата, които обичам да правя, си вървят с мен, а към тях прибавям и нови такива… Завърших архитектура, но мечтаех да бъда художник или актриса, баща ми имаше доста консервативно мислене, затова компромисният вариант беше архитектурата. Но така и не успях да ѝ подаря сърцето си, за съжаление.

От няколко месеца тук съм се заела да възродя кариерата си на модел, разбрах, че има шанс за всяка възраст, защото духът възраст няма! Захванах се и с проект, наречен THE ART OF AGING GRACEFULLY, вдъхновена от срещите ми тук с прекрасни, интелигентни, активни и жадни за живот жени и мъже, за които възрастта е само цифра, но не и причина да не живеят пълноценно, дори когато са над 80 или 90 години…А общуването с тях ми носи неописуема емоция… Искам това да го споделя с  българките, много от които стават невидими толкова рано, считайки себе си за остарели…

Едно от най-големите ми удоволствия тук е доброволната ми работа като фотограф в Annapolis Senior Activity Center, където съм свидетел на това, колко достойна и почитана може да бъде старостта…

Като модел днес.

Чувствам се толкова вдъхновена! Затова и най-малките неща, които ме заобикалят, имат своето място в това мое вдъхновение. Споменах тук 20 от тях, но списъкът е безкраен…

А ежегодният ми престой в България е просто неизбежен! Там най-добре зареждам батериите си, там срещам хора, за които не съм и подозирала колко близки ще ми станат и как силно ще ги заобичам… Като Мона Чобан и с.Киселчово… Като Дани от Бургас, с нейното лъчезарно лице и сини очи, с нелечимата МС… Като Владина, с чиято глухоняма майка водих едни от най-прекрасните разговори в живота си и в чийто дом живях…

Тези и още много други хора са част от моите малки, но огромни радости… Друго какво да кажа за себе си… И, да, изживях огромна лична загуба, (загубихме пораснало дете в семейството), но се уча да живея с болката и дано успея…

 

Вярвам в живота, в хората, в доброто…Вярвам в магията на усмивката, която може да скрие всичко, само защото другите също имат нужда от усмивка и кураж…Вярвам в това, че хората се променят и стават по-добри…когато му дойде времето…

Ето малка част от моите малки радости:

♥Да се наслаждавам на облаците в небето, седнала на люлката в двора ни..

♥Да наблюдавам морски кончета…

♥Да чакам търпеливо красива пеперуда да кацне върху цветята и да я снимам…

♥Да се обадя на майка ми по телефона и да и пожелая лека нощ…

♥Да направя комплимент за роклята на красива възрастна дама и да видя как грейва в усмивка…

 

С внучетата Макси и Вики.

С дъщеря си Ели.

♥Да срещна тинейджър на пустата улица и той да ме поздрави с усмивка…

♥Да напиша благодарствено писмо до администрацията в някоя институция, където усмихната служителка бързо и акуратно е решила проблема ми…

♥Да снимам кучето на случайно срещнат в парка и после да му изпратя снимките…

♥Да наблюдавам патици, лебеди, гъски как плуват в езерото с техните съвсем малки бебета…

♥Да си препрочета любима стара книга…

♥Да си купя нова книга…

♥Да си засадя много саксии с мушкато всяка пролет…

♥Да получа новата книга, която съм си поръчала преди седмица…

♥Да стана сутринта рано, преди другите и да се порадвам на тишината наоколо…

♥Да заспивам, когато навън вали дъжд…

С мъжа на живота си Ройс Брадшоу.

♥Да се събуждам от пеенето на птичките в клоните на дървото под прозореца ми…

♥Да обядвам в компанията на моята съседка и приятелка Бети,на 96 години…

♥Да се срещам с живите героини на моя проект „Изкуството да остаряваме красиво“, които и на възраст над 80 години пътуват, шофират, едни преподават, а други вземат уроци…Усещането е неописуемо…

♥Да изпратя благодарствена картичка на жената, която живее на неколкостотин метра нагоре по улицата за невероятната украса на дома и за Великден, наслада за всеки минаващ по улицата ни…

♥Да платя двойно на шофьора на таксито, който е дошъл да ме вземе в 4ч. сутринта за летището и съм първия или последния му клиент…

Продължете списъка! Пишете ни кои са вашите 50 любими малки удоволствия на адрес ikarpress@gmail.com.

Виж още:

Нещата, които ни дърпат назад

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>