Всяко лято идвам за месец в България, за да посетя сърцето си, казва култовият писател Иво Иванов.

 

Боряна Антимова

Неговите разкази и есета разплакват българи и американци от двете страни на океана. Изпълнени с човещина и емпатия, те променят съдби. Прозата му действа терапевтично на хора, борещи се с увреждания и смъртоносни диагнози. Първата му книга – „Кривата на щастието“ е абсолютен бестселър у нас с 8 издания.

Всяко лято любимият писател Иво Иванов лети от САЩ, за да поеме глътка роден въздух, да се зареди с енергия, да прегърне роднини, приятели и почитатели и да покаже на децата си втората им родина.

В края на юни този мой събрат и най-близък по поглед към света и хората мой любим колега даде така дългоочакваното от мен интервю – усмихнат и любвеобилен, готов да прегърне целия наш грешен свят. А аз се опитах на краставичар краставици да продавам…

Даже се опитах да го снимам…

Срещата ми с Иво Иванов – колегата, когото чувствам най-близък като светоусещане и поглед към хората, се случи след една вълнуваща за него и почитателите му дъждовна вечер. Повече от 3 часа – от 19 до 22.30 продължава опашката за автографи в „Маймунарника“.

Заваля силен дъжд, хората с чадъри, капеше отвсякъде, но всички над 200 човека търпеливо чакаха – разказа Владина Цекова, тв продуцент и пиар експерт. – Хората бяха дошли отвсякъде, много от тях бяха по къси ръкави и мръзнеха, но стояха чинно на опашката.

Чакахме да прегърнем Иво, да ни напише нещо хубаво и да се снимаме с това усмихнато, умно, сладкодумно, талантливо и сърцато момче. Ако не беше заваляло, опашката щеше да се вие до полунощ… Знам му наизуст всички разкази. На рожден ден на скъпи хора подарявам книгата му „Кривата на щастието“. Над 100 броя съм раздала през годините. Вкусовете на хората са различни, но тази книга няма как да не докосне човека. Тя е променила живота на толкова много хора! Иво е голям вдъхновител, защото „вижда“ със сърцето си.“

„Дъждовен“ автограф с Владина Цекова.

„Като дете бях много запален по баскетбола“, започва разказа на собствения си живот Иво. Израснал е в семейството на елитния спортист и многократен шампион на България по джудо Светослав Иванов – Цапето, наричан още „основателят на бойните изкуства в България“. Той е и учен, професор. Завършил е ядрена физика и е математик и физик. Светослав Иванов е единственият в рода си по бащина линия, който не е лекар. „Аз обаче усещам в гените си този „шепот“ на лекарската професия“ – казва Иво. – Винаги много съм се интересувал от начина, по който функциониа тялото на клетъчно ниво, от физиологията. По-късно в университета проявих интерес към биомехниката – движението на човешкото тяло, науката на баща ми.“

Бащата завършва и НСА, където по-късно преподава биомеханика и става ректор. От него Иво наследява любовта, отношението към спорта и разбирането, че зад един успех се крият много други фактори. Като малък в кино „Дружба“ (сега „Одеон“) Иво гледа един много стар филм за Харлемските баскетболисти – отбора Harlem globetrotters („Харлем глоубтротърс“) и е пленен от магията на тази игра, която, като попадне в ръцете на умели баскетболисти, се превръща в танц.

„Започнах сам да се уча“, казва той. Човекът, който пръв му подава ръка, е Младен Младенов, учител в близкото до дома на Иво 127-мо училище, което е Меката на баскетбола. Младен Младенов е легенда в българския баскетбол, създал генерации от елитни състезатели. Шедьовърът на неговия живот е синът му Георги Младенов. По това време Иво учи в 133-о руско училище и в свободното си време непрекъснато е в двора на 127-мо.

Кориците на книгите му:

След това започва да тренира баскетбол в ЦСКА. Завършва учителския и треньорски факултет на НСА с баскетбол. Първата му среща с журналистиката е благодарение на Климент Величков, по онова време заместник-главен редактор на в. „Старт“. Майката на Иво работи в консулския отдел на Американското посолство и има достъп до библиотеката и видеотеката, а той има възможност да общува с американци по време, в което желязната завеса е много плътна. Затова в края на 80-те години Климент Величков предлага на Иво да пише в „Старт“ за американски спортове – баскетбол, американски футбол, бейзбол, националната хокейна лига – като един прозорец към Америка.

„Трябваше да напиша първата си статия и се чудех дали тя да е за Майкъл Джордан, Андре Агаси или някой велик американски спортист – спомня си Иво. – Вместо това си взех касетофончето, което си бях купил наскоро, отидох в 127-мо училище и написах първата си статия за г-н Младенов. Тогава бях на 21, излязъл от казармата, неопитен и се притеснявах как ще пиша за своя идол. След около месец го видях на баскетболен мач и ми идеше да се скрия някъде, но той ме намери и просто ме прегърна. Това беше неговият коментар за статията ми.“

“Вечерта на 3 юли 2014 г. не Иво Иванов представи книгата си “Кривата на щастието” на своите почитатели, а точно обратното – те я представиха на него”, казва Мирослав Мичев.

“Иво Иванов не можа да представи книгата си „Кривата на щастието”, издадена от Издателство “Вакон” – казва Мирослав. – Стана тъкмо обратното. Читателите представиха на Иво Иванов какво е за тях „Кривата на щастието”. Далеч преди официално обявения час стотици се наредиха на опашка при него за автографи, а след това го заляха го с аплодисменти и възгласи „Иво!, Иво!, Иво!” още при влизането му в салона на Книжарница Хеликон.

Писателят се оказа абсолютно неподготвен. Иво беше сащисан, загуби ума и дума, чудеше се накъде да гледа, криеше се в шапката, в погледа му се четеше „Мен ли имат предвид?”. След като години наред той разплакваше публиката си, днес тя си “отмъсти”. Иво се сблъска челно с любовта на хората и до края не престана да бърше сълзите си” – написа Мирослав във фейсбук и публикува запечатаните от него вълнуващи мигове:

„През 1990 г. не емигрирах, а отидох да следвам“, уточнява Иво. След НСА той решава да направи магистратура в американски университет. Помага му приятел на баща му. Идеята му е да отиде, да учи, да види това, за което е чел в книгите на любимите си автори Стайнбек, Керуак, Кен Киси… „Исках просто да усетя Америка, да попия нейната култура, език, хумор, начин на живот, след това да върна всичко научено тук и да живея в България“, казва писателят.

Съдбата обаче има други намерения. В САЩ той се влюбва в американката Джейми. Женят се, след година им се ражда първото дете Алина, а през 2000 г. – и син Емил. Междувременно Иво завършва психология в университета в Канзас сити.

„Винаги съм се интересувал от спортна психология и в Канзаския университет имаше интересен факултет, свързан с тази специалност – спомня си Иво. – Бях приет в няколко университета, но най-добро впечатление ми направиха факултетът и самият град Лоренс, където е университетът. Много интересен, еклектичен град, с около 100 хиляди души население и на 20-ина километра от Канзас сити. В Лоренс живеят много поети, писатели от различни националности и раси и тази еклектична атмосфера много ми хареса. Като един либерален остров в океан от консерватизъм.“ Днес той и семейството му продължават да живеят в Лоренс.

В Щатите Иво започва да праща материали в най-големия вестник в региона – „Канзас Сити стар“. Изданието организира конкурс за есета и класираните на първо място публикува. Иво започва редовно да пише и печели договор за една година.

„После ми беше даден „доживотен“ блог във вестника, който изоставих поради липса на време“, казва Иво. В първата си книга „Кривата на щастието“ има 73 очерка и есета, а във втората – „Отвъд играта“ – около 50. От година си е дал почивка за писането, защото много от случаите, за които разказва, го изстискват емоционално. „Все още се колебая дали за следващата си книга да не избера една единствена силна история, която да се превърне в книга“, споделя писателят. Планира и книга за странстванията си из дивите кътчета на Америка, които е опознал, когато е обикалял резервати.

Иво работи като маркетинг специалист, но пак за хората, които често стават герои на негови очерци. Това е социална агенция, която помага на хора с увреждания. Мисията му като маркетинг специалист е да разпространява посланието, че те могат да се реализират като пълноценни личности. Отговаря и за дизайна и уеб дизайна в агенцията. Вкъщи има телевизионно студио, в което прави документални филми от А до Я. Има и зелен екран и осветление, с които понякога филмира. Праща и репортажи за предаването на Светослав Иванов „120 минути“ по bTV.

След работа Иво тренира ученически отбори по европейски футбол. Започва още през 2003 г. със съвсем малки деца – 4-5-6-годишни. Днес тренира два отбора – мъжки и женски, с деца от 15 до 18 години. Като свърши работа в 17, пътува един час до мястото на тренировките. Това си е много сериозно занимание, което изисква висок професионализъм, тъй като родителите очакват, когато децата им завършат, да влязат с пълна стипендия в някой колеж. В Щатите е практика университетите да имат силни отбори и дават пълни стипендии на изявени млади спортисти за следването им. Срещу това те се ангажират да се състезават в отбора.

„Никога не съм се чувствал емигрант, защото човек е там, където е сърцето му. Все още работата ми е в Щатите, децата трябва да завършат образованието си, имаме дом. Но някой ден ще се върнем тук и се надявам последните 20-ина години от живота ми да са в България“, споделя Иво.

Николай Божиков от Калофер е имал мечта – да се срещне с човека, който вдъхновява хората като него. 22 юни, 2018 г.

Програмиран да вижда Доброто

Иво е живото доказателство за това, че позитивното и добронамерено отношение към героя, желанието да изтъкнеш най-важното от живота му се цени и у нас, въпреки изобилието от негативни новини и статии. Неговият абсолютен бестселър „Кривата на щастието“ в момента е с изчерпан 8-ми тираж.

„Имам чувството, че сме сякаш програмирани да подхождаме към света по един или друг начин. Аз нямам друг избор, такъв съм, манталитетът ми е такъв – да подхождам към всеки човек с положително настроение и да гледам на всеки като на положителна личност. Дори и в на пръв поглед най-отрицателния човек за мен има нещо хубаво и позитивно, което си заслужава да бъде събудено и активирано. Достатъчно е просто да вярваш в доброто начало. Има хора, които пишат или само негативно, или подхождат със скептицизъм към всеки човек, или очакват да бъдат разочаровани от него. Аз очаквам да не бъда разочарован от човека“, смее се Иво.

Преди години написал статия за легендарния колоездач Ланс Армстронг – „Живей силно“. Той, който 7 пъти печели колоездачната обиколка на Франция, надделява рака с много тежки разсейки в мозъка, белите дробове и диафрагмата. Превръща се във вдъхновение за милиони хора. Посвещава живота и успехите си на борбата с рака, като създава фондация и набира стотици милиони долари. В същото време разочарова много хора, когато го засичат с допинг, и се държи вулгарно с критиците си.

„Аз обаче съм избрал да се концентрирам върху неговите положителни качества и доброто, което е направил на този свят, което е много повече от лошото“, коментира писателят.

„Успях да направя децата си и българи“

Трудно е да запазиш българското у децата си, когато майчиният им език е английски, признава Иво. Съпругата му не е научила български, но и двете му деца знаят бащиния си език и много обичат България. Всяко лято ги довежда, само тази година Алина, която вече е на 23 години, не е успяла, защото има летен семестър в колежа си. Дъщеря му го е наследила с влечението си към литературата и другите хуманитарни науки. Докато Емил сякаш е наследил дядо си Светослав Иванов с афинитета си към точните науки – физика, математика.

Джейми и Алина.

Емил скоро ще навърши 18 години и има много добре развита среда тук в България, много приятели, с които говори само на български, дъщеря му също. „Вглеждайки се в децата си, от време на време си казвам: „Аз успях. Успях да ги направя и българи. Успях да ги науча да ценят нашата култура, писменост, саможертвата на българските мъченици, нашата история и трагедия и триумфите на тази нация“, вълнува се Иво.

Домът на семейството в град Лоренс.

Всяка година той води децата си из България, за да опознаят втората си родина. Тази година беше включил в програмата си Белоградчишките скали и Русе – град, който много обича, заради европейската му архитектура и дух.

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>