Как лишените от свобода се подготвят за управление на предизвикателствата, които ги очакват при реинтеграция в обществото.

Сунай Ремзи. Снимка: БНТ, от репортажа, излъчен на премиерата на книгата му “Останах жив и продължих”.

Сунай Ремзи

Сунай Ремзи.

Програма за себереализиране

Подготовка и управление на предизвикателствата, които очакват лишените от свобода след изтърпяване на наказанието.

Автор: Сунай Ремзи

Свободата е естествено право на всеки човек. Тя е най-ценното, което носим като личности през цялото си съществуване. Тя е и право на избор, избор на собственото Аз. Но заедно с това, свободата е отговорност. Свободата е висша човешка ценност, един вид морална уникалност. В биологичния смисъл на думата животните също се стремят към свобода, но свободата като свобода на духа, на избора, на словото, на волята е присъща само и единствено на човека.

Още в Райската градина Адам и Ева проявяват своята свободна воля, стремейки се към познанието. Свободата е възможността на човек да проявява своята воля. При нея липсват ограничения. Човек винаги се стреми към това да бъде свободен, но в същото време трябва да спазва нормите. В стремежа си към свободата той прави грешки и отговаря за постъпките си.

Човек сам избира свободата си. Трябва сам да наложи законите на своята свобода, но като се съобразява и с моралните норми. В крайна сметка, свободата е задължение и за да си свободен, трябва да си отговорен. Общо казано, свободата е възможността на човека да действа така, както желае.

Има различни видове свобода: социална, икономическа, политическа и др. Много често се наблюдава една спекулация със смисъла и значението на понятието свобода. Свободата не представлява свободия, тъй като тя е скрепена с множество задължения. Много често се издига в култ свободата като социална категория, а се забравя за отговорността, която всеки човек трябва да поеме от упражняването на правото да бъде свободен

Законът е нормативен акт, постановление, наредба на държавната власт за уреждане на обществено-правните отношения между гражданите в една държава.

Престъплението е нарушение правилата на закона, то е действие, наказуемо отзакона, което държавата санкционира, като преследва и осъжда неговия извършител.

Лишен от свобода е лице, което е изолирано от обществото с цел – изтърпяване на постановлението присъда в специализирани затова институции, лишените от свобода са с ограничени права и възможности.

Рецидив е повторение на престъплението, повторения на еднотипни престъпление от един и същ човек.

Затвор е място, където биват физически задържани обикновено лишени от свобода. Изолирането в затвора е правно наказане, което може да бъде наложено от държавата за извършване на престъпление. Затварянето може да бъде в изпълнение на влязла в сила съдебна присъда. Обвиняемите в криминални престъпления също могат да бъдат задържани в затвора, докато изчакват съдебен процес или съдебно решение.

Сунай Ремзи. Сн. Нова телевизия.

Изтърпяването на наказанието е насочено към постигането на неговите цели:

  • Осъществяване на контрол върху поведението на осъдените лица, за ограничаване възможността да извършат други престъпления и да причинят вреди на обществото.
  • Диференциация и индивидуализиране на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените, в зависимост от поведението им.
  • Осигуряванена условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнствотоим.
  • Публичност, откритости осъществяване на нзависим контрол върху дйността на органите по изпълнение на наказанията.
  • Взаимодействие с държавни органи, правителствени организации и договори с юридически лица.

През последните години се наблюдава намаляване на затворническата популация в българските затвори и в частност в затвора Белене. Но въпреки това, пренаселеността на българските затвори си остава ярък проблем.

Функционирането на повечето затвори се основава на теорията на вината. Тоест, колкото по-дълго лежи един затворник и осмисля лошото си поведение, толкова чувството за вина ще го направи по-добър. Присъдите за непредумишлени престъпления, укриване на данъци, шофиране без книжка и други подобни примери се отличават с такава нагласа. Фактът, че удивително голям процент затворници се връщат към престъпното си поведение, с нищо не разклаща това схващане. „Стой в затвора и изпитвай угризения заради стореното от теб“. Тази толкова скъпа и безполезна политика не се поддава на никакво логично обяснение. Нелогичното обяснение, разбира се, е, че вината е толкова интегрална част от нашата култура, че се е превърнала в гръбнак на системата за правосъдие, свързана с престъпността. Вместо нарушителите на гражданските закони да помагат на обществото и да изплащат дълговете си, се прави опит те да се променят, като ги хвърлят в затвора, за да чувстват вина – нещо, което не е от полза за никого и най-малко за потърпевшия.

Никаква вина, независимо колко голяма е тя, няма да промени миналото поведение. Нещо повече, затворите не са места, където се учи спазване на законите!!! Вместо това, в повечето случаи, те озлобяват затворника и насърчават противозаконното поведение.

Българското общество е склонно да вярва, че затворникът плаща греховете си само ако чувства угризения за по-дълъг период от време. Колкото по-голямо е неговото провинение, толкова по-дълъг е периодът, необходим за разкаяние, за да получи затворникът своята свобода.

Един от българските затвори, започнал да работи успешно индивидуално и групово с лишени от свобода, които показват добро превъзпитание както в изправителния институт, така и успешното им адаптиране (расоциализиране) в обществото е затворът в Белене.

Затворът Белене е разположен на остров на река Дунав, близо до малък град със същото име и до границата с Румъния. Обширното заграждение обхваща различни сгради, като най-старата от тях датира от 50-те години на миналия век, в това число пет блока за настаняване на затворници. В момента лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затвора Белене, са около 400.

Към затвора Белене има изградено и затворническо общежитие, което функционира от 2 години.

За четвърта поредна година към затвора функционира и училище: СУ „Димитър Митев“ – град Ловеч. В него се обучават лишени от свобода от I до IV клас, с възможна опция да продължат образованието си от V до XII клас.

Сунай Ремзи на представянето на книгата на Борислав Радославов “Дядо Добри – светецът от Байлово” в Младежкия театър “Николай Бинев”, София, 26 юни 2018 г.

През последните години в затвора Белене се извършиха много строителни монтажни работи, които подобриха условията за изтърпяване на наказанието. Извършиха се ремонти в Зоната за повишена сигурност, във всичките спални помещения на затвора, в общата столова, както и в столовите на отделните групи.

Най-важното: ръководството на затвора Белене води пълноценна последователна политика в областта на социалния сектор. Добрият диалог и подкрепата на ръководството към мероприятията и инициативите на Съвета на затворническия колектив при затвора Белене дават своите положителни резултати.

През 2015 г. беше създадена и реализирана Програмата за самопомощ на българските затворници. Тя даде възможност и насоки на лишените от свобода да си помогнат сами по отношение на позитивната промяна в поведението и адаптирането в местата за лишаване от свобода. Програмата не беше задължителна и включването в нея ставаше на доброволен принцип. Предостави се шанс за обучаемост при двупосочен процес на равни начала: равен обучава равен, тоест лишен от свобода обучава лишен. Програмата се реализира от месец юни 2015 г. до месец юни 2016 г. В нея участваха 82 лишени от свобода, предимно осъдени за първи път с постановена ефективна присъда. Направиха се и изключения, като в някои от модулите се включиха и лишени от свобода с по-големи присъди. Реализираха се успешно и 12-те модула, залегнали в програмата. Споделиха се успешно постигнатите резултати и популяризирането им сред лишените от свобода от другите затвори.

Сунай Ремзи представя своята “Програма за самопомощ на българските затворници” пред ръководството и лишените от свобода в затвора Белене.

В края на 2016 г. беше разработена Програмата от А до Я (програма за самокоригиране на българските затворници – работа с рецидивисти). Тя беше реализирана успешно през 2017 и 2018 г. В нея участваха 94 лишени от свобода от затвора Белене. Успешно бяха реализирани всичките 30 модула, залегнали в нея. Бяха включени предимно лишени от свобода, многократно осъждани, и лишени от свобода, изтърпяващи тежки присъди. Основното в програмата беше индивидуалната нужда на лишените от свобода за самокорекция за достигането на по-добра превъзпитателна дейност, която да бъде успешен старт при бъдеща ресоциализация в обществото. Един от изводите от реализирането на програмата беше, че нейно естествено продължение в положителна насока ще бъде създаването и реализирането на Реинтеграционна програма за правонарушители в затвора Белене.

Тази Програма беше реализирана в училището към затвора Белене, където участваха 12 лишени от свобода и по една от сесиите имаше открит урок, който беше заснет от телевизия Би Ай Ти, и широко отразен във вестник „България Днес“. След добрия отзвук програмата попадна и в основните модули, които се реализираха в лятното училище на затвора Белене, в които участие взеха 15 лишени от свобода. Най-основното в програмата беше успешното справяне с предизвикателствата, което на този етап е важно условие за недопускане на повторно правонарушение, а това е пряко свързано с наличие на реалистична оценка за постъпките в миналото и за очакванията от бъдещето.

Въпреки огромните усилия на ръководството на затвора Белене, социалния сектор и Съвета на затворническия колектив при затвора Белене, се усеща нуждата от създаване и реализиране на нова по-практична програма от досегашните, реализирани в затвора.

Сунай Ремзи представя пред лишените от свобода в затвора Белене книгата на световния шампион Детелин Далаклиев “Никога не се предавай”.

Именно такава е целта и на тази нова програма, наречена с работно заглавие „Програма за себереализиране (подготовка и управление на предизвикателствата, които очакват лишените от свобода след изтърпяването на наказанието)“. Програмата е трипластова: предвижда съвместни дейности (екипна работа) между инспектори социална дейност и психолози, лишени от свобода, външни организации и институции. Основната цел на програмата е постигане на високи резултати при процесите себепознаване, корективна дейност, самонаблюдение, себеподготовка, себереализиране.

До момента предвидените модули за реализиране са следните:

1.Провеждане на практични курсове по:

-готварство;

-строителни умения;

-фризьорство.

2.Запознаване със законите на РБългария:

-наказателен кодекс;

-наказателно-процесуален кодекс;

-семейно право;

-трудово право;

-административно право;

-данъчно право.

3.Реинтеграционна програма за правонарушители.

4.Програма „Аз търся работа“.

5.Програма за превенция на зависимостите:

-борба с тютюнопушенето;

-злоупотреба с алкохол;

-психоактивни вещества – наркотици;

-пристрастие към хазарта и видове лечения;

-пристрастие към компютърните игри, интернет и смарт устройства;

-зависимост от секса, водеща до криминално поведение.

Сунай Ремзи (вляво) на футболен турнир в затвора с отбора на “Гигант” – Белене.

6.Програма за разработване и реализиране на проекти.

7.Банково кредитиране (микро и макро кредити).

8.Запознаване със здравното обслужване в България и Европа.

10.Запознаване за кандидатстване по програми на „Разплащателната агенция“ и Фонд земеделие и гори.

11.Запознаване за кандидатстване по програми на „Фонд тютюн“ и други алтернативи.

12.Курс: предпазване от радикални формирования (ислямизъм, склонен към тероризъм).

13.Курс: предпазване от телефонните измамници.

14.Курс: предпазни мерки от банкови измами (престъпления с кредитни карти).

15.Курс: предпазни мерки от агресията по пътя.

16.Курс по изграждане на семейн и ценности:

-брак;

-съжителство;

-семейност.

18.Курс за повищаване на родителската отговорност.

19.Курс за семейно планиране.

20.Курс: повишаване на пазарната ви стойност.

Важно! Темите от програмата за себереализиране още са неуточнени. Това е само първи прочит, изразен в едно кратко резюме. Пълноценната работа по програмата ще започне през месец май 2019 г., когато ще имам пълната информация, както и свободен компютър за работа.

Програмата ще бъде утвърдена изрично и само след одобрение на ръководството на затвора Белене. Тя ще бъде издадена под формата на книга, която няма да се продава на книжния пазар. Ще бъде само насочена към затвора Белене, а при проявен интерес от други затвори и институции, по преценка на ръководството на затвора Белене тя може да бъде предоставена.

Виж още:

Кметът на затвора идва

Човекът в черно с бялата душа

А ето и първите отзиви след публикацията:

„Сунай, аз съм Деси Ламбина. Аз съм от България, но живея в Лондон. Чух за твоята история и толкова много се впечатлих! Искам да те окуража и да ти кажа, колко много мотивираш хората не само в твоята област и в твоята среда, където се намираш, а и в целия свят. Ти докосна толкова много сърца! За моята кауза – за децата – също имаш принос с това, че може да те представяме като символ на това, че всеки може да промени живота си, всеки може да се вземе в ръце и да облагороди средата, където и да се намира! Ти си нашата гордост и ние много се гордеем с теб! Благодаря ти от сърце за това, което правиш и продължавай напред!“

“Много изчетох за този човек и не спирам да се изумявам. Излиза, че никой не може да ни “затвори” когато духът ни е жив!
Той строи параклис в затвора и се грижи за всички там. Затворниците се страхуват от деня, в който ще го освободят, защото той им е единствения лъч надежда…
Представете си какво ще направи, ако е кмет на свобода, щом зад решетките успява да извърши такива чудеса!” –
Десислава Ламбина, успешен финансов мениджър във втората по големина банка в света в Лондон. Със създадената от нея фондация “Kids Kare” е съдействала 100 деца да бъдат изведени от институциите и настанени в приемни семейства и 200 семейства в риск да бъдат подпомогнати.

“Ако начинът, по който Сунай работи със затворниците, се мултиплицира в цялата система на затворите в България, ефектът ще е поразителен! Убеден съм в това.” – Цветомир Николов, бизнесмен, заместник-председател на “Единение Българи за България”.

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>