Вярвам в силата на думите. В това как са изречени, защо са изречени и как докосват душата на човек, така че той да е с вярата и да не се отчайва.

Владина Цекова

Събуждам се и мира не ми дават мислите ми. Скачат ту натам, ту насам, спират, отстъпват място на други, които се провират, за да се покажат по-важни и да избутат първите. После пак. Една борба за надмощие коя мисъл е по-важната, че да добие смисъл и да ме води в пътя. И надделява тази, дето иде от сърцето.

Нагледах се тия дни и се наслушах на омразни думи и на такива, дето човек бърза да ги хвърли в нечий двор, че даже направо на улицата. И на такива, дето отчайват хората, дето ги натъжават и озлобяват едни към други и такива, дето ни разделят на такива и онакива. А мислите ми не ми дават мира защо така всичко опошлява човека. И защо ако е сложен да води, не го прави с оптимизъм и чувство да даде на човека светлина.

Винаги ми е било важно да утеша човека, ако е кахърен. Да му дам вяра, кураж и надежда. Да го въздигна, да опитам да му дам криле. Ако е болен, да знае, че ще оздравее. Ако е счупено нещо, да знае, че има и по-лошо от това, ама и по-добро. Така съм научена. Да подам ръка, да служа другиму и да го въздигам.

Баба ми казваше – “Никога не се навдигай, Виле. Въздигай другите. Като има за какво да го похвалиш, трижди го направи. Дай му вяра и спокойствие и му речи – Не бой се. Всичко ще се оправи”.

Вярвам в силата на думите. В това как са изречени, защо са изречени и как докосват душата на човек, така че той да е с вярата и да не се отчайва. Отчая ли се човек, обърне ли усмивката надолу, спукана му е работата.

Думите могат да те смажат, могат и да те въздигнат. Думите могат криле да ти дадат. Утешавай, човеко, дай спокойствие, вяра и надежда. Дай думите с любов. Вдъхновявай, защото всеки има заспало зрънце мечта в себе си и ако ти, който си съпричастен, събудиш зрънцето и го възрастеш, голямо благо си направил.

Ако си водач и лидер, ако си сложен да водиш, подбирай думите, човеко. Хората имат нужда от кураж и вяра и не по-малко от любов. Събуди волята за живот и ще видиш как пътят напред ще е по-лек и светъл. Това мисля тази сутрин.

Тежи ми на душата това, което чувам и думите, които се леят от екрана в желанието хората да се чувстват никои, ничии и смазани. Ние не сме ничии. И сме едно. Вяра с усмивка пожелавам всекиму. Въпреки всичко. Каквото и да е станало – утеши човека с вяра! Не знам дали разбрахте. Мислите ми скачат като маймуни и ме карат да ги сложа в думи, че да носят смисъла ми. Добро утро. Светъл ден🍀

И когато си най-отчаян, знай, уверен бъди, че винаги има някой до теб, който да те подкрепи и да ти даде кураж. И спокойствие.

Рубриката “ФБ етюди” е част от рубриката “Икарски прозрения” в групата “Приятели на Икар прес”. Срещу всяка снимка са увековечени интересни постове, които иначе биха потънали в бездънната мрежа.

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>