Любимият ученик на Гена Димитрова – Ганчо Бояджиев е в топ 20 на целия италиански чарт с уникален микс от опера и денс.

 

сн. Костадин Кръстев – Коко.

Боряна Антимова

Истинска дързост е да правиш клубна музика в родината на белкантото, като експериментираш с микс от оперни вокали върху денс и рап. Не по-малко дръзко е да пуснеш собствен моден бранд в сърцето на световната мода Милано. Но Ганчо Бояджиев го прави. Той е абсолютна звезда в Италия.

Любимият ученик на Гена Димитрова е неординарна и всестранно надарена личност. Певец, музикант, композитор, музикален и рекламен продуцент, художник, дизайнер, актьор, модел, бодибилдър, преподавател по английски, писател, сценарист… „Като енергийна бомба съм, трябва някъде да изразходвам голямата си енергия“ – залива се в смях Ганчо.

По нищо не му личи, че току-що е слязъл от самолета от Берлин и почти в движение се включва в скайпа си в Милано. Разказва без следа от умора за последния си проект – собствен моден бранд.

С Гена Димитрова в Арена ди Верона.

В създаването на марката, както и в много други негови проекти, има пръст оперната ни прима Гена Димитрова, с която го свързва многогодишно сърдечно приятелство.

„Гена не си е отишла, тя е с мен, – споделя той. – Сякаш ме покровителства отгоре, пази ме като мой ангел. Много често, като мисля за Гена, ми се случват неща и срещам хора, свързани с нея – знаци, които ми подсказват, че съм на прав път.“

За логото на модния си бранд за street style (улична мода) – Firesign („Огнен знак“) Ганчо е вдъхновен от оперната прима, която е много запалена по астрологията. Самият той е зодия Лъв. Обяснява, че още от гръцката митология всичко, свързано със спорт, има връзка с огъня. Древните гърци са организирали Олимпийските игри като алтер его на войната. Тя е свързана с бога Марс, покровителстващ Овен, но владеещ и целия огнен кръг.

„Понеже Марс е войнствен, нарисувах логото като римски шлем и в нето буквата „F“. Стои разкошно на тишърти, потници, суичъри, шапки, на всичко“, въодушевява се Ганчо. Идеята за шлема идва от серията му графики „Пазители“ – безплътни ангели с брони и черни шлемове с пера като конски гриви. Графиките са част от негова самостоятелна изложба, която представя през 2009 г. в София.

Облеклата са насочени към динамичните млади хора, които обичат фитнеса. Идеята е да са елегантни и по време на тренировки и след това. Ганчо от години е бодибилдинг маниак. За бицепсите, плочките по корема си и културизма откровеничи: „Нещо като ти стане краста, трудно се отказваш. Но да потренирам час-два е начин да остана със себе си и да обмисля проектите си. Има и доза суетност, разбира се. Трябва да се харесваш, иначе няма да ти идва вдъхновението“.

Ганчо открива, че в Милано и цяла Италия сред купищата марки за всякакъв друг стил, например за голфъри, няма нито една за фитнес маниаци, и се възползва. „Изведнъж си дадох сметка, че живея от 23 години тук, хората се блъскат да дойдат в Милано да се занимават с мода, музика, графика, дизайн, опера, а аз вече го правя“, казва той.

Логото на Firesign с шлема, по което луднаха фитнес маниаците в Италия.

Покрай продуцирането на музика (има собствена компания Gan Records, продуцира известни денс и рап изпълнители) прави и реклами. Като звезда в Милано има много известни приятели, които го нахъсват, докога ще представя като продуцент и модел марките на другите, а не си открие собствена линия. Ангажирал е трима дизайнери, сред тях българката Вили Гаджева. Колекцията е представена в края на септември миналата година, а от 16 октомври има и онлайн магазин. Каталогът е сниман от един от най-известните фотографи в Италия, отговорен за визията на италианските спортисти по олимпиадите – Роберто Киовити.

За няколко месеца марката Firesign става хит. Десетки местни и централни издания пишат за проекта. Авторитетното онлайн издание Luxgallery пише пространно за марката, като я определя като „нещо иновативно и много оригинално италианско“. Други издания коментират, че „въплъщава елегантността, изчистеността и минимализма на италианската мода“.

Трудно е да се обхване „буйната кариера“ на Ганчо като композитор, музикант и певец. Драматичен тенор с електронна музика. Как звучи? Впечатляващо. Побиват те тръпки. Той успешно експериментира с crossover проекти. Смесва уникалното звучене на изключителния си драматичен тенор, много чист и мощен, с аранжименти със съвременно електронно звучене и рап речитативи.

Корицата на новия му албум Lost Without You.

Gantcho – както е артистичният му псевдоним, с t в средата, е издал 3 албума. Освен парчетата от тях продуктивният музикант е депозирал в Съюза на италианските композитори, на който е член от 2010-а, още над 40 авторски песни. Работи с топ музиканти и диджеи от Милано, Рим, Лондон, Лос Анджелис и София.

Парчето му I wanna Fall In Love Again е в ротация на повече от 80 радиостанции, а видеото към него е на 18-о място в Italy Top 20 Video Cowntdown – класацията на всичко, продуцирано в Италия. Две други парчета са в топ 30 на същия чарт. Става първия българин, влязъл в италианска поп класация, и първия оперен певец с място в поп чарт.

Новия си албум, записан с композитора Лука Ломбарди и излязъл през декември – Lost Without You („Изгубен без теб“), е посветил изцяло на любовта, без която „човек е абсолютно загубен“. Двамата с известната радиоводеща и певица Ванеса Грей подготвят парче за „Евровизия“ – Party for Everyone, в денс стил.

В студиото с Ванеса Грей – работят по парчето за „Евровизия“.

Учи химия, а мечтае за оперна сцена

Детството на родения в София Ганчо е необикновено както и цялата му кариера. Израства между майка, доцент по неврология и епилепсия, и баща авиоинженер. Дядо му, проф. Ганчо Ганев, е написал първия в света университетски наръчник за паркинсон. Момчето обаче е влюбено в музиката и мечтае да стане певец.

Свири на пиано от 5-годишен, пее в детски хорове. Завършва НПМГ с химия и след успешно участие в международна олимпиада влиза без изпит във ВХТИ. Завършва инженерна химия, специализира в Тулуза. От 1990 до 1991 г. живее в Париж и Екс–ан–Прованс и учи в института за чуждестранни студенти.

На 18 г. започва да учи оперно пеене с изпълнители от Софийската опера, оттогава са и първите му композиции. Баща му е представител на авиокомпания „Балкан“ в Италия и Ганчо учи оперно пеене в частно училище в Милано. Пет години се усъвършенства в оперно пеене, вокална техника, репертоар и сценично майсторство в различни школи и с преподаватели като Джулиет Бизаца.

Най-ценно е менторството на Гена Димитрова, от която Ганчо се учи до края на живота ѝ. Пет години следва оперната прима при пътуванията й между Милано, Монте Карло, Верона и Генуа. До оня фатален 11 юни 2005-а, когато любимата му учителка и приятелка угасва в онкологичната болница в Милано. Светът му се срива, а гласът му секва за две години. Когато се съвзема, си спомня съвета й да се пробва на поп сцената.

От 1991-ва до 2009-а пътува много и живее по малко къде ли не – в Англия, Франция, Канада, САЩ, Испания, Холандия, Южна Корея, Австрия, Полша, Русия, Израел, Швеция, Финландия, Швейцария, Тайланд. В Милано записва и самолетна и космическа техника. По това време родителите му вече не са в Милано и се издържа като преподавател по английски в Oxford Institute в града.

Как минава днес един негов ден? „Пълна лудница, – смее се той. – По принцип спя малко, нощна птица съм, защото нощно време се вдъхновявам, идват ми идеи за текстове, за песни, за каквото се сетиш“.

Динамичен във всеки миг от деня си.

Робокоп на оперната сцена

Визията му на бодибилдър никак не се връзва с тази на оперен певец, за което Ганчо се надсмива с удоволствие над себе си. Предлагат му договор за постановка на Бенджамин Бритън – операта  „Малкият коминочистач“, за фестивала в Равена, организиран от Кристина Мути, жената на легендарния диригент на Ла Скала – Рикардо Мути.

„Отивам на репетициите, всички са спортно облечени, с дънки, фланелка, аз също. Имаше детски хор на сцената. В момента, в който аз се появих и започнахме да репетираме… Господи, тези деца не можаха повече да ги успокоят! Скачаха ми по ръцете, искаха да ми пипат мускулите и повтаряха: „Робокоп, Робокоп“. Беше толкова забавно и смешно, че и досега колегите ми, като ми звъннат за рождения ден, ми казват: „Честит рожден ден, Робокоп!“ И аз тогава си казах: „Ганчо, ако хората те виждат като Робокоп, няма как да те виждат като оперен певец, какво като имаш такъв глас. Следващите две години продължих да тренирам по-умерено, с много по-малко тежест, наложих си да отслабна и да стана по-нормален, за да влизам в сценичните костюми“, разказва Ганчо през бурен смях.

Публикувано в “Седмичен труд”, 1 юни 2017 г.

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>