Най-добрият български играч по американски футбол Александър Кенанов се върна в България, за да снима кино и реклами.

Александър Кенанов мечтае да създаде български филм със световна гледаемост.

Лесно ли се загърбва кариера по американски футбол?

„Не се колебах много, когато взех решението да се върна в България. Просто тръгнах да покорявам следващия си връх – да стана продуцент на филми, – казва Алекс. – И успях. Мечтата ми винаги е била да изкачвам върхове, които никой не е изкачвал, или поне които повечето хора мислят за невъзможни“.

Александър Кенанов не помни какви са били детските му мечти. Помни само как като тийнейджър е прикован от магията на американския футбол и решава, че един ден ще играе в Щатите.

Роден е в София, израсъл е в Самоков. След VIII клас се връща в столицата, където завършва испанската гимназия. „Коментирахме с едно момче колко хубаво би било да се състезаваме в някой отбор по американски футбол, – разказва Алекс. – Моят познат каза: „Огледай се къде се намираш. Това е невъзможно. Луд ли си?“ Това ми прозвуча точно като предизвикателство – да изкача този невъзможен връх“. Междувременно Алекс осъществява и другата си мечта – да прави кино. Той завършва операторско майсторство в НАТФИЗ.

Дългият път от Сърбия до Щатите

Докато следва в академията, страстта му по американския футбол е все така жива. „Първо се учих да играя от Youtube. После заминах за Сърбия, където от отбора „Кралево роял кроунс“ ме поканиха да играя за тях. Знаех, че всяка година там пристига един американски отбор за тренировъчен лагер, че може да ме забележат и да ме поканят, и че това е единственият път да стигна до Америка“, признава Алекс. Следващите месеци той мизерства, за да събере средства да се издържа, докато играе. Заминава за Сърбия. Там живее в старчески дом в едно село, за да не плаща скъп наем, и всеки ден пътува с автобус на тренировки.

„Американският отбор дойде, видяха ме и ме поканиха да остана на лагер с тях, – разказва Алекс. – След цял сезон, прекаран далеч от близките и приятелите, бях забелязан от треньора на колежа „Саутърн Назарийн”. След няколко дни с него и мач от сръбската лига, който той наблюдава, точно преди да тръгна за България, получих предложението. И то за Оклахома – щат, в който двете най-важни неща са американският футбол и религията. Това се е случвало на 37 европееца, сред които нито един българин.“

Алекс като състезатил по американски футбол.

Една година борба с бюрокрацията

В Америка колежанският и университетски спорт е на много високо ниво, затова много от висшите училища предлагат на обещаващи млади таланти стипендии за следване, с условие да се състезават за отборите им. Българинът получава максималните 80% от пълната стипендия за студент, състезател по американски футбол, което за него е едно малко чудо. „Стипендиантите в САЩ са 0, 01 процента от всички, които се опитват да влязат в колеж“, обяснява Алекс.

Когато се прибира в България, следва една година борба с бюрокрацията и унижения – за да замине за магистратура в Щатите, трябва да му се признае бакалавърската степен по операторско майсторство от НАТФИЗ. „Всичко това показва, че няма невъзможни неща и че всичко зависи от нас самите. Мисля, че оттам идва липсата ми на страх от провала. Знам, че дали ще се занимавам с едно нещо или друго, от мен зависи дали ще успея, не от някой друг. Не от държавата, не от някой богат, не от роднина, не от икономическата ситуация. Всичко зависи от нас“, казва младият мъж.

2 години живот с травми и недоспиване

Той завършва магистратура по бизнес администрация в университета „Назарийн“ в градчето Бетъни. Двете години пребиваване там преминават по един и същи зверски график: 6 часа лекции, 10 часа тренировки и остават само 8 часа за сън и личен живот. Състезава се на позициите рънинг бек и фул бек. „Това е доста силов спорт, стараех се да съм добре трениран, но има травми, които не можеш да избегнеш, колкото и да се пазиш“, споделя Алекс.

Той преминава през всевъзможни изпитания – мозъчно сътресение, комоцио, счупвания. „Физическата болка не тежи толкова, понася се и не това е проблемът, когато си в чужбина, – казва Алекс. – Много е странно чувството, когато се събудиш и осъзнаеш, че най-близките ти хора са на един ден път със самолет. Да, кракът ти е счупен или да, имаш сътресение – това минава и е нещо, с което можеш да се справиш. Но празнотата в душата те изяжда… Когато заминах, имах приятелка, с която бяхме заедно от 10 години, още от гимназията. В такъв момент разбираш колко важни са хората до теб и как нищо материално не е толкова от значение.“

Да срещнеш Лърнър

След 2 години състезаване Кенанов не подписва договор с американски отбор, въпреки че има предложение от Канада и от университета Денвър в щата Колорадо. Това решение взема, след като се прибира за ваканция в България. Тук разговаря с много хора, но една среща определя съдбата му – със собственика на киноцентър „Бояна“ Ярив Лърнър. „Споделих с него, че плановете ми са да продуцирам филми, разговаряхме и той сам предложи: „Искам да работя с теб“.

Двамата създават дъщерна компания на „Ню Бояна филм“ – B2Y. „Има много символика в тази абревиатура, означава Boyana to you, Bulgaria to you, – казва Кенанов. – Занимаваме се с писане на сценарии, намиране на режисьори, снимане, препродукция, продукция, постпродукция… Снимаме пълнометражни и късометражни филми, реклами, музикални клипове, документални филми – пълния диапазон от дейности.“ В тази компания Александър Кенанов е партньор и генерален мениджър. Така най-успешният български състезател по американски футбол само за година и половина става един от най-успешните кинопродуценти, и то само на 28 години.

Алекс (вдясно) на снимачната площадка.

„Спортът учи да не свеждаш глава пред проблемите“

Дали успешната кариера в спорта и пребиваването в страната на неограничените възможности са дали по-голям размах на крилата му? „Спортът ме научи на дисциплина, воля и характер. Научи ме да не свеждам глава пред проблемите. Показа ми, че заобиколни пътища към успеха няма“, категоричен е Алекс.

Въпреки сериозния гръб на собственика на киноцентър Бояна бизнесът не потръгва веднага, а след много труд. Двамата с Лърнър планират, че няколко години ще са на загуби, но успяват да излязат на плюс само след 6 месеца. „Причините за бързия ни старт бяха две: първо – киностудиото, покрай което имахме контакт с хора, до които иначе не бихме стигнали. И второто – че идваха специалисти, които ни гласуваха доверие и бяха готови в началото да работят и без заплащане. Казваха ни: „Няма значение колко ще ни плащате в началото, ние искаме да ви помогнем да се стабилизирате и следващата година да работим заедно. Така че събрахме чудесен екип“, въодушевява се младият продуцент.

Алекс (вдясно) на снимачната площадка.

Как се „докарва“ Холивуд в България

Той признава, че когато се връща от Америка и започва бизнеса си, живее много скромно, в апартамент на приятел, за да не плаща наем. Казва, че най-голямата му ценност са многото приятели, които му подават ръка в трудния момент, помагат му със заеми, а после стават част от компанията.

„Миналата година имаме 83 завършени проекта, сред които и пълнометражен филм. И тази година не са малко, до момента са 51, така че почти си гоним миналогодишния рекорд. В компанията съм минал през всичко – както съм чистил кофите за боклук, така съм писал и бюджети“, разказва Кенанов.

„Най-много усилия, време и нерви хабя, за да убеждавам хора от Холивуд и Европа да работят с нас, – признава той. – Не ни се доверяват много, въпреки че сме в Европейския съюз. Не се уморявам да чукам на много врати, за да се отвори поне една. Но веднъж докарам ли ги в България, им харесва и се връщат за нов проект. В момента, в който те дойдат за първи път, без значение дали става дума за реклама, филм, музикален клип, документален филм, сериал, се връщат. Вече придобиват една сигурност и харесват хората, храната, работата ни. Затова голяма част от работата ми като генерален мениджър се състои в това да обикалям по Европа и света и да представям страната ни и фирмата ни.“

България – не само евтина дестинация за кино

Амбициите на Кенанов и екипа са не да развиват бизнеса си на основа на това, че България е по-евтина дестинация за снимки, а да изграждат професионалисти с качества, които се търсят. „Вече много хора знаят, че тук имаме прекрасни технически специалисти, но такива има и в Украйна, Румъния, Хърватска, Унгария, Полша. Така че работим при много силна конкуренция“, признава продуцентът.

За година и половина от създаването компанията вече има зад гърба си един успешно реализиран пълнометражен филм The Dare („Предизвикателството“). Той е на английски и е направен за световния пазар, както и цялата продукция на компанията. „Нашата цел е да започнем да създаваме филми, а не само да реализираме чуждите идеи. И The Dare е първият ни голям проект, с английски актьори и английски режисьор, оператор и сценарист. Останалата част от екипа е българска. Има и няколко български актьори“, казва Алекс.

Да продуцираш Бардем и Пенелопе Крус

Тази година са били копродуценти на испански филм с носителите на Оскар Хавиер Бардем и Пенелопе Крус – Loving Pablo („Да обичаш Пабло“). Продуценти са и на три късометражни български филма, които успешно са представени на фестивала „Златната роза“ – „Срам“, „Изпитания“ и „Последните два дни“.

Продуцентите са завършили и снимачния процес за един документален сериал „Глобалната ферма“. Представени са фермери, които отглеждат своята продукция по екологично чист начин. Първият им филм е бил за България, тази година са снимали епизоди и в Турция, Израел, Испания, Италия и Хърватска. Режисьорът на сериала е американец, операторът е българин.

Какво трябва да се промени в киното у нас?

„Първо трябва да правим комерсиално, а после арт кино, – категоричен е продуцентът. – Нашето филмопроизводство не обръща внимание на зрителя – режисьорът прави своя филм, продуцентът прави своя филм, сценаристът прави своя филм. Тях не ги интересува доколко гледаем е той. Правейки негледаеми филми, не можем да вдигнем средния обем на капитал, който се върти в тази индустрия. Когато един филм има малко посещения, рекламодателите не искат да инвестират в киното. Но ето вземи „Възвишение“ – страхотен филм, много лек, приятен, предизвиква голямо вълнение и много хора го гледат. Такъв филм предпоставя производството на два подобни следващата година.“

„Правим опити да променим модела на работа в България – коментира Алекс по повод на въпроса дали се е върнал, за да промени средата. – Първо променяме живота на нашите служители, правим го по-добър от икономическа гледна точка. Приятели сме с всички хора, които работят при нас. Голяма част от пазара в България се върти около подкупи и шуробаджанащина. Като голяма компания се опитваме да променим пазара. Идеята ни е лека-полека, повишавайки качеството, да успеем да се преборим с тези проблеми.“

„Само който не е снимал реклами, не знае колко са трудни“

70% от проектите им са реклами. „В нашия бизнес най-трудни и най-ценени са рекламите на коли, защото не е така лесно клиентите ни от големите автомобилни компании да гласуват доверие на чуждестранна фирма“, коментира Кенанов. Компанията има успешно заснети реклами на всички големи немски марки автомобили и на една френска. „Остават ни още 1-2 марки, за да затворим европейския кръг“, казва с гордост продуцентът. Компанията е реализирала и реклами на големи вериги супермаркети и на едни от най-известните марки алкохол.

„Само който не е снимал реклама не знае колко трудно се прави“, коментира Алекс. Казва, че когато учи в НАТФИЗ, всички негови колеги се стремят да снимат арт филми, а той иска по-добре да усвои рекламата. „Някои хора не си дават сметка, че рекламата е най-успешна, когато въздейства на емоциите“, коментира Алекс.

Реклами, които променят съдби

Той разказва за любимата си реклама отпреди няколко години, точно когато е пикът на кризата в Америка. Режисьор е Клинт Ийстууд и тя се излъчва само веднъж на полувремето на Супербола – финала по американски футбол в Щатите, с 480 милиона зрители в цял свят, 230 милиона зрители в Америка. Рекламата е на големите концерни за производство на автомобили в Щатите и това е точно през 2014-та, годината, когато един цял град фалира – Детройт.

В рекламата се чува гласът на Клинт Ийстууд зад кадър, виждат се хора, които се пробуждат, отиват на работа. Той казва: „Да, удариха ни, да, не можахме да се справим със ситуацията, да, издънихме се, нямаме работа. Но ние сме американци и когато ни ударят, винаги се изправяме. Когато ни бутнат, ставаме и продължаваме. Колкото и трудно да е, ние ставаме и продължаваме, и не се отказваме. Идва второто полувреме, не само на мача, но и за Америка“.

Това докосна американците изключително много. Никъде не се споменава за кола, няма красива картинка. Но това бръкна в подсъзнанието на всеки американец. За мен хубавата реклама може да променя съдби и трябва да гледаме на нея не само като нещо комерсиално“, казва Алекс.

„Мечтая за наш филм със световна гледаемост“

„Не мечтая за Оскар и никаква награда, а да покорявам още върхове, без значение дали са в киноиндустрията или в друг план – споделя Алекс. – Колкото до работата ми, мечтата ми, или по-скоро планът ми в близко бъдеще е да направим филм със световна гледаемост. Ние като продуценти и като държава да направим филм, който да се върти по Netflix, HBO и киносалони навсякъде по света.“

Той не нарича това мечта, а по-скоро поредния връх, който си е нарочил и който е сигурен, че ще покори. Защото е научен да се бори и знае, че няма невъзможни неща.

Публикувано в сп. Клуб Z, рубриката Поколението Y, декември 2018 г.

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>